вторник, 28 юни 2016 г.

Млечна леща

:thumbup:Млечна леща

Продукти:
200гр. леща /при мен червена белена/
1 глава кромид лук
2 моркова
1/2 домат
4 скилидки чесън
1 с.л. червен пипер
2 с.л. брашно
1 ч.ч. прясно мляко
1/2 кофичка кисело мляко
сол
чубрица
босилек
1/2 връзка магданоз
зехтин/олио

Приготвяне:


Лещата се измива, залива се с 1,5 л. топла вода. и се слага на котлона, веднага се добавят ситно нарязания лук, настърганите моркови, 2 ск. чесън, домата, чубрицата и босилека. Яденето къкри десетина минути до омекване на лещата. Добавя се размитото в малко вода брашно, посолява се. Когато лещата е готова /червената увира много бързо/се добавя нарязания магданоз и прясното мляко. Отделно се смачкват другите 2 ск. чесън и щипка сол. Оставя се на изключен котлон около 1/2 час да отлежи. Добавя се и киселото мляко. Изсипва се в лещата, като се разбърква. Сервира се.
Оказа се много вкусна супа




* Рецептата е от една готварска книга на Ути Бъчваров за рецепти с кисело мляко.

събота, 25 юни 2016 г.

Масленки гъбки


Масленки гъбки


Тези две снимки са добавени на 16.01.2019г.

Продукти:




2 ч. ч. пудра захар /пресята без бучки/
2 ч. ч. свинска мас(аз обикновено ползвам маргарин за печене)
2 ванилии
брашно колкото поеме до средно меко тесто/ около 800 гр./

Приготвяне:

Правят се топчета  и се нареждат в суха тава на разстояние.
Всяко топче се притиска леко с отвора на малко шише, потопено в кафе на прах /аз използвам шише от от течна есенция/
Пекат се в предварително загрята фурна на 150 градуса, да останат бели.
Готови са когато се отлепят от тавата и започнат да се местят.

Рецептата е на Мивис от времето когато "Гответе с мен" беше това, което беше...




вторник, 21 юни 2016 г.

Щрудел с извара, вишнап и махлеп


С удоволствие искам да ви представя един чудесен летен сладкиш.
Обичам да се "разхождам" из блоговете с рецепти.
За тези, които го правят като мен, сигурно е известен блогът на Lulu.
Там преди години попаднах на въпросната рецепта, която промених според наличните ми продукти и се получи:



Щрудел с извара, вишнап и махлеп

Продукти:
500 гр изчистен от костилките вишнап
около 250 грама безсолна извара /при мен домашна/
150 гр захар
80 гр масло
1 жълтък
1 ч.л. смлян махлеп /идеята за тази подправка видях от блога на Йоана и много ми допадна, купих го от Женски пазар, от арабските магазини/
готови кори, да не са фини
около 3 с.л. пудра захар за поръсване

Вишнапа се поставя на котлона с половината захар за около 15 минути. С решетъчна лъжица внимателно се изваждат плодовете в купа. Сокът се запазва.
След като се охлади вишнапа се разбърква с изварата и с махлепито. Отделно в купичка се разбива яйчния жълтък с 1 с.л вода.
Всяка от корите се намазва с жълтък и разтопено масло и се поръсва със захар. Върху нея се реди следващата. Така се наслагват 6-7 кори.
Разпределя се вишневата плънка по дължина в единия край и се навивате на руло. Маже се обилно с масло и жълтък и се пече на 180 градуса до зачервяване, за около 15 - 20 минути. Охлажда се, реже се на парчета,поръсва се с пудра захар и накрая се залива със сока от вишнапа.
Получава се невероятна вкусотия, съчетанието между аромата на масло, вишни и махлеп е направо убийствено
Снимката ми е стара, но не се колебайте да го опитате в сезона на вишните!















понеделник, 20 юни 2016 г.

Пирога на Аля


Продължавам със серията почерпка за РД:) Рецептата, както стана ясно е от блога на моята скъпа приятелка - Аурелия:)
И преди съм правила това солено печиво и става разкошно. Който не го е опитал - да запрята ръкави. Прави се лесно и излиза голямо количество. Първия път правих по рецептата, но ми дойде повече плънката, а и не съм особен любител на каймата. Затова после все го приготвям с двойна доза тесто.





Пирог с месо



Продукти:
·
·         сол
·         1-2 с. л. олио
·         1 суров картоф
·         1 гл. лук 
·         2 яйца твърдо сварени
·         500 г кайма
·         1 пакетче бакпулвер
·         18 с. л. брашно
·         4 яйца
·         300 г майонеза
·         400 г заквасена сметана





Приготвяне:
Плънка:
Лука нарязваме на ситни кубчета и запържваме в олиото.  Слагаме каймата и я задушаваме, докато не се изпари цялата течност. Към запържената  кайма настъргваме на едро ренде яйцата, посоляваме, поръсваме със сол и разбъркваме. Плънката може да бъде най различна - зелении със сурово яйце, зеле, картофи и т.н.
Тесто:
Към заквасената сметана прибавяме майонеза и с помощта на тел или вилица хубаво разбъркваме. Слагаме яйцата, разбъркваме. Добавяме брашното и бакпулвера. Тестото трябва да се получи като за кекс, но има по-различна структура, по-жилаво стои. За това количество тесто е подходяща тавата към печката - 40 на 30 см. Количеството може да се намали наполовина. В тавата слагаме хартия за печене.  Изсипваме половината от тестото. Настъргваме суровия картоф върху тестото, на едро ренде/аз този път не сложих, защото се оказах без нито един картоф
L, но е по-вкусно с него/. Върху него разпределяме цялата плънка. Отгоре слагаме останалото тесто. Насипваме се с лъжица на места и после леко  се заглаждаме. Печем на 160 С-180 С до зачервяване.

