сряда, 20 май 2020 г.

БаницаТА или пролетна баница с коприва


Имам кутии с рецепти, преди години копирах и разпечатвах стотици, подредени по видове. И кулинарни книги имам, а списания - бол. Та в едно от тези списания - Клинарен журнал от 2016 година, попаднах наскоро на тази рецепта.
Досега любимата ми солена баница беше с патладжан и пилешка кайма, после тази с праз, следвана от тази със спанак, и накрая обичайната със сирене. Ако съм правила и опитвала и други, то и те са между първата и последната. Е, сега новата баница ми е фаровит, заедно с първата.
Няма да ви бавя повече, ще ви оставя да четете, и да тичате да берете коприва:))





Необходими продукти:

1 кг коприва, (аз сложих  голям плик, не съм я мерила)
1 глава кромид лук (аз сложих бялата част на 4 стръка пресен лук)
1 ч.ч.ориз (аз сложих 1/2 ч.ч. ориз)
2 яйца
1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.л. сода бикарбонат
200 гр сирене
1 стрък пресен чесън
2-3 стръка пресен (при мен щипка сушен джоджен)
1 пакет кори за баница
50 гр масло
олио
сол





Начин на приготвяне:
Копривата се попарва във вряла вода и отцежда добре, даже като изстине се изстисква с ръце и се накълцва. Нарязания лук се запържва в малко олио. Ориза се сварява, измива със студена вода и отцежда. Яйцата се разбиват с киселото мляко и содата, прибавя се атрошеното сирене, ориза, лука, копривата, нарязаните чесън и джоджен, натрошеното сирене. Аз добавих и сол на вкус.
В намазнена тава се слагат две кори, напръскват се с олио и се слага плънка, следват други две кори, олио, плънка, до изчерпване на количеството, като се завършва с две кори. Баницата се нарязва на парчета и намазва хубаво със стопеното масло. Пече се на 200 градуса около 30-40 минути.

Разкошна баница, невероятно вкусна! Горещо препоръчвам!




Плънката е доста (макар на мен да ми беше добре), но би могло да се намали или да се направи или баница с повече кори или две по-малки баници.

неделя, 17 май 2020 г.

Македонско кьопоолу



Тази рецепта е на невероятната Елена от нейния блог.
Според нея е публикувана в списание " Кухнята " от февруари 2002 година.Оперната певица Александрина Пендачанска е изброила продуктите за приготвяне на тази разядка.


ПРОДУКТИ :
печени червени и зелени чушки - 10 - 12 броя
пресни домати - 2 - 3 броя
магданоз - 1 връзка
чесън - 5 - 6 скилидки
1 стрък праз
зехтин - 5 - 6 с.л.
1 щипка сол
Приготвяне:
Нарежете много на ситнопечените чушки и доматите. Нарежете също на ситно магданоза, чесъна и праза.Всички продукти за тази разядка смесете в купа и хубаво разбъркайте.
Вкусно!









четвъртък, 7 май 2020 г.

Каша от коприва с гъби

Рецептата за тази вкусна проста манджичка видях тук



Продукти:
1 голяма купа коприва
1 стрък пресен чесън
4 стръка пресен лук
300 г гъби
1 морков
3 с.л. брашно
1 ч.л. червен пипер
масло
джоджен


Копривата се измива и нарязва ситно, с ръкавици. Гъбите се нарязват на парченца и се задушават с малко масло в тенджерка. Когато поомекнат, се прибавят настърган на  ренде морков,   и нарязаните чесън, пресен лук и коприва. Всичко се разбърква и се задушава още няколко минути.

На дъното на тиган се сипва малко олио. Прибавя се брашното, разбърква се и се запържва до златисто, слага се червения пипер и се наливат 3 ч.ч. вода, излива се при копривената смес. Ястието се овкусява със сол и джоджен. Бързо, лесно и вкусно!



сряда, 6 май 2020 г.

За още много рождени дни - на мама и на на моя блог! "Торта Наполеон"

Днес моята майка навършва седемдесет и шест години! Благодаря на бог, че я имам до себе си!
Да ми е жива и здрава, да има повече радост и светлина в дните и занапред!
Днес  няма да се видим, така е последните два месеца, но това не е важно толкова, колкото да сме живи и здрави, да мислим един за друг и да се обичаме!



Блога ми пък, днес бележи шестата година от съществуването си.
Признавам, напоследък не му отделям времето, което ми се иска, но ми е важен, там е моето царство, огледалото на моето битие, и ако не съм се оглеждала известно време, за това си има причини. Затова си пожелавам време и спокойствие, за да мога да го списвам, и разбира се - здраве!
Важни са ми и хората, които  не се отказаха да надникват в него, и дори да оставят коментари, и на тях съм длъжница...Благодаря ви, скъпи гости, благодаря!





Празника е двоен, торта ще има, макар че ще я хапваме само  с мъжа ми, защото и с децата не смеем да се събираме, виждаме се от далече навън, засега. Е, ще им отрежа половината:)




Тортата е бърза и лесна, не че нямам време сега, но не ми се  приготвят сложни рецепти сега, не е и време за показване на богати трапези и скъпи ястия, така мисля.
Тази торта по принцип се приготвя лесно и с малко продукти, аз я опростих още повече, като не месихи и не пекох тесто.
На някои места я наричат още милфьой (или хиляди листа в превод от френски), има я и в солени варианти, един от които се каня също отдавна да направя, ще му дойде ред.







Историята за този десерт е описана в някои кулинарни книги, а някои изследователи я определят като древна.
Името "Наполеон" идва от френското прилагателно на италианския град Неапол и няма сведения по някакъв начин да е свързано с императора Наполеон Бонапарт.
Иска ми се въпреки това, символиката тук да е тази, в силата и интелекта - и за мама, и за блога - да съумеем да се справяме в битките, да сме борбени, просветени и силни, какъвто е бил Наполеон.

