Етикети

Показват се публикациите с етикет Авторска поезия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Авторска поезия. Показване на всички публикации

събота, 8 ноември 2025 г.

Несполучливата ми Рангелова питка


Не знам дали и пра вас е така, приятели, но при мен в геометрична прогресия нарастват ангажименти от всякакъв характер, а свободното време - в същия такт намалява. Годините растат, с тях и умората, а енергията намалява. Това е то. Не се оплаквам, това са фактите, които понякога не зависят от нас. Здрави и живи да сме, да преминаваме през всичко, което ни е отредено.

Днес набързо за празника реших да направя питка, както винаги. Харесах си друга рецепта, на Ваня Джорджевич, но се оказа, че нямам прясно мляко, та затова - с кисело. Обаче или маята ми е била стара, признавам - скоро не съм месила, или просто прибързах с втасването, да не кажа, че въобще не оставих да втасва. Не ми се получи добре питката след печенето, но преди това беше красива. Ще повторя рецептата, от ФБ, защото беше вкусна, но глетава и сбита, но това си е моята грешка. Споделям я и заради това, че макар да имам самочувствието на добър кулинар, и при мен има гафове и несполуки.

За двете именички у дама - мама и дъщерята, кръстена на нея! За здраве!

Необходими продукти за тава с диаметър 28 см: 

2 яйца

400 гр кисело мляко

100 мл вода

гр суха мая

1 с.л.сол 

1 с.л. захар 

4 с.л...олио 

800-850 гр брашно

Начин на приготвяне:

Замесих тесто в машината за хляб, всички продукти студени, само маята в топла вода. Тук тестото трябваше да втаса, чудесно беше - мекичко и нежно. Нямах времето за втасване. Оформих питката лесно и приятно се работеше с тестото. Оставих на 40 градуса във фурната за около 15 минути, после включих на 200 градуса и резултата не се получи добре,добър, очаквано. Само изхабих и продуктите, и оскъдното си време. Но, питка за празника имаше, чупнахме си по коричка, останалото ще хапнат уличните животинки около блока. Споделям рецептата, защото тестото наистина стана чудесно. Ще приготвя непременно пак, обичам печива с кисело мляко и ще кача снимка пак.


петък, 30 септември 2022 г.

Август

Изтича бързо август, като пясък

и мигом лятото си тръгва, по море...

Прощално гларуси надават крясък

и дъжд настъпва с облачно небе.


Тъгувам, че не ти се насладих добре...

Донесе ми тревоги, стрес и болки.

Не ги заслужих дори мъничко поне...

Но ги приех, изпих и продължих.


Изпращам лятото, но по-смирена,

очаквам тиха есен, и добра...

И нека всичко, независещо от мене

да бъде обич, мир и светлина!


Весела Манчева
август, 2022 г.
защитено с авторско право

неделя, 25 септември 2022 г.

По...

По нощния крясък на чайките,
по щъркела, щракащ до нас,
по тихия плясък на лодките,
по звънкия смях в късен час...

По бавното, нега живеене,
по дивата, кротнала страст,
по морското обичумеене, 
по златната слънчева сласт...

По клепките с мокрия пясък,
по пръските морски вълни,
по женския хълбок отблясък,
по плажа с безброи следи...

По тена на сплетени длани, 
по най-синята тишина,
по чара на бялата пяна,
по разпиляна от бриза коса...

По тях ще напомням на себе си, 
че съм богата с безкрайно небе, 
със слънце, и с обич в душата си
и с теб, мое Черно любимо море!

Весела Манчева 
Юли 2022
Защитено с авторско право 






























































петък, 22 юли 2022 г.

Преди 33



Какво е изтекло дотук...
препускат годините бързо,
и сякаш било е в свят друг
мигът, който с теб ни обвърза

Годеж се празнуваше, в събота,
за днес - отживелица явно
но пазим в сърцето си спомена
закътан в сърцата ни трайно.

Обречен на мене, със жест,
очите ти нежност ми дават,
на тебе отдадена и до днес
съм цялата сякаш жарава.

В годежния ден със надежда
се вглеждаме в нас и след нас,
и нашта любов ни повежда
към нови мечти в този час.

22.07.2022 г.
Весела Манчева
защитено с авторско право

сряда, 12 януари 2022 г.

На Р.

 

Понякога съм слаба от тревога...

това е всяка майчина съдба...

Да съм спокойна никога не мога,

усетя ли, че ти си във беда.

 

Не се сърди, така е във живота

и този кръговрат не е от днес...

Децата ни са дадени от бога,

ще дойде ден – и ти ще разбереш.

 

Понякога съм слаба от тревога...

Обаче знам... за тебе всичко мога!

12.01.2022

Защитено с авторско право

петък, 22 февруари 2019 г.

Кокичета на изчезване

В последните години, тук, в София все по-рядко виждам кокичета. Пък и по магазините за цветя няма, евентуално някоя баба около метрото, ако продава. Откога надничам по градинките, дали са показали главици, та чак до скоро. Градски кокичета:) 
Помня баба, на село, имаше цели туфи от тях, знаех къде са и през зимната ваканция, нетърпеливо и тогава очаквах да пробият снега. Имаше и по-едрички, и по-дребнички, с неустоим аромат и така съвършени,  толкова красиви и нежни, едни от любимите ми цветя, наред с момината сълза, фрезията и розата. 
Като малко дете се зарадвах преди дни, когато мъжа ми ми донесе няколко кокиченца, нацелувах ги едно по едно, не, не се шегувам. Въпреки, че ми е жал, като се откъснат, толкова бързо повяхват.



Кокиче

С нежна главица и стройна снага, 
първата пролет ти каниш.
Без да те плашат студа и снега,
с нежно ухание мамиш!

Бяла одежда за пролет в зелено,
с толкова чар притаяваш дъха.
Тръпна в очакване, плахо, стаено
да се покажеш изпод снега.

Кратко те има, но пълниш сърцето,
и със надежда, и с красота,  
спомени бликват у мен, за детето, 
в двора, на село, ме връщаш сега.

Носиш прекрасното име кокиче,
носиш спокойствие и тишина.
Цвете любимо, така те обичам
нека те има вовек на света!

18.02.2019г.
Защитено с авторско право