От тука до Калисто и обратно

четвъртък, 23 юли 2026 г.

Пуешко филе по азербайджански с череши

Всичко започна с една шега. Разбирайки, че ще приготвя персийски таратор със сушени рози вътре и чудейки се как да сготвя пилешко, мъжа ми реагира шокиран - "защо не направиш пиле по картагенски или по азербайджански!" Ама той не все още ли не е разбрал, че с мен шега не бива и малко ми трябва, за де се предизвикам.

Чат -джипити навлезе така рязко и категорично в живота ни, че дори не ни остави избор като че ли...Аз не съм от най-прогресивно мислещите, по-скоро съм консервативна, особено по отношение на новите технологии, макар в голяма степен да си изкарвам хляба, ползвайки ги. Абсолютно смятам, че нито човека, нито хартията могат някога да бъдат успешно заменени с какъвто и да било изкуствен интелект, но...кой ме пита мен. Не отричам ползите, по-скоро ме притесняват негативите, един от които е, че постепенно се обезличаваме, и смираме да мислим сами. Ползвам го умерено, проверявайки предоставената ми информация, и да - спестява време. Толкоз по темата.

Но не съм си и представяла, че ще ползвам чат-джипити за хобитата си, а още по-малко - в кулинарията.

Та - трябваше ми рецепта за пилето - по картагенски или по азербайджански, но нямах време да ползвам други източници, и се обърнах към изкуствения интелект. За минути ми избълва няколко рецепти. Сготвих пилето по картагенски и то стана чудесно, услади се и на мъжа ми, както и таратора, от който пожела пак да му направя. Ще почака обаче, аз трудно повтарям нещо, има още експерименти дда изтърпи, и тогава може да повторя.

Днес, след две седмици пак се чудех как да приготвя пуешко филе, и се сетих за азербайджанската рецепта, която ми подсказа джипитито - с череши, плюс беше, че в хладилника имах.

Не знам доколко това ястие се готви в Азербайджан, страна, която имах щастието да посетя преди 8 години и ако не друго се влюбих в десертите им, като много харесах и други ястия, които успях да опитам. Но товя ястие се оказа изключително по мой вкус, насладих му се сама преди минути, защото половинката е втора смяна, но утре ще го тествам и него. На вас - горещо го препоръчвам - много балансирано, и не пропускайте нищо - дори орехите за финал.

Продукти (2-3 порции)

400 г пуешко филе
300–400 г пресни череши, без костилки (сигурно може и замразени)
1 глава лук
1 с.л. масло
2 с.л. зехтин
2 скилидки чесън
1 с.л. мед
1 с.л.сос от нар
200 мл пилешки бульон - сложих вода
½ ч.л. канела
щипка шафран (или ½ ч.л. куркума, ако нямате шафран)
½ ч.л. смлян кориандър
сол и черен пипер
десетина орехови ядки, нарязани (по желание)
пресен магданоз

Начин на приготвяне

Посолете и подправете пилето с черен пипер.
Запечатайте го в маслото и зехтина до златисто.
Добавете и задушете лука до карамелен цвят.
Добавете чесъна, канелата, кориандъра и шафрана.
Прибавете черешите и меда. Гответе 5–6 минути, докато пуснат сок. Добавете соса от нар, за баланс на сладостта.
Налейте бульона (водата) и покрийте с капак, оставете да къкри 30, до изпаряване на течността и сгъстяване на соса.
Запечете на тиган орехите, докато започнат да ухаят приятно.
Поднесете, като поръсете с орехите и магданоза. Перфектната гарнитура е пилаф.

Пилаф

250 г смес за пилаф - аз я купувам от Турция и съдържа булгур и фиде, но може да приготвите само с ориз Басмати
750 мл вода
30 г масло
щипка шафран или куркума
сол

Пилафът/оризът става пухкав и поема чудесно сладко-киселия сос.

Предполагам, че с вишни също би се получило вкусно.

сряда, 22 юли 2026 г.

Сърцето ми е пълно с теб!

Навремето, казваха близки и познати – умеех да пиша много въздействащо. Не се хваля, цитирам чуждото мнение, никога не съм умеела да оценявам своите качества, или по-скоро да ги презентирам. Обичам, или по-скоро обичах да пиша, предимно поезия, но и кратка проза.

Напоследък обаче, задачите, грижите, ежедневието, вероятно и годините ме отдалечиха сякаш от доста от хобитата ми. А и с думите...сякаш вече ми се струват недостатъчно подходящи да опиша чувствата си...

Така е и днес, в този доста побъркан свят и обезсмислени отношения е трудно да пишеш за Любов...Кой ли ще разбере?! Но искам да има – хора романтици, хора с души, не само с банкови сметки.

Мнозина не вярват, съмняват се, подиграват се, имам дори близки сред тях, обаче само ние знаем какво има между нас!

Имам и страх –да не чуе дявола, казваше баба ми. Но и друго ме учеше другата ми баба – доброто и Бог са по-силни от злото. Избирам да вярвам в това!

Обаче толкова ми се иска, не да демонстрирам нещо във ФБ, не да се хваля, не да афиширам, иска ми се да посея вяра, че Любовта не е измислица, че връзката между двама души може да е толкова силна, че да се превърнат в цяло, в допълващи се две половини, и че обичта, ако я има, няма как да изчезне...дори след толкова много години, напротив! И не, не са съвършени мъжа и жената, просто е – много е просто – туптят заедно, прощават си, дори и да спорят, дори да се изнервени, но никога не пускат ръцете си, и не делят сърцата си!

Честита 37 годишнина от годежа ни...Сърцето ми е пълно с теб!

§§§

Не спомена. Не мечтата.

Теб - който си днес до мен -

обичам те!