Днес тази торта е една от най-известните в света.

Моята нямам претенции, че е точно "Наполеон", вариантите са хиляди, и дори не съм си направила труда да изнамеря оригинала, някой ден може и да го направя.





Необходими продукти:

2 опаковки "Сълзица" от по 180 гр
4 яйца
1 литър прясно мляко
1/2 ч.ч. брашно
2/3 ч.ч. захар
125 гр масло





Приготвяне:

Яйцата се разбиват със захарта, добавя се башното, отново се разбива и се налива млякото. Тази смес се изсипва в тенджера и се поставя на умерен огън на котлона, сварява се гъст крем, като се бърка непрекъснато. Дръпва се от котлона и се добавя маслото, бърка се до стопяването му. Охлажда се. В чиния за торта се поставя ринг. Една по една бисквитките се потапят в крема и нареждат на един слой, покреват се с пласт крем, следва втори ред бисквити и отново крем. Поставя се в хладилника за няколко часа, при мен за нощ. Изважда се и се поръсва с натрошени сълзици, предварително заделени.
Можеше да направя три слоя с бисквити, но първо нямаше да ми стигнат, и второ предпочитам да е с повече крем, въпреки, че това се отрази на разреза, не се оформя стабилно парче. Би могло да се направи и малко по-гъст крем, което също не ми допада. Но вкуса винаги за мен е пред визията.

Не е нещо собено, на е семпло, елегантно и вкусно, домашно!









вторник, 5 май 2020 г.

Агнеси





Никога не съм приготвяла този сладкиш, нито пък имам спомен мама да го е правила. Помня обаче, че съм го яла на едно кръщене, преди много години, а после и колежка ме е черпила.

Заделени рецепти имам много, но така и не съм стигнала до него. За днешния десерт се спрях на рецептата на Жани, или по скоро на нейната майка.

Много ни хареса! Определено ще го правя пак, че половината дадох на децата, дозата е добра:)




Направих малко промени, имах кафява пудра захар и ползвах нея, не видях, че пише стопено масло и ползвах меко. Затова и глазурата ми е по-тъмна.

Не видях и че маслото се разбива с пудрата захар и го сложих в белтъците, в резултат не ми се разбиха на сняг. Затова разбих отделно още един белтък и после добавях на струйка останалите, така спасих снега, но съответно яйцата ми са 5, вместо 4.

Въпреки това получената смес ми беше доста гъста и трудно разпределих в тавата, затова и после сладкиша ми не бе равен, дори и след разнасянето на глазурата. Но вкуса беше божествен!






Необходими продукти:
200 гр. меко масло;
200 гр. пудра кафява захар;
200 гр. ситно млени орехи;
200 гр. бяло брашно;
5 белтъка;
настъргана лимонова кора +ванилия

За глазурата:
5 жълтъка;
200 гр. пудра кафява захар

С миксер разбих маслото. Отделно разбих на сняг белтъците с пудрата захар. Към маслото добавих орехите, брашното, кората от лимон и ванилията. Обърках всичко и добавих белтъците накрая. Получената смес разпределих в подходяща правоъгълна форма, моята беше 40 на 20 см., застлана с пекарска хартия. Пекох на средна решетка, до леко порозовяване на 180 °.

Глазурата приготвих като жълтъците разбих със захарта. Когато блатът се изпече намазах с нея. Сложих отново във фурната за 20-на минути на 60°, като след изпичане на блата намалих фурната и оставих отворена, докато се охлади. Още топъл нарязах сладкиша на малки парчета.



всичко

понеделник, 4 май 2020 г.

Свинска плешка с гъби и лук



Много вкусна се получи тази импровизация, затова си я записвам веднага, че ще забравя:) А толкова лесно се приготвя.



Продукти:
600 гр свинска плешка
300 гр гъби
1 глава лук
1 с.л. сос уорчестър
3 с.л. сос от нар
1 с.л. горчица
сол
черен пипер
200 мл червено вино
100 мл вода

Приготвяне:
Месото се нарязва на хапки и се поставя в глинен гювеч. Гъбите също се нарязват на филийки и се добавят, а слд тяг и нарязания на полумесеци лук. Посолява се със солта и пипера и размесва. отгоре се наливат сосовете, виното и водата. Поставя се във фурната и едва тогава тя се включва на 200 градуса. След завиране се намалява на 170 и се пече два часа. Отхлупв се и се оставя да се доизпари почти течността и да се зачерви. Фурната се изключва и гювеча се затваря. Оставя се да отдъхне така и се сервира.

неделя, 3 май 2020 г.

Солен кекс с картофи, шунка и твърдо сирене

Преди дни правих картофена салата, но ми остана една част от картофите. Чудих се къде да ги вложа и се роди тази рецепта:



Продукти:
Сухи съставки:
1 и 1/2 ч.ч. брашно
1 пак.бакпулвер
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
1/2 ч.ч. настъргано твърдо сирене/кашкавал (ползвам на Лидл, зряло 6 месеца)
1/2 ч.ч. нарязана на дребно шунка

Мокри съставки:
1 ч.ч. прясно мляко
2 яйца
1/3 ч.ч. олио
4-5 средно големи сварени каргофа, настъргани





Двата вида продукти се разбъркват с вилица, вторите по-усърдно. После течната смес се добавя към сухата, ато се разбърква хубаво с лъжица. Изсипах в тавата от фурната, защото исках по-тъничък кекс, с по-голяма изпечена повърхност. Пекох в загрята на 180 фурна до готовност, около 25-30 минути, аз забравих (да ви припомням ли, че преди година така пожар направих!?!) и попрепекох, но пак беше вкусно.