сряда, 13 ноември 2019 г.

Шоколадова торта с малини


Ето я и тортата за РД на дъщерята. Този път отделих много малко време на вида и, да кажем, че е най-обикновена украсата. Но и така се хареса на рожденичката, вкуса също ни допадна много.
Преди да ви покажа рецептата искам да благодаря на моята колежка Валя, която ми подари едно скъпоценно бурканче със сладко от малини, без семки. Естествено още тогава си представих вкуса на  тортата за  празника - шоколад и малини...дъщерята обича и двете.
Вале, огромно благодаря, ще се ревенширам някой ден!

На тази рецепта попаднах в pinterest и ми пасна идеално, естествено адаптирах, защото пък за разлика от мен, дъщерята не обича никак марципан, само трябваше да осъществя замисленото. Всъщност доста неща промених. Моята безценна приятелка Марианка Г. ми помогна  в избора на крем, а също и на глазура, както и със съвет, относно желето.





Продукти за блат 24 см:
60 г масло на стайна температура
30 г кафява пудра захар
1 ванилия
3 жълтъка
60 г течна животинска сметана
3 белтъка, разбити на сняг с 35 г пудра кафява захар
60 г брашно
40 г смелни орехи

Продукти за крема:
300 г течна сладкарска сметана
400 г натурален шоколад
500 г маскарпоне

Продукти за малиновото желе:
едно малко бурканче сладко от малини без семки 200 г
6 листа желатин - за около 500 мл течност
100 мл. вода

Продукти за глазурата:
150 гр. черен шоколад
125 мл. течна сметана
30 гр. масло със стайна температура

Още:
пресни малини за украса
чипс от черен шоколад
листа мента

 


Приготвяне:
За блата разбийте с миксер белтъците на сняг с пудрата цахар. Отделно разбийте на крем маслото с пудрата захар, прибавете жълтъците, сметаната и ванилията. Добавете към крема с маслото на порции разбитите белтъци, брашното и ядките, като  редувате, разбърквайки с шпатула.
Изсипете тестото в разкопчаваща се форма, с диаметър 24 см, покрита с хартия за печене. Печете в загрята на 180* фурна за около 15 минути до златист загар. Изпечения блат охладете на решетка.

За крема загрейте сметаната до завиране. Отсктранете от огъня и сипете начупения шоколад, Бъркайте до лъскав крем и охладете напълно на стайна температура. Смесете с маскарпонето и разбийте на ниска степен за кратко с миксер.

За малиновия пласт загрейте малиновото сладко за 1-2 минути.  Загрейте и желатина на водна баня, но да не завира, набъбнат в студена вода. След като се разтопи го смесете с малиновото сладко и разбъркате добре. Изсипете получената смес в застлана със стреч фолио тортена форма с диаметър по-малък, или равен на тортата. Поставете желето да стегне във фризера.

Сглобяване:
На дъното на поднос поставете блата и го стегнете с ринг. Върху блата сипете половината крем, заравнете. Върху крема внимателно обърнете стегналото се желе. Следва останалия крем, разпределен равномерно. Поставете тортата за 15 минути в хладилника.

За глазурата сметаната и шоколада се загряват на огъня, като постоянно се разбъркват до разтапяне на шоколада, сваля се от огъня и се добавя маслото, разбърква се. Тортата се изважда и залива с топлата глазура. Глазурата е страхотна и покрива идеално. Като стегне леко, наредете чипса.
Приберете тортата в хладилника за една нощ. Преди сервиране гарнирайте с малини и листенца мента.





Разреза не е никак добър, но празнувахме навън и едва след два дни си отрязах набързо парченце за снимка, което пренесох в кутия и така това некрасивичко..., а толкова равен беше пласта с желето, не знам защо тук изглежда неравно. Здраве да е!







понеделник, 11 ноември 2019 г.

За щастието и смисъла, белязани с днешната дата!


