Рожден ден има днес у дома

Човек не си избира роднините, нали? Не си избира и половинките на децата си. Избират си ги те сами. Не е важно на нас да ни харесват зетя или снахата, важно е да се харесват на децата ни.

Но е толкова прекрасно, уверявам ви, когато избора на детето ви е такъв, че и вие да харесате непознатия човек, и то от първия миг.

Така се случи при нас - познаваме кандидат зетя от поне десетина години, макар тогава да бяха просто деца и приятели. Първоначално само се поздравявахме, като се видим навън. Но още помня  "истинското" ни запознанство. Дъщерята искаше да отиде с него на Боровец, за абитуриентския му бал. Не я пуснахме естествено (все пак не беше пълнолетна), тя се разсърди и по тийнейджърски възнегодува остро. Тогава той се обади по телефона и толкова истински и учтиво ни се извини за причиненото неудобство и за нейната реакция. Спечели ме на мига това момче, макар симпатиите да бяха породени отдавна. Подаряваше и цветя, предлагаше и якето си на разходка до Витоша, проявяваше загриженост. Едно лято отиде до Слънчев бряг за да и донесе мидички. За днешните младежи това си беше истински кавалерски възпитано, романтично момче.

Връзката им започна изключително драматично няколко години по - късно. Една ранна (ама много ранна) сутрин (след като цяла нощ беше стоял в колата пред блока) се появи с огромен букет и толкова романтично влюбен и решен на 100 %, че дъщеря ни е неговото момиче. Картичката към букета беше истински шедьовър на най-висши чувства. Едва ли е имало по-щастливи родители от нас, четейки написаното в нея. И до днес си я препрочитам тайно, защото стои на етажерката в стаята им.

Да видиш обожанието в очите на друг човек към собственото ти дете - какво повече да искат една майка и един баща.

Много скоро след това заживяха заедно у дома..."децата", тази дума излиза не само от устата, но и сърцето ми и до днес. Наистина сме приели това момче, като наше си и много си го обичаме.

Макар да съм аналитичен и критичен човек се опитвам да не го анализирам. Приела съм го такъв, какъвто е, така, както приемаме и децата си и си ги обичаме. Мисля, че и той усеща тази наша топлота и се чувства като у дома си при нас, и да, отдавна той казва "в нас", а не "у вас" примерно.

Все пак не мога да не изтъкна положителните му качества, а те не са малко - изключително трудолюбив, сериозен, умен, самостоятелен.

Във вените му тече унгарска, сръбска, еврейска и най вече българска кръв и той е сложен характер, но аз не харесвам "лесните" хора и знам, че има голямо и добро сърце, а това е най-важното.

Разприказвах се пак, а си мислех в началото, че не знам какво да напиша и как да започна.

Всъщност (кандидат) зетя днес има рожден ден и става на целиииии 28 години, брей как си минава времето...То "децата" май не са вече деца.

Какво да му пожелая - да е жив и здрав, разбира се. Да бъде щастлив с нашето гардже. Да намира повече време за почивка, да бъде по-спокоен, по-ведър и усмихнат. Да постига мечтите си с лекота, но и с упоритостта, която притежава. Да бъде и по-романтичен, такъв, какъвто беше в началото, да не позволява ежедневието или възрастта да му отнемат това, така важно качество, което прави чудеса. И да обича винаги и много дъщеря ни и да и го показва:))

Честит рожден ден, Стефи!

Живота е пред теб и не пропускай да му се насладиш, а трудностите - те идват и си отиват, имаш силата да ги преодоляваш. И знай, че подкрепа от нас винаги и за всичко можеш да получиш, според възможностите ни.

А най-големия подарък  вече си го получил - дъщеря ни:)), та днес по-скромно - тортичка и туй-онуй:))

Снимка ще кача по-късно.

А ето и някои тортички, които съм правила за предишни рождени дни на зетя, както е видно всичко се върти около автомобилите, защото както казва дъщерята някои са "с бензин в кръвта" :)) :