вторник, 21 септември 2021 г.

Гъбена крем супа

Тази супичка си харесах при Танитка! Подобна хапвахме в Баку, преди няколко години, но още не мога да налучкам рецептата.









Първи вариант:



Продукти:

2с.л масло
500г гъби, почистени и нарязани на ивици - при мен портобело
1 малка глава лук, нарязан на ситно
3-4 скилидки чесън, накълцани на ситно
1л  вода ( с бульн би било по-добре)
100мл бяло вино
 1ч.ч течна готварска сметана 
2с.л царевично нишесте 
1 дафинов лист
1ч.л суха мащерка или чубрица
Сол и черен пипер

 


Начин на приготвяне:

В тенджера на слаб огън разтопете маслото, прибавете лука и чесъна и ги задушете докато започнат да омекват. Прибавете гъбите и задушете за още 5 минути. Налейте водата или бульона, дафиновия лист и сухата мащерка, сол и черен пипер и оставете да ври около 30 минути, или докато гъбите омекнат.
Свалете от котлона, охладете леко, извадете дафиновия лист и пасирайте. Върнете отново на котлона докато заври, намалете огъня, добавете виното и сметаната.
Разбъркайте царевичного нишесте с 3-4 лъжици вода и го прибавете към супата.
Гответе докато супата започне да се сгъстява.


 


неделя, 19 септември 2021 г.

"Глина" на Виктория Бешлийска





Една от най-красивите и уютни книги, които са ми попадали. Книга, която ухае на българщина!Книга богата - на стари български думи, на изразни средства, на обичаи, легенди и предания. Стила на авторката много ми допадна - изключително богат, жив и образен език, през цялото време се пренасяш в един мистичен свят, толкова близък и далечен, толкова български, с аромат на планински билки, на прясно изпечена глина, на току що издоено мляко и квасен хляб. Свят, в който душите са чисти, любовта е истинска и честта е начин на живот.

Глина влиза в сърцето ти и  прави света по-красив и магичен, като омая. 

Четох я на морето...и не исках да свършва...

Свърши..., но остана  чаянието, че докато има такива автори, да ни напомнят кои сме - ще ни има!

Благодаря, Виктория Бешлийска! Ако може само да пренапишеш края...все пак съм непоправим оптимист и вярвам, че доброто винаги побеждава...!

неделя, 12 септември 2021 г.

Баба гануш

 


Необходими продукти:

2 патладжана, предварително изпечени и обелени
2-3 с.л. зехтин
сол
3-4 с.л. тахан
1-2 скилидки чесън
щипка кимион
сок от лимон

Приготвяне:
Аз слагам всичко в пасатора и блендирам за кратко. По лесно от това - няма накъде.
Панирано пилешко му е гарнитурката:))

петък, 10 септември 2021 г.

Торта "Нежен шоколадов сън" и нашите 32 години от сватбения ден

Няма да съм аз, ако няма торта за празника (всъщност за всеки празник).
Тате все твърдеше, докато бях дете, че не мога да нося по две дини под една мишница. Особено, когато трябваше "да ме даде" на зетя, а аз бях още студентка. Но аз от тогава, та до днес не само се опитвам, но и нося, и по повече от две. Понякога е уморително, признавам, но пък що се отнася до приготвянето на торта - винаги намирам сили и вдъхновение. Все ми се иска да имам повече време за нещо по-така, за декориране, за снимки, а не в едната ръка ножа, в другата фотоапарата, докато нечия друга ръчичка се опитва да ми измъкне обекта на снимките. За лошата светлина няма да обяснявам, то се вижда. Едно е сигурно - влагам душа и сърце!
Та в резултат на откраднати минути снощи и днес, и на налични продукти, сглобих това лесно, но вкусно торте!
Живот и здраве си желаем, и нека всички близки са така, и щастливи!
И все повече си мисля, че Смисъла в този объркан свят сега, повече от всякога са Любовта, Семейството,и Децата!