Най-празничния ден в живота ни е днешния, най-щастливия, деня, в който се роди нашето жадувано момиченце!
Годините минават неусетно и така вече цели 28!
Нека пътя и напред бъде осветен, нека обичта в майчиното ми сърце бъде мерило и на тази, с която да я дарява любимия човек, нека живота и бъде интересен и пълен с красиви м
оменти, щастлив живот, с много приятели, с много успехи и удовлетворение, със здраве и късмет!
Нека бъде така! Защото тя го заслужава!
И не само ние, нейните родители знаем колко красива, чаровна, умна, трудолюбива, способна, всеотдайна, отговорна и прекрасна е нашата принцеса!
Не е нескромно, истина е, чувала съм безкрайно много пъти красиви думи от нейни приятели, учители, колеги, познати!
Като всеки скорпион, не е лесна за общуване и не всеки бива допуснат до нейния свят, но тези, които са там, знаят, че могат да разчитат, и дори да ги хапе от време на време, тя е неоценимо присъствие, цвят, различност, благодат и двигател!
Желая и от цялото си сърце винаги да върви по пътя на живота с високо вдигната глава, да отстоява себе си, да намира своя синхрон в този не собено приветлив свят, да среща само добри хора в живота си, да разпознава и пази приятелите си, които са безценни, да дарява и получава любов, да опитомява и развива тази любов, защото без нея живота не струва!
Не и пожелавам да е силна жена, напротив, нека мъжа до нея е силен, обичащ и закрилящ мъж, който винаги да я кара да се чувства специална!
Пожелавам си да я видя и в най-женската и смислена роля на света, спокойна, сияеща, загърбила някои пороци (заради които ми иде да я набия:)), да бъде по-разумна и загрижена за себе си, постигаща всички цели и мечти, да създаде уютен дом, пълен със смях..., да търси нови предизвикателства за развитие, да не спира да мечтае!
Пожелавам и, наред с невероятното израстване, мъдрост, духовност и проницателност, които притежава, да си остане винаги това чисто, неприкрито дете, способно да се разплаче където и да се намира, заради животинка в беда, заради обида или болка, способно да обиди, до болка откровено, да се забавлява, да се глези и да пръска жизнерадост!
Да цени това, което има и да измерва щастието си с него, а не с това, което няма!
Тя пък е нашето достатъчно щастие, прелест и гордост!
Нека е честита, защитена и благословена!





Тортата ще покажа, след като я види рожденичката:) 


петък, 8 ноември 2019 г.

Памук погача с кашкавал за Архангеловден


Имен ден - на мама и на дъщерята,  кръстена на нея:) Аз съм между двете - и в пряк, и в преносен смисъл. По-търпелива и отстъпчива от двете, успявам да омекотявам техните по-хард характери:)! Те си знаят колко ги обичам, колко се гордея, че съм дъщеря на едната и майка на другата - трудолюбиви, умеятелни, умни, справедливи, честни, всеотдайни! Аз пък си зная колко хубави неща им пожелавам, дано бъдат закриляни! 
И без питка на днешния ден не може:)


Рецептата на питката е много популярна от години. Приготвяла съм я няколко пъти, имам я и в блога, но сега добавих и кашкавал, който леко утежни тестото и не е така въздушна, но пък много вкусна. След работа е трудно да отделя време на вида и.


Продукти:
1ч.ч. топло прясно мляко
1 ч.ч. мл топла вода
1 ч.ч. олио
2 с.л. захар
1 с.л. сол
11 гр суха мая 
около 900 г брашнo
150 гр кашкавал, настърган

1 с.л. прясно мляко за намазване


Приготвяне:

Месих в робота, като сложих всички продукти, без млякото за намазване.
Включих размесване, докато се получи еднородна смес. Преместих тестото в купа, която сложих в МВ фурна и излязох за почерпка с дъщерятата:)Другите членове на фемилито бяха на работа до късно. Като се прибрах, след около час и половина тестото беше втасало, премесих, разточих и нарязах на триъгълници, от които навих кифлички и ги наредих в намазаната с олио тава за печене, около 22 см в диаметър. Тавата сложих във фурната и включих горен и долен реотан на 40 градуса, да втаса. Повърхността на втасалата питка намазах с прясно мляко. Увеличих фурната на 180°C до приятен златист загар. Извадих от фурната и завих с кърпа. 
Когато се извади от фурната остава в тавата да се охлади леко, след което може да се извади.
Късно стана, след 22 часа, та само опитах, но утре ще си хапнем всички!


събота, 2 ноември 2019 г.

Хумус

Често го приготвям напоследък у дома.



Продукти:
400 г нахут от консерва
100 гр слънчогледов тахан
прясно изцеден лимонов сок от 1 лимон
зехтин (слагам на око)
течност от консервата до желана гъстота
чесън на прах
сол на вкус

зехтин
лют пипер

Приготвяне: Пасирам всички съставки от първата група в робота. Прехвърлям в чиния, поливам със струйка зехтин и поръсвам с лютия пипер.


събота, 26 октомври 2019 г.

Печена ябълкова торта "Есен" за Димитровден


















Рецептата видях при Ваня. По традиция на Димитровден се приготвя ябълков сладкиш. Аз лично го приготвих седмица преди това, но публикацията ми ще съвпадне с празника.

