четвъртък, 31 май 2018 г.

Екстра шоколадова мус торта без брашно


Ако трябва да опиша с една дума тази торта, то тя е - божествена!
Нямам никакви забележки за вкуса. Истински шедьовър на сладкарското изкуство.
И ако трябва да изброя продуктите за нея, то те са шоколад, шоколад и пак шоколад:)) Е, какво по-хубаво от това.




И все пак, ето ги :

за блата:
150 г краве масло
150 г шоколадов кувертюр
100 г захар
6 жълтъка
3 белтъка
1 щипка сол

за муса:
400 г шоколадов кувертюр
100 г бял шоколад
250 мл сладкарска сметана
6 белтъка
2 с. л. захар

за ганаша:
100 г шоколадов кувертюр
70 мл сладкарска сметана
2 с. л. краве масло
2 с. л. захар

кутия мини фунийките сладолед орео - от Лидл купих








Начин на приготвяне:

Маслото и шоколадът за блата се разтопяват на водна баня и се оставят леко да се охладят.
Белтъците се разбиват на сняг, с щипка сол.
Жълтъците се разбиват със захарта, до побеляване.
Шоколадът и маслото се разбъркват с жълтъците с шпатула. По малко се прибавят и белтъците.
Сместа се разпределя в 2 форми за печене (с диаметър 23 см), предварително застлани с пергаментова хартия, намазана с масло.
Пекат се 20 минути в загрята на 180 градуса фурна, с вентилатор.

Двата вида шоколад се разтопяват на водна баня. 
Белтъците и захарта се готвят на водна баня, при непрекъснато разбиване до получаването на гъст сняг, около 10-15 минути.
Сметаната се разбива, докато стане пухкава.

В сметаната на тънка струя се добавя шоколадовата смес, като внимателно се бърка с шпатула След това се прибавят белтъците и пак се разбърква.

Върху единия блат се изсипва муса.
Захлупва се с другия блат. Прибира се в хладилник за 2–3 часа да стегне. Тортата се изважда от формата.

Сметаната за ганаша се загрява, добавят се маслото и шоколада, разбърква се енергично, докато се получи еднородна смес.
Тортата се залива с  ганаша и се прибира в хладилник, след това се украсява с останалия ганаш и мини фунийките сладолед орео.













Адаптирано: Бон Апети

вторник, 29 май 2018 г.

Пълни длани с обич - за Него!

Нижат се годините, като броеница, наистина не ги усещаме... Не знам дали е така само в големия град. Свикнали сме на ритъма, на ежедневния стрес, който залива отвсякъде. Понякога си мечтая за по-спокойно място, макар да не вярвам, че ще мога да се адаптирам. По-скоро изпитвам носталгия по спокойствието на старата София, но и това няма как да се върне. Искам да имам време да обръщам внимание на дребните неща, на важните неща, на красотата, да се наслаждавам на мига...
Уви, и днес ще трябва едва след работния ден да отчетем подобаващо празника - рождения ден на моето момче.  Сякаш ставаме все по-заети с годините. Успокоението е близката отпуска, наистина имаме нужда от нея.
Думи, излезли от сърцето ми, по повод днешния ден и виновника за него, съм писала много, в смисъла им сигурно съм се повтаряла, ще се повторя и днес, но ще съм далеч по-кратка. 
Сигурно е едно - чувствата ни са все по-силни, връзката ни все по-хармонична, времето, прекарано заедно - все недостатъчно, пожеланията също са обичайните - да сме живи, здрави, да умеем да остаряваме красиво и мъдро, да са живи, здрави и щастливи децата ни, да ни даряват с радост и гордост, да са живи и здрави близките и приятелите! Само това е Смисъла, поне за нас!
Пожеланията са общи, но така или иначе сме като скачени съдове.
Защото моето щастие е Той, заедно с дъщеря ни, а ние двете - неговото!
Честит рожден ден на единствения Мъж в живота ми - моя съпруг - с пълни длани обич!

Торта ще има:) Стяга от снощи и си чака украсата:) Обещавам да е вкусна!
И малка изненада в кутията с очилата:))


петък, 25 май 2018 г.

Салата с тиквен дресинг


1/2 глава китайско зеле
200 гр спанак
шепа сушени червени боровинки
3-4 орехови ядки
1 зелена ябълка
50 гр сирене чедар
слънчогледови семки

Дресинг:
100 гр сварена и пасирана тиква (имам във фризера)
1 ск. чесън
1/2 ч.ч. зехтин
1/2 ч.ч. оцет - при мен домашен къпинов
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
щипка черен пипер
струйка сос от нар




Нарязват се зелето и спанака, добавят се сушените боровинки, начупените орехови ядки, нарязаните на кубчета ябълка и чедар, поръсват се слънчогледовите семки.

