Навремето,
казваха близки и познати – умеех да пиша много въздействащо. Не се хваля, цитирам
чуждото мнение, никога не съм умеела да оценявам своите качества, или по-скоро
да ги презентирам. Обичам, или по-скоро обичах да пиша, предимно поезия, но и кратка
проза.
Напоследък обаче,
задачите, грижите, ежедневието, вероятно и годините ме отдалечиха сякаш от
доста от хобитата ми. А и с думите...сякаш вече ми се струват недостатъчно
подходящи да опиша чувствата си...
Така е и днес, в
този доста побъркан свят и обезсмислени отношения е трудно да пишеш за
Любов...Кой ли ще разбере?! Но искам да има – хора романтици, хора с души, не
само с банкови сметки.
Мнозина не
вярват, съмняват се, подиграват се, имам дори близки сред тях, обаче само ние
знаем какво има между нас!
Имам и страх –да не
чуе дявола, казваше баба ми. Но и друго ме учеше другата ми баба – доброто и
Бог са по-силни от злото. Избирам да вярвам в това!
Обаче толкова ми
се иска, не да демонстрирам нещо във ФБ, не да се хваля, не да афиширам, иска
ми се да посея вяра, че Любовта не е измислица, че връзката между двама души
може да е толкова силна, че да се превърнат в цяло, в допълващи се две
половини, и че обичта, ако я има, няма как да изчезне...дори след толкова много
години, напротив! И не, не са съвършени мъжа и жената, просто е – много е
просто – туптят заедно, прощават си, дори и да спорят, дори да се изнервени, но
никога не пускат ръцете си, и не делят сърцата си!
Честита 37 годишнина
от годежа ни...Сърцето ми е пълно с теб!
§§§
Не спомена. Не мечтата.
Теб - който си днес до
мен -
обичам те!
Теб - реалният,
истинският.
Не спомена. Не мечтата.
Единственият!
Обичам те!
И в спомена. И в
мечтите.
Защото си винаги с мен.
Защото си част от мен.
Теб - единствено теб -
обичам те!
Преди
повече от 30 години...
Защитено с авторско право



