Продукти:

1 крем:
3 големи ябълки
3 с.л. захар
1/2 ч.л. канела
100 мл сок от ябълка
1 пак. пудинг ванилия от 40 г
2 с.л. смлени обикновени бисквити

2 крем:
300 мл сладкарска сметана
400 мл прясно мляко
5 с.л. захар
2 пак. пудинг ванилия от 40 г



Блат:
4 яйца
1 ч.ч. зхр
100 мл олио
200 гр кисело мляко
2 ч.ч. брашно
2 с.л. какао
1 пак. бакпулвер
1/2 ч.л. канела



Начин на приготвяне:
Започваме с направата на първия крем.
Настъргваме обелените и почистени ябълки на едро ренде и ги слагаме на котлона със захарта за 5 минути, през това време смесваме сока от ябълка с пудинга и канелата и ги добавяме към ябълките, като бъркаме, докато се сгъсти крема.
Дръпваме настрани и започваме втория крем.
Сметаната се загрява, заедно с половината мляко и захарта на котлона. В останалото мляко разбъркваме двата пудинга и ги добавяме, като отново бъркаме до сгъстяване. Отстраняваме от котлона.
Разбиваме яйцата със захарта, олиото, киселото мляко и накрая брашното с бакпулвера и канелата. Изсипваме една трета от тестото в набаслена и набрашнена тава с диаметър 24 см.Печем на 180 градуса до готовност, изваждаме от фурната, намазваме веднага първия крем, заравняваме и отгоре изсипваме втората една трета от тестото, печем. Изваждаме и намазваме втория крем, заравняваме и накрая изсипваме последната една трета от тестото. Печем отново до готовност, за още 12-13 минути. Охлаждаме и поръсваме с пудра захар.
При мен не се получиха много равномерни пластовете, но пък вкуса ми допадна много, интересен и различен ябълков сладкиш.










неделя, 20 октомври 2019 г.

Студена супа от зелен фасул


Тази супа знам от бивша колежка (зле приключиха взаимоотношенията ни1 уви:), правила съм я отдавна, не е нещо особено, но е нещо по-различно от обичайното.





Продукти:
1/2 кг зелен фасул
1 глава лук
черен пипер
1 к.ч. ориз
магданоз
2-3 яйца
1 с.л. оцет

Приготвяне:

Измития, почистен и нарязан зелен фасул се залива със студена вода и се вари почти до готовност. Прибавят се ориза и нарязания лук и отново се вари до готовност на ориза и фасула. Поръсва се черния пипер и нарязания магданоз и се застройва с разбитите яйца с оцета. Супата се охлажда и е добре да престои в хладилника. Консумира се студена.
Може да се добави или още малко оцет или в застройката кисело мляко, за повече киселинка.

Снимката и рецептата са много стари, приготвяна и записана е през 2015 г.:).

Турция, Кушадасъ, хотел Гранд Блу Скай




Сигурно няма българин, който да не е чувал за турския курортен град Кушадасъ, нещо повече - доста сънародници са го посетили поне веднъж.

Ние за първи път стъпваме в Турция, упорито отбягвахме тази държава, по ред причини, въпреки добрите отзиви и препоръки от познати.

Кушадасъ се намира в областта Айдън, в Западна Турция, на брега на Егейско море.

Преведено, името на града означава Птичи остров и идва от разположените наблизо острови, където от стари времена гнездят птици. Един от тях е Гюверджин Адасъ или „Островът на гълъбите“, чиято форма наподобява птича глава, разположен е близо до старото пристанище  Островът е свързан със сушата и е лесно да се стигне до него. Ограден е от византийска крепостна стена - "Пиратския замък" – в миналото използвана за предпазване от нашествия на пирати. Оттук се разкрива гледка към целия град.  


Селището е на 90 км от третия по големина град в Турция – Измир. Много ми се искаше да разгледаме и него, тъй като по програма имахме един ден за пазар там. Оказа се, че не се влиза в града, заради големия трафик на автомобили, и ни закараха в един МОЛ, където прекарахме цели 3 часа и половина - чиста загуба на време, нищичко не си харесахме, аз принципно мразя МОЛ-овете. Поне хапнахме вкусно в едно от заведенията там. Аз си поръчах кокореч, че никъде другаде не успях да видя, само от автобуса, пътувайки по крайпътни заведения, а много исках да опитам, бях чувала и естествено кулинарниата ми душа трябваше да провери. Е, хареса ми:) Хапнахме и автентично кюнефе с каймак - разкошно бе, а мъжа ми и някакви бомбички, пълни с шоколад, каза, че са били убийствени, после разбрахме, че в момента са хит в Турция и ме беше яд, че не ги уважих и аз, ама доста сладко ми дойде от кюнефето.




Кушадасъ се оказа доста по-голям град от това, което си представях, от единия до другия край на града, с автобус е около половин час. Населението наброява 113 580 души (2019 г.), т.е. местните не са много, по-голямата част е застроена с хотели.

Кушадасъ е атрактивна дестинация, посещавана от хиляди туристи годишно. Градът е на около 20 км. до античния град Ефес, което също привлича посетители.