За торта с диаметър 24 см:
Почти половин пакет бишкоти, от големите, или 2 по-малки пакетчета
400 мл готварска сметана 30 %
2/3 ч.ч. захар
250 мл прясно мляко
4 листа желатин – за 500 мл течност
1опаковка крем "Оле" шоколад
200 гр млечен шоколад

за украса:
100 гр бял шоколад
боровинки


Приготвяне:
Наредих бишкотите в тортена форма.
Загрях сметаната, захарта и млякото. Докато се затоплят, сложих желатина в около 50 мл студена вода, да се поразтопи. Преди да кипне сметаново-млечната смес добавих желатина, бъркайки, а след него и шоколада, като отместих от котлона. Бърках, докато се смесят добре, за по-еднородна смес прецедих през цедка. Оставих да се охлади, а после и в хладилника, леко да стегне. Аз се притесних, че няма да имам време да се сгъсти добре, преди за залея бишкотите, затова добавих в охладената вече течност и едни крем без варене, шоколад. Разбих с миксер и леко по-гъст, изсипах върху основата и прибрах в хладилника. На другата вечер, т.е. днес имах вече чудесна стабилна торта. Извадих от формата, настъргах отгоре бял шоколад и нахвърлях налични в момента боровинки, идеята ми бе за малини, но не успях да купя днес.
Много нежен вкус, тортата е креместа, топи се в устата, и не е тежка, макар да си е наситено шоколадова.

 












петък, 27 август 2021 г.

Печен карфиол със сос от синьо сирене

 



След панирания карфиол, това е другия одобрен начин да го сервирам. Рецептата, е от сайта Жената днес, на Албена Василева.



Необходими продукти:
1 глава карфиол
зехтин
сол
черен пипер
50 г синьо сирене
60 мл прясно мляко
100 мл сметана за готвене



Начин на приготвяне:
Почистете карфиола и го измийте, накъсайте на розички. В оригиналната рецепта беше на резени, но моя карфиол вече беше накъсан.  
Загрейте фурната на 200-220 градуса.
Подредете карфиола върху хартия за печене, овкусете със сол, черен пипер и малко зехтин.
Печете около 15-20 минути, докато се запекат отдолу и отгоре. 
През това време в малка тенджерка на слаб огън загрейте прясното мляко със сметаната.
 Добавете синьото сирене, нарязано на малки парченца и бъркайте, докато се сгъсти. Гответе на слаб огън, да не загори. След като изстине соса се сгъстява сам. Готов е, когато минете през дъното с дървена шпатула и остави пътечка:) 





четвъртък, 26 август 2021 г.

Зелените домати на Ваня Джорджевич


Помните ли, навремето така нашите майки и баби са записвали рецептите - на името на съседката, колежката, приятелката, дори аз имам от млади години - крем "Марина", баница "Любка", торта "Павлинка". Така и тези доматки, е сложих им едно "на"...Ванчето

Ако ви се намират останали недоузрели домати от градината, най-добре, аз миналата година с купени ги правих.



Продукти :

1,5 кг зелени домати 
3 червени чушки 
1 глава чесън
3 глави кромид лук
1 връзка магданоз 
1/2 връзка целина
1 люта чушка, непременно я сложете, по-пикантно е.
Чер пипер на зърна
1 с. л. сол 
3 с. л. захар 
100 мл оцет 9%  или 150 мл оцет 6% 
100 мл олио 





Приготвяне :

Измийте доматите и ги нарежете в голям съд.
В блендер сложете почистените чушки, скилидки чесън, магданоз и целина. Не трябва да се смилат на пюре, а да останат на по-едро. Добавете тази смес към доматите. Добавете и нарязания лук на полумесеци, сол, захар, зърна чер пипер, оцет и олио. Объркайте и оставете 3 часа да престои в покрит съд. След това напълнете в буркани, разпределете и останалата течност. Затворете и варете, 3-4 минути след завиране на водата, само за капачката. 
Съхранявайте на тъмно и хладно. 










сряда, 25 август 2021 г.