Теб - реалният, истинският.

Не спомена. Не мечтата.

Единственият!

Обичам те!

И в спомена. И в мечтите.

Защото си винаги с мен.

Защото си част от мен.

Теб - единствено теб -

обичам те!

Преди повече от 30 години...

Защитено с авторско право

вторник, 14 юли 2026 г.

Телешки гулаш по унгарски

(за 5–6 порции)

Необходими продукти:

1 кг телешки шол
3 големи глави лук (около 500–600 г)
2 с.л. сушен лук
2 зелени чушки
1 червена чушка
по 1 с.л. нарязана сушена червена и зелена чушки
1 голям морков
3 скилидки чесън
1 с.л. сушен нарязан чесън
2 с.л. олио
2 с.л. качествен сладък червен пипер - много важно
1 ч.л. пушен червен пипер
100 мл червено вино
1 ч.л. кимион
2 настъргани пресни домата
600–700 мл вода (телешки бульон)
1 дафинов лист
сол и черен пипер
1 ч.л. сушена мащерка
6-7 картофа

Начин на приготвяне:

Нарязах месото на кубчета с размер около 3 см.
Лукът също на ситно. При гулаша голямото количество лук прави соса плътен и кадифен.
Загрях мазнината и запържих месото на порции докато се зачерви. Към всичкото месо добавих лука, докато стане златист и мек.
Добавих чесъна, чушките и морковите, после и сушените лук, чесън и чушки, обогатяват невероятно вкуса.
Свалих тенджерата за момент от огъня, добавих червения пипер и пушения и разбърках бързо, за да не загори. Налях виното и изчаках да се изпари алкохола.
Добавих доматите, кимиона, мащерката и дафиновия лист.
Налях водата, дибре би било, ако имате бульона - течността трябва почти да покрива месото.
Готвих на слаб огън около два часа и половина, докато месото стане съвсем крехко.
През последните 30 минути добавих нарязаните картофи на едри кубчета

Не бързайте с готвенето, колкото по-бавно къкри, толкова по-крехко става месото и толкова по-плътен и ароматен е сосът. Аз готвих на 2-3 степен от 6. Лукът трябва да се готви дълго - той естествено сгъстява ястието, без да е необходимо да добавяте брашно.

Ако приготвите гулаша ден предварително, на следващия ден вкусът му става още по-богат и балансиран.

неделя, 5 юли 2026 г.

Супа от червена леща Çeşmi Nigar soup или "окото на любимия ти"

Много интересна и вкусна супа, намерих в интернет.

Необходими продукти:

2 ч. чаши червена леща

1 глава лук

3-4 скилидки чесън

Зехтин

1 лъжица брашно

Около седем чаши вода ( Добре е да има 3 чаши пилешки бульон. )

сол

Застройка:

Половин чаша мляко

1 яйчен жълтък

Сок от 1 лимон

Запръжка

Зехтин

1 супена лъжица сушена мента

1 лъжица пушен червен пипер.

Начин на приготвяне:

Нарязвам лука на кубчета и го запържвам в зехтин, след което добавям чесъна и продължавам да бъркам на котлона. След това добавям брашното и пържа до приятен аромат на брашното. Добавям червената леща и разбърквам за около 5 минути. Добавям пилешки бульон, ако не - вода, посолявам на вкус. Използвам общо 7 чаши течност, но това може да варира в зависимост от вида на лещата, така че добавям вода малко по малко. Правя застройката за супата. Разбивам млякото, яйчния жълтък и лимона до гладкост. Добавям лъжица от водата на супата към застройката и отново разбърквам. Пасирам сварената леща, тя се сварява за около 15-30 минути, постепенно добавям към супата застройката, продължавайки с пасатора. Готвя така още няколко минути, добавям, ако е нужно още сол и разбърквам. За запръжката на супата загрявам леко подправките в зехтина, не се пържат. Изливам в супата и разбърквам. Сервирам с препечен хляб и лимон.

сряда, 24 юни 2026 г.

Студен чай от лилав босилек за Еньовден

Необходими продукти:

1 връзка лилав босилек

2-3 литра вода

ползвах агаве на вкус, но може мед или кленов сироп, също и захар

сок от лимон, пак на вкус, да кажем един лимон за това количество

Начин на приготвяне:

Слагам водата да заври. Дръпвам от котлона, слагам измития босилек и оставям да се запари и изстине. Тогава добавям агавето/или друг подсладител/ и сока от лимон. Когато се сложи лимона, цвета става още по-внаситен. Поставям в хладилника да се охлади.

Чудесна освежаваща напитка, при това без химия, а полезна и ефектна. За ползите може да прочетете в интернет, основно има антиоксидантни свойства, подпомага храносмилането и дихателната система. Разбира се, трябва да се консумира умерено.

Снимкита не се получиха, но цвета и много приятен.

понеделник, 4 май 2026 г.

А ла тирамису

Продукти за тава с размери 40/20 см:

Около 16 големи бишкоти (от италианската седмица в Лидл, но може всякакви!
500 гр маскарпоне
300 гр крема сирене, натурално
200 мл течна сметана
сироп от агаве на вкус - около 50 - 100 мл
какао за поръсване
две големи дози силно еспресо кафе + едно разтворимо нес кафе в чаша мляко

Начин на приготвяне:

Бишкотите се потапят бързо в кафето и се нареждат в подходяща тава. Разбиват се маскарпонето, крема сиренето и сметаната + агавето до хомогенност. Половината смес се разстила върху бишкотите, следва втори пласт бишкоти и останалия крем. Поръсва се плътно с горчиво качествено какао. Ставя се да престои няколко часа, най-добре за цяла нощ.

Не ме съдете за снимките, но не се съмнявайтае за вкуса.