Пътувахме организирано с фирма Версо травъл. Доволни сме от обслужването им, както в офиса и и по оформянето на документите, така и по време на пътуването.
Прекрасната млада Дилек Айдън беше наш екскурзовод - много мила, чаровна дама, която премерено и ненатрапчиво ни предоставяше нужната информация. Шофьорите ни бяха внимателните и отговорни - Тодор и Рафет. Пътуването беше спокойно и ни отне около 16 часа на отиване и около 15 на връщане. Не сме чакали много по границите. 
Избрания от нас хотел, пак по препоръка и предварително проучване от мен беше Гранд Блу Скай. В хотела ни "предадоха" на турската фирма партньор и по-точно на техния представител Роко - български турчин, изселник от Кубрат. Страшен образ беше този Роко, малко отнесен, все не знае и ще пита, но симпатяга. Пристигнахме рано и чакахме доста докато ни настанят, нямаше добра организация по настаняването.
Хотела ни хареса. Три сгради с добра архитектура, отговарящ на критериите за безопасност, с отделни външни входове на стаите, в открит коридор, водещ към асансьор, стълби и авариини стълби.
Стаите бяха огромни, просторни, терасите също, с прекрасен изглед към градината, басейните и морето.
Озеленяването и градината на хотела бе нещото, което най-много ми хареса - невероятно подбрани растителни и дървесни видове, зелено, зелено, зелено и цветно, в допълнение със синьото море - наслада за очите. Обслужването беше отлично, чистотата в хотела - също.
Храната беше много добра, макар да смятам, че би могло да е и по-добра, и от към разнообразие, и от към качество, количествата бяха доволни, с две думи - все има с какво да преядеш.
Основните и салатите бяха добре, но супата беше един вид, а плодовете - максимум 4 - диня, пъпеш, ябълки и сливи, само един ден имаше смокини, а в някои дни сутрин или пък вечер имаше само диня.
Десерти имаше огромно разнообразие, поне по 20 вида, но не ми харесаха въобще. Дори баклавата не ми хареса, явно се прави с не особено качествени продукти за хотелите, или просто сладкаря не им е добър. Единствено трилечето беше хубаво, и още един друг десерт.
Толкова е малък света, и толкова много българи почиват явно тук, че се видяхме с едни съседи, които дойдоха няколко дни след нас.
Това, което най-много не ми хареса беше плажа - частен плаж пред хотела, много малък за огромния хотел от над 700 души, има няма 70 шезлонга, наслагани един до друг, крайно недостатъчни, с мръсни дюшеци.
Морето не беше чисто, пясъка - нещо като кална пръст, така и не плажувахме, нито се изкъпахме,  предпочетохме басейна, въпреки, че бяхме там заради морето, басейни има и в София.
В близост до хотела, на 5 минути пеша имаше и друг плаж, градски, същото положение, в центъра видяхме и централния плаж - нищо по-различно, макар и по-холеми и не така пренаселени.
Моята преценка е, че в Кушадасъ плажа и морето не са добри, въпреки добрата реклама.
Самото градче донякъде ми хареса, донякъде не. Не ми допада ориенталщината, усещането, че не си в Европа, турците ми се видяха  по-нечистоплътни и някак недодялани, отколкото допусках, и мъжете, и жените, поне от това, което видях. Може би в Европейската част е друго.
И за да не си помисли някой, че не ми е харесало и че съм капризна ще кажа - ако човек отиде само да си почива и да стои в хотела, стига и плажа да е добър,  ако му е най-важно да яде и пие до припадък цял ден - това е добър избор, защото навсякъде другаде, където сме ходили храната и особено алкохола са си голямо перо, но иначе не ми допада Турция, от държавите, които сме посетили може би бих я поставила на последно място. Челното за мен все още държи Черна гора, и като курорти, и не само.
Та, хареса ми, починахме си, но не е мойто, то май го и очаквах. При всички случаи се фокусирах върху нещата, които ми допадат и се насладих максимално, тръгнахме си починали и доволни, но при последваща равносметка не съм уау, с напиращо желание непременно да се върна някой ден пак, както обикновено, когато много ми е харесало някъде.
Ще видим, може пък да ми се прииска до догодина.

Сигурно ще досадя на читателите с огромния брой снимки, но толкова ме изкушаваше тази красота, че искам да си ги съхраня и тук.


























































































































































Малко набързо щракнати снимки с храна:))










И ала карт ресторанта - избрахме италиански. Пълна пародия, разочаровахме се. Сирената и кашкавалите бяха същите, като в основния ресторант, пицата нищо особено, минала покрай италианската, основното беше някакво руло, което ни предлагаха на обяд в основния,  тук положено върху някакво пюре, десерта - с напълно индустриален вкус, но предложен като чийзкейк. Единствено пастата много ми хареса.






И още от основния ресторант, моите порции, като по-лакома:)