Лютеницата на колежката

Мама много правеше лютеница до преди година, две, по възможно най-трудния начин, с изпаряване на домати, печене на чушки и т.н. Вече не и се занимава. Опитвала е и бързи рецепти, но не ги одобрявахме.

Аз не бях правила до миналата година. Тогава направих по тази мързелива. Всъщност рецептата ми даде една колежка, но се оказа, че и я е дала друга, пък тя била на майка й или свекърва й..., така или иначе по нейно желание не пиша името й.

Но лютеницата много ни допадна, направих една доза и я изядохме бързо. Тази година пак ще правя, живот и здраве. Едва сега сколасах да напиша рецепта, снимки и т.н. Не го ли направя веднага, после се забатачва и отлежава с години.


Необходими продукти:

2 кг червени чушки
1 кг патладжан
1 кг моркови
3 кг домати
1 ч.ч. захар
2-3 с.л. сол
1/3 ч.ч. оцет 6 процента
1 ч.ч. олио
чесън
магданоз

 



Начин на приготвяне:
Патладжана се бели и нарязва на кубчета, посолява се и престоява около час. Измива се и се изсипва в тавата. Към него се прибавят нарязаните и почистени  колелца моркови и чушките, а след това и настърганите домати. Добавятт се и всички подправки. Пече се около два часа до гъста смес, пасира се, насипва се в сухи бурканчета, които се кипват за няколко минути.
 






и 2021 партида 









неделя, 22 август 2021 г.

Съседна Румъния. Букурещ.

Юни е.
В Румъния сме ходили през далечната 1988 година. Екскурзията беше с влак из Източна Европа! Спомените са прекрасни, макар поизбледнели. Берлин, Дрезден, Прага, Будапеща и Букурещ. Първите 4 града в трите държави бяха прекрасни, Букурещ обаче тогава си беше просто един соц.град. Мръсен, сив, с нищо забележително. Румънците бяха бедни, мърляви и крадливи. Дори румънските митничари обърнаха купето наопаки и просеха цигари, сапуни и други липсващи при тях неща. Нямам спомен нещо да ме е впечатлило приятно, почти нищо не си и купихме от там, освен по един чифт слънчеви очила, които признавам, бяха много ефектни. Магазините бяха празни, скоро след това и нас ни сполетя същото...остатъчен комунизъм...(дано не е останал и още, пу-пу)

В последните години много се говори колко са дръпнали напред румънците. Отдавнасме запланували тази дестинация, но по една или друга причина все променяхме плановете и избирахме друга, а после и пандемията. Затова сега, в момента в който чух по новините, че се пътува свободно относно Ковид мерките, направих резервацията. Пътувахме организирано, много сме доволни от всичко - фирма, шофьор, хотелче, екскурзовод, цена, но най-вече впечатления и емоции. Ако трябва с една дума да кажа дали ми хареса - да, хареса ми всичко, което видяхме, вкусихме и усетихме. Румъния определено е различна, но не смятам, че е по-напред от нас. Пътищата им не са по-добри, видяхме ужасно стари трамваи и автобуси в столицата.

В няколко публикации ще покажа Румъния през моя поглед.

Ще ползвам в текста и разични източници, някои от тях от интрнет.


Букурещ

Всички знаят, но аз да си кажа - Букурѐщ е столицата на Румъния, и най-големият град на страната. Населението му е около 2 милиона души, по брой на населението е най-голям и на Балканския полуостров.


Градът се намира на бреговете на река Дъмбовица и на по-малко от 70 km северно от Дунав, на 60 km от Русе. За пръв път се споменава в писмени документи от 1459 година, а през 1862 година става столица на Румъния.


Легенда свързва името на града с неговия евентуален основател Букур (името Букур буквално означава „забавление”), който бил обикновен овчар и се изгубил в гъста мъгла. След като се помолил на Господ, мъглата се вдигнала по чудо. В знак на признателност той построил малък параклис, около който впоследствие се заселили хора и така се родил днешния град Букурещ.


