сряда, 28 октомври 2020 г.

Балада за Георг Хених на Виктор Пасков


 

Трудно ми е да повярвам, че толкова късно узнавам и посягам към тази книга, и въобще към този автор. Христо Блажев ми я препоръча на един книжен панаир. Освен неговото мнение, попрегледах и други, преобладават положителните, но има и негативни. За тази книга е писано и казано много. Не очаквах много, четох предпазливо...Една бих казала банална, обикновена история, случвала се и случваща се постоянно и навсякъде – самотен възрастен човек, чиято съдба завършва в старчески дом. Едно качество, далеч от геройството, което би трябвало да притежава всеки от нас – съпричастност. Но история, разказана така от Пасков, герои, така обрисувани, качества така чудно описани, че изведнъж усещаш, че ти е леко, мило и приятно, и продължаваш да четеш. Такава чистота струи между редовете, такава благост и смиреност те обземат и искаш, просто искаш да си добър и богуугоден.

И именно защото историята е банална е толкова истинска и толкова актуална...в заобикалящата ни духовна нищета да отстояваш себе си, да избереш „да бъдеш цигулка, а не бюфет“ е наистина предизвикателство, да търсиш и даряваш красота и любов е равносилно на геройство! Една много, много докосваща, майсторски написана човешка книга!

 

понеделник, 26 октомври 2020 г.

Бисквитената торта с ябълки






Рецептата е на Тереза Маринова, от предаването "Черешката на тортата". Подходяща за празника днес, защото е с ябълки, за Димитровден се приготвя сладкиш с ябълки. Всъщност аз доста промених рецептата, според наличните продукти.

Получи се нещо вкусно и не много калорично.



Продукти:

350 грам бисквити - при мен кръгли, маслени
400 грама сладкарска извара
400 грама цедено кисело мляко
3 ябълки
шепа сушени червени боровинки
100 грама захар
1 чаена лъжичка канела
какао за поръсване

Приготвяне:
Смесете цеденото кисело мляко със изварата и захарта и разбъркайте добре.
Настържете вътре ябълки, добавете боровинките и канелата. Разбъркайте отново.
Наредете един ред бисквити в тавичка с тортен ринг с диаметър 30 сантиметра.
Отгоре разпределете млечната смес с ябълките.
Наредете още един ред бисквити, ябълков-млечна смес. Загладете и поръсете с какао.
Поставете в хладилник за няколко часа.






неделя, 25 октомври 2020 г.

Салата от суров карфиол






Обичам суров карфиол на салата. Ето едно лесно предложение от мен.

Продукти:
1/3 глава карфиол
1 малка зелена чушка
1 моркова
2 ск. чесън
пресен копър
сол
бял пипер
лимон
бял балсамов оцет 
малинов оцет
зехтин


Приготвяне:

Карфиолът се измива, почиства и накъсва  на розички Отцежда се и се нарязва на ситно. Морковите се настъргват, а чушката се  нарязват на малки парченца. Прибавят се счуканите скилидки чесън и копърът. Всичко се разбърква добре. Овкусява се със сол, бял пипер, лимонов сок,  оцетите и зехтина. 


Харесах си салатката от тук:))









сряда, 21 октомври 2020 г.

Паеля или паея

Отдавна се каня на това испанско ястие, съчетаващо в себе си много и различни продукти, но основно ориз, зехтин, шафран, месо, зеленчуци, а често и морски дарове. Приготвя се в специален тиган, от където идва и името на ястието, но аз приготвих втава, във фурната, като предварително на тиган запържих продуктите. Източник няма да посочвам, четох много и различни рецепти, но приготвих според наличните продукти и вкус.


Продукти:
8 долни пилешки бутчета
1 зелена
1 червена чушка
1 морков
1 малка глава лук
200 гр грах консерва
200 гр замразен зелен фасул
3-4 скилидки чесън
8 с.л. зехтин
1 ч.ч. ориз за паеля
около 400-500 гр морски дарове - скариди, миди ядка, бейби калмарчета и октоподчета
1 домат
100 мл бяло вино
щипка шафран
сол 
черен пипер
3 и 1/2 ч.ч. пилешки бульон
1 лимон





Приготвяне:
Пилешките бутчета се сваряват и заделят заедно с бульона, подсолен преди варенето.
Зеленчуците, нарязани на дребно се задушават в половината зехтин до изпаряване на течностите. Добавя се ориза, също да се запържи и се налива виното. Оставя се да се поеме и се добавя чаша бульон и шафрана, ако е необходимо още сол, настъргания домат и продължава да къкри. През това време в друг съд се задушават морските дарове в останалия зехтин. Зеленчуците се изливат в тава, разпределят се морските дарове, пилешките бутчета и се налива останалия бульн. Поставя се да къкри във фурната на 200 градуса, докато ориза  поеме течностите. 
Гарнира се с резени лимон.