Аля, страхотно е!

събота, 18 юни 2016 г.

Пирот и Ниш


Преди 2-3  седмици си направихме страхотна разходка.

Дестинацията беше Сърбия. Не бяхме ходили с мъжа ми от деца там (е, поотделно, де), въпреки, че ей го къде е!


Времето беше прекрасно за целта.

Минахме покрай Димитровград или Цариброд. За разлика от нас, сърбите продължават да си обработват земята – за тях тя е начин за съществуване.


Пирот


Пазара в Пирот е в събота, улучихме, и е точно, като от едно време, напомни ми за 70 - 80 години у нас. Истински, свежи продукти, директно продавани от производителите, наслагани направо на кашонче на земята, или на ниски масички.
Много съм впечатлена от качеството на хранителните продукти и от цените им. Определено си заслужава човек да отиде, дори само на пазар. Купихме и ние, това, онова, но не бях подготвена какво точно да търся. Мисля, че скоро ще повторим и този път ще имам списък.
Сега си напазарувахме сирене, кашкавал - по-хубави и по-евтини, червен пипер, каймак, макар че още отлежава в хладилника, без да знам какво да го правя и какво точно представлява, опитах го - вкусно е:))

Градът е известен с килимите си, но ние не успяхме да видим.





През Пирот минава река Нишава, чието корито е безупречно поддържано и превърнато в паркове и места за почивка.



Разходихме се по централната улица, около новия голям хотел в центъра.











Отидохме и до средновековната крепост - Калето, но беше затворено. Легендата свърза крепостта с юнака Момчил, станал независим владетел в Беломорието и Родопите. Доста занемарено ми се стори. Видяхме и парка на героите.








Страхотни закусвални, ухаещи на прясно изпечен хляб. 




Купихме за у дома и два вида колбас, шунковия ми хареса, но другия - между шпек и пресен - не особено. Имаше пилешки пържоли от бут, мариновани за скара, пресни, пресни, които бяха на цена около 3,50 лв., направо без пари, но нямаше как да вземем в жегата.





Нишка баня

Курорт, от рода на нашата Банкя. Разходихме се, пихме по кафе, домашно:)












Следващата ни дестинация е града на феите – Ниш.
През Ниш минава стратегическата пътна артерия, свързваща Близкия изток с Централна и Западна Европа. Градът е с население над 200 000 души. В средновековието Ниш е бил в рамките на българската държава.












Разходката ни започна от Нишката крепост - една от забележителностите на града. Крепостта е от най-запазените на Балканите.

Разположена е брега на р. Нишава на хълм, свързан с широк мост през реката с центъра на града. Изградена е върху останки от древни укрепления.
В крепостта има метеорологична станция, осигуряваща синоптични прогнози за града.

Много приятен парк, има зад стените на крепостта, може да се обиколи пеш, или със специални влакчета, на цена около 2 лева.
Не знам споделяла ли съм, но уви - историята е най-слабата ми страна, още от училище. Може би затова ми се видя интересен разказа на екскурзоводката за времето, когато и двата града са били в очертанията на Родината ни. А Ниш, според някои източници е бил средата на България:) Все още има семейства, считащи себе си за българи, както и такива, които не си го признават, и претопени вече с годините...



















После се разхождахме по централните улици и по препоръка на екскурзоводката, която беше страхотна, се отправихме към Казанджийското сокаче - къса уличка, със ресторанти (кафани) от едната, и кафета от другата страна.
















 Избрахме си една кафана, то всъщност само там се освободи маса.
Е, казвам ви - няма такава вкусна храна, каквато хапнахме там.
Аз не си падам много по скарата, но тази беше умопомрачителна от първата хапка.
Пийнахме си и биричка - зайчарско и макар рядко да консумирам алкохол, особено бира - услади ми се.
Мъжа ми си избра вешалица, а аз ядох пълнено пилешко филе с кашкавал и някаква пушено-солена мръвка...абе тези хора само месо ли ядат:))
Големи са майстори, сега разбирам значението на думите "сръбска скара", яла съм и у нас - няма нищо общо, повярвайте ми, включително и тази на небезизвестния майстор Миро.










Ще споделя и цената, защото много ме впечатли - двете огромни порции скара, които не успяхме да изядем, огромна сръбска салата, две чудни, също големи питки, и двете бири, ни излязоха около 25 лева...
Къде ти у нас такива цени, за качеството да не повтарям, има какво да научим от съседите, също и като отношение към клиента.
За езика сигурно си знаете - особено в Пирот - все едно сме си у дома, в Ниш по-трудно, но пак се разбираме.




Нямаше как да не снимам и общината:))



По пътя обратно видяхме, че новата магистрала, се строи от българска фирма:)

Не мога да кажа, че съм особено впечатлена от Пирот и от Ниш, но пък е нещо различно, места, където не сме били и затова останахме доволни.

Мога да кажа обаче, че не се усетихме като чужденци в Сърбия, по ред причини - исторически, социални, териториални.... Но с гордост твърдя, че някак се усеща, че сме малко повече европейци от тях.