В исторически план най-ранните сведения за Букурещ се отнасят към 1459 година, когато градската крепост е една от резиденциите на влашкия владетел Влад Цепеш. През 1476 година градът е разграбен от молдовския княз Стефан Велики. През следващите десетилетия е неколкократно разграбван и от претенденти за влашкия трон и от османски войски, а след бунт през 1594 година е почти напълно разрушен от Синан паша.
В началото на 17 век градът постепенно се възстановява и при войводата Матей Басараб е една от двете столици на Влашко, наред с Търговище. През 1655 година е превзет за кратко от разбунтували се сеймени, а войводата Константин Щербан сам запалва града, за да не бъде превзет от съперниците му. Въпреки това с нарастването на османското влияние и на търговските връзки с Балканите, Букурещ, който се намира в южната част на Влашко, увеличава значението си и в края на 17 век вече е най-големят град в страната.
През 18 век, с утвърждаването на управлението на фанариотите, Букурещ става безспорна столица на Влашко. Градът на няколко пъти е завземан от хабсбургски и руски войски.
През Втората световна война, Букурещ претърпява тежки щети от съюзнически бомбардировки. На 23 август 1944 г. в Букурещ се извършва преврат, който превръща Румъния в съюзническа страна.
След установяването на социализъм в Румъния, градът продължава да расте. Под ръководството на Николае Чаушеску голяма част от историческия център на града е разрушена и заменена от сгради в стил социалистически реализъм. На 4 март 1977 г. Вранчанското земетресение, на около 135 km от столицата, погубва 1500 души и причинява допълнителни щети по историческия център. 
С идването на демокрацията, Чаушеско е единствения лидер на соц.държава, който бива убит без съд и присъда.
Днес, 30 години по-късно наричат столицата на Румъния Малкия Париж заради известната прилика с френската столица (характерната архитектура в града от 19 век, протичащата река, Триумфалната арка). Твърди се също, че Букурещ е "най-добре пазената тайна на Европа".

Румънците, в по-голямата си част до 19 век живеят в селата. Днес 9% от населението на Румъния живее в Букурещ.
Около 96,6% от населението на Букурещ е представено от румънци. Останалите етнически групи са: цигани, унгарци, евреи, турци.
Икономиката на столицата претърпява особен растеж през последните 10 години.
Букурещ е важен кръстопът в националната пътна система на Румъния. Няколко от най-натоварените пътища и магистрали в страната свързват града с всички по-големи румънски градове и съседни страни като България, Унгария и Украйна.

За известен период от време известни български личности са живели в Букурещ - това са - Христо Ботев, живее в града през 1871 – 1876 г., Йордан Йовков, живее в града през 1920 – 1927 г. и Любен Каравелов, живее в града през 1869 – 1878 г.


От Университетския площад (Piata Universitatii) повечето забележителности на града лесно могат да бъдат достигнати пеша. Например булевард Калеа Викториеи (Calea Victoriei) е отлична отправна точка. Тези два ориентира са в централната част на Букурещ, където се намират и повечето известни ресторанти и магазини.

Валута им е румънска лея, 1 лея се равнява на около 0,40 лв. Ако не сте обменили предварително в България, банките са най-доброто място да го направите. Ние ползвахме банкомат, направо теглихме леи, таксата е около 18 леи. Не обменяйте пари на улицата.

Няма много обществени тоалетни и не са особено чисти.

Букурещ предлага фантастичен избор от заведения за хранене, особено в стария град - за международни и местни ястия. За мен опитването на местните специалитети е задължително. Традиционните ресторанти са много чаровни, цели улички в различни стилове, предлагат вкусна храна, поднесена в живописна атмосфера. В старата част - Липскани ще ви е трудно да изберете къде да седнете, от огромния избор по калдъръмените улички.

Не успяхме да разгледаме магазини и да си купим нещо, освен сувенири, въпреки че се твърди, че има избор - от скъпи бутици до арт галерии от маркови стоки до стоки за всеки джоб.