понеделник, 19 октомври 2020 г.

Баница с кайма

Трябваше ми бърза вечеря, с кайма. Тазе рецепта ми се стори удачна, с чаша айрян си хапнахме добре.
Рецептата видях в Gotvacha. Направете я, лесна е, а толкова вкусна…..



Необходими продукти
· 500 гр. Кайма
· 1 пакет готови кори
· 4 стръка праз
· сол  
· черен пипер
· чубрица
· червен пипер

За заливката:
· 4 яйца
· 400 гр кисело мляко
· 1 ч.л. бакпулвер 
· Сол
· Настърган кашкавал 



Приготвяне:
Запържете празът с каймата, за няколко минути. Овкусете  със сол на вкус, черен пипер, червен пипер и чубрица.

Оставете настрана да изстине. 

Намажете тавата с олио. На дъното сложете две кори. Отгоре сложете малко от плънката. Върху нея, отново сложете две кори и така, докато свършат продуктите. Нарежете  баницата с нож.

За заливката разбъркайте яйцата със киселото мляко, бакпулвера и малко сол. Залейте баницата. Отгоре поръсете с настърган кашкавал и сложете тавата в загрята фурната. Печете на 220 градуса, докато отгоре се получи апетитна коричка.








петък, 16 октомври 2020 г.

На село...

Планинско село, само на 40 км от София, по посока Самоков, в подножието на Плана планина, извисяващо се над язовир Искър и Щъркелово гнездо, с надморска височина почти като на Боровец, бялата порта на Рила.
Баба и дядо по бащина линия са от там, а по майчина - от съседното село Долни Окол.
Това селце ще остане завинаги в сърцето ми, независимо колко често ще ходя там, и дали ще ходя. Там съм прекарвала ваканциите при баба и дядо, там имаше щастието и моята дъщеря да бъде летата, заедно с нейните баба и дядо, моите родители, които след пенсионирането си избраха да живеят там, далеч от шума, лошия въздух и напрежението на столицата.
Има страхотни гледки и неща, които биха могли да се снимат, дано напролет съумея да го направя...Докато са живи и здрави родителите ми, този дом ще бъде отворен за мен винаги!
Мило...и тъжно...за едни отминали моменти...


















 





неделя, 11 октомври 2020 г.

"Климати" на Андре Мороа


Не бях чела нищо от автора до момента. Не мога да кажа, че "Климати" стана една от любимите ми книги, или че това е стил, който ми допада, но мисля, че е книга, която трябва да се прочете, защото има дълбочина. Романа безспорно е трагичен, роман за нещастната любов, съдържащ дълбоко психологически елементи.  Но не от тези модерни психологически книги, които ни учат, че в името на това да се чувстваме добре имаме право на всичко, напротив тук пред очите ни е разгърнат един живот, показващ ни докъде може да  доведе егоизма и загърбването на моралните устои. 
Дали да не търсим щастието във верността, в това да останеш верен на своя избор, в това да устоиш на изкушенията, на чуждото внимание, в трудния път на съвместния живот, на целостта на семейството, но път, носещ удовлетворение? Само тогава струва ми се да бъдеш притежаван и да притежаваш ще има смисъл и цена. "Притежаването" от много хора те кара да "олекваш" и "изпразва" душата ти.

В романа виждаме любовта, в нейните болни форми - ревността, притежанието, вкопчването в другия, скуката...Главния герой е представен в двете отделни части на книгата в двете му противоположни роли – в тази на ревнуващия, и в тази на ревнувания, и двете еднакво водещи го към една безутешна обреченост. Непостоянството на човешката природа, грешките, с които нараняваме другите, но които нараняват най-вече и нас. Лекомисленото отхвърляне на този, който ни обича безрезервно, за да се хвърлим в преследване на този, който отхвърля нас – един безсмислен болезнен кръговрат в името на измамно щастие… 
С две думи, ако не сте прочели тази класика, направете го! Ще останете докоснати! 