От останалите продукти се приготвя дресинг, аз поставям всички продукти в буркан с винт и енергично разклащам. Поливам салатата и оставям в хладилника за десетина минути да се охлади.
Вкусна е:)




Идеята за тази салата е от брошура на Кауфланд:)

четвъртък, 24 май 2018 г.

24 май - празник, но и послание от нашите предци

Няма да изневеря на себе си да отбележа днешния празник и тук. Този ден носи толкова послания, стига да имаме сетива да ги разчетем!  24 май -  201420152016 години тук.

Днес е празника на Буквите, празника на Българската просвета и култура и на славянската писменост!
Един от поводите за национална гордост - 
"че и ний сме дали нещо на светът
и на вси Словене книга да четът;
и кога му викат:"Българину!" бесно,
той да се гордее с това име честно." (Иван Вазов - "Епопея назабравените")

Навсякъде по света, и у нас,  има българи и български деца които ни прославят с какво ли не - талантливи, умни, работливи, знаещи и можещи. 
Това все още доказва че "сме" и че "ни" има - точно такива - способни и достойни!
Но паралелно с това, с тези все по-малко изключения,  образованието и възпитанието като цяло остават на много, много заден план, както в училищата, отдавна загубили основната си функция, така и в семействата, където положението е още по-трагично. 
Фактите са - маса зле възпитани, изключително неграмотни и арогантни подрастващи, чиято ценностна система се свежда до поредния купон с алкохол или безцелно шляене по МОЛ-овете, да не изреждам по-фрапиращи  и безрасъдни прояви, всички тези лица са потенциален криминален контингент.
Не е нужно всички да сме професори и учени, но сме длъжни да бъдем възпитани, грамотни, образовани личности.
И не за друго, а защото само това е пътя към наистина по-добър живот, защото само тогава ще бъдем народ, а не гласоподаватели, лесни за манипулиране.
Никого не критикувам, всеки си знае, аз моето съм го дала и взела, и продължавам - стремежа към знание никога не ме е напускал, без книга не мога да живея, умея да уважавам по-добрите, по-умните, по-можещите, уча се от всеки от тях всеки ден.
Като майка също се гордея всеки ден! И не заради някакви велики постижения или дела, а с достатъчния факт, че съм възпитала страхотна дъщеря, че ума и интелекта и ме възхищават, удивляват, умиляват. Понякога дори едни 10 реда написани от нея във фейсбук  са ми достатъчни да е осмислен и щастлив не само деня ми, но и досегашния ми път. Защото съм спокойна, че след мен "материала" е качествен.
Защото не печеленето на пари и задоволяването на чисто материални потребности трябва да бъде на първо място!
Защото не скъпия айфон или марковите дрехи са първото, от което имат нужда децата ни, не е и обучението по английски, преди да са научили да говорят и пишат на родния език...
Няма по-голямо богатство от духовността, от знанието, от добродетелността!
Затова призовавам днес всички млади родители, баби и дядовци, всички учители - не се пестете да давате на децата  добро възпитание и много любов, създайте у децата си отношение към знанието, нека усетят удовлетворение и самочувствие от наученото,  изисквайте от тях - методично, без напрежение и пресилване, без излишни амбиции. Бъдете техни умели будители, бъдете техен пример, стимулирайте ги да станат по-добри от вас, да станат грамотни, знаещи и можещи, за да може утре да се гордеете и разчитате, че достойна България и достойни Българи има, въпреки всичко!




сряда, 23 май 2018 г.

Бърз сладкиш с нектарини и круши

Трябваше да спася от изхвърляне плодовете, които у дома никой не поглежда, а все гледам да има, та потърсих в нета рецепта и се доверих на рецептата на Снежи, чудесно се получи.



Продукти:
2 големи яйца 
1 ч.ч. захар 
1/2 ч.ч олио 
3/4 ч.ч. прясно мляко 
2 ч.ч. брашно 
1 ванилия на прах 
плодове - 3-4 круши и толкова нектарини 
10 г бакпулвер 






Начин на приготвяне:


Разбиваме яйцата и захарта,  наливаме прясното мляко и олиото.
Слагаме  брашното, заедно с бакпулвера и ванилията и бъркаме до неговото пълно поемане.
Тава с размери 40/30 см застиламе с пекарска хартия.
Сипваме кексовата смес и отгоре подреждаме плодове по избор.
Печем в предварително нагрята фурна на 200 градуса до суха клечка.