Някои от забележителностите, които не успяхме да видим са:
Национален художествен музей
Най-впечатляващата румънска художествена колекция е показана в пищните зали на кралския дворец. Сред множеството европейски произведения може да видите творби от Рембранд и Ел Греко.

Букурещкия университет
В добавка към това, че е център на интелектуалните и политически събития в Букурещ и главно място за срещи, университетът има и драматична история. По време на революцията от 1989 г. някои от най-яростните битки са били тук. В средата на площада 10 каменни кръста почитат паметта на убитите през 1989 г. Близо до университета са и Народният театър и Историческият музей.

Музей на румънския селянин
Този удивителен музей е определян като най-добрият румънски музей. В музея са събрани керамика, икони и облекло, впечатляващата изложба от комунизма, както и останките от дървена трансилванска църква от XVIII в. Само тук можете да разгледате над 20 000 традиционни носии. Нямахме време да го посетим, само минахме покрай него.


Ето го и прословутия Дунав мост. Била съм в трети клас, когато ни водиха от училище на него. Спомените ми бяха за нещо внушително, сега не ми направи впечатление.




И за по-малко от час вече сме в Букурещ.



В Букурещ се намира втората по големина (след Пентагонa в САЩ) административна сграда в света – Палата на парламента на Румъния. или Дворецът на парламента, с внушителните си размери: 270 м дължина, 240 м ширина, 86 м височина и 92 м под земята. Има 12 надземни нива и 8 подземни (4 от които са използваеми, останалите са в различна степен на изграждане). Има 1100 помещения. Най-големият коридор в сградата е дълъг 150 метра.
Построен по време на режима на Чаушеску, Дворецът на парламента е най-известната румънска сграда. Строежът е струвал неимоверно много - над 3 милиарда щ. долара. Участвали са над 20 000 работници. Наистина е внушителна, но за мен е излишна грандоманщина. Може да се включите в тур из сградата, ние не го направихме. Екскурзовода ни обясни, че една от залите е с площ 2200 кв.м., с 16 метра височина, с пищни стълбища и огромни полилеи.











Срещу Палата е изграден просторен булевард с множество фонтани по средата.













                              


Патриаршеската катедрала. Патриаршеският комплекс е домът на патриарха на Румънската православна църква, подобно на Ватикана, където се намира и патриархът на Католическата църква (папата).







Изглед от катедралата към Палатата на парламента.



В двора на патриаршията има три каменни кръста. Пред единия горещо се молеше младо момче, дано бъдат чути молбите му.








И оттук тръгваме към стария град.



Река Дъмбовица.




Ето по тази уличка между двете сгради, едната от които е емблематично кафе, започва стария град.
Район Липскани
Това е историческият център на Букурещ, който е запазил чара на стария град. Намира се в близост до два от основните булеварди и река Дъмбовица. През 1400 г. повечето занаятчии от Румъния, Австрия, Гърция и България основали работилниците си именно в тази част на Букурещ. Скоро след това районът станал известен като Липскани заради многото германски търговци от Лайпциг. Днес в тази част на Букурещ е осеяна с много арт галерии, антикварни магазини и заведения със задушевна атмосфера.




















Триумфалната арка
Подобно на тази в Париж, румънската Триумфална арка е построена в памет на войниците от Първата световна война. Първоначалната арка е построена от дърво през 1922 г., а през 1936 г. е завършена с гранит.








Ще имаме време и да похапнем:) Спряхме се на заведението Ексклузив, не за друго, просто бяха по-напористи да ни привлекат две девойки, съгласихме се, доволни, че има и местна кухня в менюто. как се разбирахме не ме питайте, важно е, че успяхме:))
Страхотни се тези мичи - подобни на кебапчета, но във всички балкански страни са много различни. За сега фаворит са ми сараевските чибапчици, после нишката скара, румънските, и накрая скопските кебапи.
Към румънските мичи се поднася сос от горчица и пържени картофи, които бяха убийствени, не можах да разбера причината, но бяха оваляни в нещо като червен пипер. Разядката с патладжан и чушки също беше много добра.












За няколко часа - толкова, поемаме към Синая.