"В устата на младите днес има само една дума: щастието. Трябва децата да са щастливи, трябва съпругът да е щастлив, трябва жената да е щастлива, трябва прислугата да е щастлива и за да се постигне това, премахват всички правила, унищожават преградите, не признават вече нито наказания, нито санкции, прощават всичко дори преди прошката, не казвам да е заслужена, а поискана. Просто невъобразимо! И какъв е резултатът? Да бяха поне много по-щастливи, отколкото вие и аз сме били, госпожо, разбирам. Но лошото е, че са по-малко щастливи от нас, много по-малко.“ 


„Впрочем тя се ужасяваше от развода, тъй като религиозните и разбирания, макар и рядко изразявани и твърде разклатени под влиянието на Франсоа, все още бяха живи. А може би беше и привързана, ако не към мене, то поне към съвместния ни живот, от чисто детската си любов към предметите. Обичаше този дом, подреден лично от нея с толкова вкус. В будоара, върху малка масичка бяха поставени любимите и книги и венецианската ваза, в която винаги имаше само едно цвете, едно-единствено, но много красиво. Усамотяваше се в това кътче и се чувстваше защитена от мен и от самата себе си. Трудно и беше да се откъсне от този декор. Да ме напусне и да отиде при Франсоа, означаваше да живее през по-голяма част от годината в Тулон или Брест; означаваше да се откаже от повечето си приятели.Също както и аз, Франсоа нямаше да може да запълни живота й. Сега ми е ясно, че тя се нуждаеше от оживлението около нея, от интересното зрелище, което и предлагаха различните мъже, разкривайки пре нея душите си. Но тя самата не разбираше това. Страдаше, че е далич от Франсоа; вярваше, че ако се свърже с него, ще намери щастието. За нея той криеше обаянието на човек, малко познат и още неизчерпан, и затова като че ли богат с нови възможности. Такова митично и привлекателно същество бях и аз по времето на Флоренция и на пътуването ни в Англия. Не можах да се задържа на висотата, на която тя бе поставила недействителния ми образ. Бях обречен. А сега бе дошъл редът на Франсоа. Той също щеше да премине през изпитанието на опознаването. Щеше ли да го издържи?“ 


„ Къде е грешката? Соландж започна да постъпва като Одил. Дали защото извърших същите грешки? Или защото направих същия избор? Винаги ли трябва да крием чувствата си, за да запазим любимото същество?“ 

„През последната година разбрх нещо много важно, а именно, че ако обичаме истински, не бива да придаваме прекалено голямо значение на постъпките на любимите ни същества. Имаме нужда от тях. Само те ни дават възможност да живеем в известна „атмосфера” (вашата приятелка Елен го нарича „климат“ и това е съвсем правилно), без която не можем. Значи важното е да ги задържим и запазим, какво значение има всичко останало, Боже мой? Животът е толкова кратък, толкова труден...Бих ли се осмелила да ви оспорвам няколкото часа щастие, които ще ви дадат всичките тези жени, мили мой? Не, аз постигнах напредък, вече не ревнувам и вече не страдам.“

сряда, 7 октомври 2020 г.

Дзверска картофена яхния с целина

Дзверска е, защото е по рецепта на Дзвера, а и е дзверски вкусна. Правя подобна, но не очаквах, че добавянето на целина ще придаде толкова добър вкус.






Необходими продукти:
5-6 скилидки чесън
2 големи глави лук
7-8 големи картофа
1 средна глава целина
1-2 домата
сол
червен и черен пипер на вкус
листа целина за поръсване











Приготвяне:
В тенджера с около 30-40 мл олио се задушават нарязан на едро лук и наситнен чесън. Целината се обелва, нарязва на ситни кубчета и се добавя към лука. Следва 1/2 с.л. червен пипер иинтензивно разбъркване за минута. Прибавят се нарязаните надълго на 6 парчета картофи. Доматите се настъргват и изсипват в ястието, заедно с 2 с.л. универсална подправка. Налива се чаена чаша вода, сол на вкус и се оставя да се довари до готовност. При сервиране се поръсва с прясно нарязани листа целина и черен пипер.













Дзвера твърди, че не по-малко вкусно е, ако се добави изостанало
печено месо, пържени кюфтета или кюфтета на скара, 5 минути
преди яхнията да е готова. Може да се приготви и с кайма.
Необходими са 250-300 грама кайма, която се добавя след
задушаването на лука и се бърка да стане на трохички.
Съшо и малка главичка червено цвекло, която да се добави
с целината - също нарязана на ситно, или пък морков, който
придава леко сладък вкус на яхнията.
В никакъв случай не добавяйте брашно или нишете.