вторник, 22 май 2018 г.

Фини сладки с кокосово масло




Продукти:
50 мл. прясно мляко
350 гр брашно - добавяйте постепенно до средно меко тесто
150 гр кокосово масло
140 захар
1 яйце
2 белтъка
1 бурбонска ванилия
1 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сол







Приготвяне:
Омесваме тесто от горните продукти, аз лично го направих в робота за 2 минути. Прибираме тестото в хладилника да стегне за кратко, разточваме и изрязваме с формички:) Печем в загрята фурна на 200 градуса до съвсем лек загар. Изваждаме да изстинат. Украсяваме по желание, при мен с оранжев шоколад с портокалов вкус. Отново оставяме да изстинат. За финал поръсваме и пудра захар.
Прибираме в кутия, която се затваря плътно, колкото повече престояват, толкова по вкусни са, топят се.







неделя, 20 май 2018 г.

Бъркани яйца с пресен лук и кашкавал



И пак рецепта с пресен лук и яйца, този път - бъркани, стават буквално за 5 минути, лесна вкусна и икономична вечеря.

Продукти за 2 порции:
1 връзка пресен лук
6 големи яйца
100-200 гр засъхнал кашкавал, или по-твърд
олио
сол

Приготвяне:
Лука се нарязва на парчета около 1 см, запържва се в тиган с незалепващо покритие в малко олио, добавят се предварително добре разбитите яйца и се бърка с дървена лопатка. Малко преди да стегнат се поръсва с нарязания на кубчета кашкавал, обърква се още няколко пъти и се поднася топло, с домати, розови на салата :)


сряда, 16 май 2018 г.

Северняшка салата с яйца и пресен лук


Ето от мен една салата, която може би се приготвя в Северна България:), защото се нарича


СЕВЕРНЯШКА САЛАТА

Продукти:
2 връзки пресен лук
5 твърдо сварени яйца
200-300 гр сирене
половин опаковка майонеза

Приотвяне:

Лука се нарязва на дребно, яйцата и сиренето се намачкват с вилица или друг прибор. Объркват се с майонезата.
Еми това е:)
Подходяща е за останалите след Великден яйца, но пък можете да си сварите о всяко време, сега има хубав сезонен пресен лук.
Снимките ми са стари:)



събота, 12 май 2018 г.

Задушени пресни картофки в тенджера под налягане


Необходими продукти:

1 кг пресни картофи (може и стари)
80 г масло
сол

копър
пресен чесън


Приготвяне:
Картофите се измиват хубаво, обикновено купувам белени, дребни, но става и с коричка. Ако са по едри се режат на две-три. Слагат се в тенджера под налягане, добавят се маслото и солта. След като заври се варят 5 минути, ако са пресни или 10 минути, ако са стари. Вода не се слага! Тенджерата се отдръпва внимателно настрани и се оставя да излезе парата, след което се отваря. По желание може да се оставят на отворен капак да се позачервят за още няколко минути. Добавят се ситно нарязаните копър и магданоз. 
Много бързи, вкусни и лесни!

За гарнитура аз предложих агнешки котлети:)

И отново пресни, пресни:




неделя, 6 май 2018 г.

Шоколадово-тиквено-фъстъчена торта



Днес тук има двоен рожден ден, затова ви черпя с торта.


Мама става на 74, а блога ми на 4!


От няколко години не празнуваме заедно с родителите ми празниците, не се и виждаме често, причините са банални и може би зависят, но по-скоро не зависят от нас.


Важното е, че обичта помежду ни я има, важното е че са ми живи и че знам, че ги има!


Торти обаче правя и за всеки техен празник, старая се да има и за моментите, когато сме заедно.


Да ми е жива и здрава майчицата, много я обичам, въпреки, че сме две планети с нея и когато се видим успява да ме напрегне или ядоса с нещо. Винаги обаче го преглъщам и подминавам, защото знам, че и тя ни обича и иска най-доброто, просто характера и е такъв, разбиранията за живота различни, болестите и проблемите - достатъчно.
Искам да ми е здрава, поне толкова, колкото е сега, да има повече поводи да се усмихва, да загърбва лошите неща и хора, да е позитивна, поне мъничко, да живее живота си така, че да и харесва, въпреки всичко, има толкова много неща, заради които си струва - всички сме живи и здрави все пак, да остави ежедневните тревоги за всичко, така ще бъда по-спокойна и аз!


