Сега от август си крада лъчи
и ги складирам в зимната си стая.
Ще се загръщам с топлите звезди,
в декември, с августовско одеяло.
По устните ми дълго ще остане
мъха на сочна праскова узряла.
Мрето също спомен ще остави,
по миглите-солените кристали.
Небето, с ято щъркели отлитащи,
в очакване, а не сбогуване със лятото,
със тюркоазено небе в зениците,
и водорасли, сплетени в къдриците.
Със натежали пити слънчогледови,
и песен на щурчета под астмата,
в светулковите нощи по полето и
и джобове, с мечти, натъпкани богато.
Обичам да усещам как отстъпваш,
лежерен, жежък, светъл и усмихнат.
За да очаквам пак да се завърнеш
и в твойта жарка ласка да притихна.
Весела Манчева
Защитено с авторско право