Блога...създадох с идеята да събера на едно място и стиховете си, и рецептите, които приготвям за семейството, приятелите, колегите си. Както често се шегувам - духовната храна и храната за тялото. Не крия, че първата ми е първата слабост, макар повече да наблягам на втората:) Обещах си няколко неща - че "това ще бъде блог в който ще се оглеждам, като в огледало – както в ежедневните хобита и занимания, така и във важните моменти и в емоциите, които ще ме вълнуват! Няма да гоня брой публикации, посетители, няма да се съревновавам с никого. Искам и ще се опитвам да бъда себе си, макар че ще се радвам всеки един от вас, надникнал тук да намери и остави и частица от самия него..."

Доволна съм, че съумявам да не изневеря на това, радват ме коментарите и одобрението на посетителите, защото знам, че времето е ценно за всички и благодаря на всички онези, които отделят от него за да надникнат, прочетат и/или напишат няколко думи. Не ме е страх и от критиката, със сигурност има защо, старая се да се уча да бъда по-добра във всичко, което правя, понякога успявам, друг път - не, просто не обичам на всяка цена да правя нещо, опитвам се да има баланс във всичко, с което се занимавам, съвършенството и изпипването на всяко нещо, освен желание изисква най-вече време...а то е само 24 часа в денонощието, уви... А ми се иска, в няколкото часа след работа, и да чета, и да пътувам, и да се виждам с приятели, и да мързелувам, и да се занимавам с някое от другите ми хобита, и най-вече да отделям време на близките си. Може би съм такъв характер, обичам да правя повече неща, скучно ми е да се занимавам само с едно нещо. Сега съм си намислила и гоблени да шия, не съм го правила от времето, когато бях по майчинство. Проблема е, че вече и зрението ми не е така остро, ще се наложи да го правя с очила, а това никак не ми харесва...
Искрено благодаря на всички позитивно настроени хора, които надникват тук! 
Почерпете се с тази семпла на вид, но богата и надявам се вкусна торта, а рецепта ще кача по-късно:), пък и да опитаме дали си струва:)












Ето и рецептата, идеята за блата взех от тук и се оказа добро попадение, леко промених, за пореден път благодаря!

Продукти блат за ринг с диаметър 20 см:

250гр. варена тиква
½  ч.чаша брашно
100 гр. сушени фурми 
125 гр. масло
4-5 с.л. какао
2 яйца
1 ч.чаша захар
ванилия
1 ч.л. сода за хляб
1 ч.л. бакпулвер

Продукти фъстъчен крем:

150 гр фъстъчено масло
125 гр крема сирене
4 с.л. мед
150 мл течна сладкарска сметана

Продукти шоколадов крем:

200 гр черен шоколад
300 гр течна сладкарска сметана


Приготвяне: 
Пасирам тиквата в блендер, заедно с фурмите и захарта, добавям яйцата, отново пулсирам. В друга купа смесвам сухите съставки - брашно, какао, ванилия, сода и бакпулвер. 
Добавям към тях течните и съвсем размекнатото масло и обърквам с лъжица. Изсипвам във форма за торта, със застлана хартия. 
Пека на 200 градуса до проба със суха клечка, да не полепва. 
Оставям блата да изстине съвсем, след което го режа хоризонтално на две. 
Докато се пече блата приготвям двата крема. 
Разбивам фъстъченото масло с крема сиренето и меда. Отделно разбивам сметаната и ги обединявам, това е единия крем. 
За другия загрявам заедно сметаната и натрошения шоколад до завиране, дръбвам и разбърквам енергично с лъжица, прибирам в хладилника. 
В чиния за торта поставям единия блат, слагам около него ринг, отгоре поставям целия фъстъчен крем, следва втория блат. Изваждам втория крем от хладилника и хубаво го разбивам с миксер, намазвам втория блат и заделям за измазване острани. Кремовете са гъсти и стягат бързо в хладилника. Изваждам, измазвам и отстрани и поръсвам отгоре с настърган шоколад, а отсрани с филирани бадеми, а още по-добре натрошени фъстъци. Може да украсите както искате, аз нямах много време и затова оставих по-семпла.

Торатата е  богата на вкусове и продукти,  леко соления фъстъчен крем създаде  добър баланс на иначе доста сладкия блат и леко горчивия шоколадов крем.

Ето и разрез:)