събота, 26 октомври 2019 г.

Печена ябълкова торта "Есен" за Димитровден


















Рецептата видях при Ваня. По традиция на Димитровден се приготвя ябълков сладкиш. Аз лично го приготвих седмица преди това, но публикацията ми ще съвпадне с празника.

Продукти:

1 крем:
3 големи ябълки
3 с.л. захар
1/2 ч.л. канела
100 мл сок от ябълка
1 пак. пудинг ванилия от 40 г
2 с.л. смлени обикновени бисквити

2 крем:
300 мл сладкарска сметана
400 мл прясно мляко
5 с.л. захар
2 пак. пудинг ванилия от 40 г



Блат:
4 яйца
1 ч.ч. зхр
100 мл олио
200 гр кисело мляко
2 ч.ч. брашно
2 с.л. какао
1 пак. бакпулвер
1/2 ч.л. канела



Начин на приготвяне:
Започваме с направата на първия крем.
Настъргваме обелените и почистени ябълки на едро ренде и ги слагаме на котлона със захарта за 5 минути, през това време смесваме сока от ябълка с пудинга и канелата и ги добавяме към ябълките, като бъркаме, докато се сгъсти крема.
Дръпваме настрани и започваме втория крем.
Сметаната се загрява, заедно с половината мляко и захарта на котлона. В останалото мляко разбъркваме двата пудинга и ги добавяме, като отново бъркаме до сгъстяване. Отстраняваме от котлона.
Разбиваме яйцата със захарта, олиото, киселото мляко и накрая брашното с бакпулвера и канелата. Изсипваме една трета от тестото в набаслена и набрашнена тава с диаметър 24 см.Печем на 180 градуса до готовност, изваждаме от фурната, намазваме веднага първия крем, заравняваме и отгоре изсипваме втората една трета от тестото, печем. Изваждаме и намазваме втория крем, заравняваме и накрая изсипваме последната една трета от тестото. Печем отново до готовност, за още 12-13 минути. Охлаждаме и поръсваме с пудра захар.
При мен не се получиха много равномерни пластовете, но пък вкуса ми допадна много, интересен и различен ябълков сладкиш.










неделя, 20 октомври 2019 г.

Студена супа от зелен фасул


Тази супа знам от бивша колежка (зле приключиха взаимоотношенията ни1 уви:), правила съм я отдавна, не е нещо особено, но е нещо по-различно от обичайното.





Продукти:
1/2 кг зелен фасул
1 глава лук
черен пипер
1 к.ч. ориз
магданоз
2-3 яйца
1 с.л. оцет

Приготвяне:

Измития, почистен и нарязан зелен фасул се залива със студена вода и се вари почти до готовност. Прибавят се ориза и нарязания лук и отново се вари до готовност на ориза и фасула. Поръсва се черния пипер и нарязания магданоз и се застройва с разбитите яйца с оцета. Супата се охлажда и е добре да престои в хладилника. Консумира се студена.
Може да се добави или още малко оцет или в застройката кисело мляко, за повече киселинка.

Снимката и рецептата са много стари, приготвяна и записана е през 2015 г.:).

Турция, Кушадасъ, хотел Гранд Блу Скай




Сигурно няма българин, който да не е чувал за турския курортен град Кушадасъ, нещо повече - доста сънародници са го посетили поне веднъж.

Ние за първи път стъпваме в Турция, упорито отбягвахме тази държава, по ред причини, въпреки добрите отзиви и препоръки от познати.

Кушадасъ се намира в областта Айдън, в Западна Турция, на брега на Егейско море.

Преведено, името на града означава Птичи остров и идва от разположените наблизо острови, където от стари времена гнездят птици. Един от тях е Гюверджин Адасъ или „Островът на гълъбите“, чиято форма наподобява птича глава, разположен е близо до старото пристанище  Островът е свързан със сушата и е лесно да се стигне до него. Ограден е от византийска крепостна стена - "Пиратския замък" – в миналото използвана за предпазване от нашествия на пирати. Оттук се разкрива гледка към целия град.  


Селището е на 90 км от третия по големина град в Турция – Измир. Много ми се искаше да разгледаме и него, тъй като по програма имахме един ден за пазар там. Оказа се, че не се влиза в града, заради големия трафик на автомобили, и ни закараха в един МОЛ, където прекарахме цели 3 часа и половина - чиста загуба на време, нищичко не си харесахме, аз принципно мразя МОЛ-овете. Поне хапнахме вкусно в едно от заведенията там. Аз си поръчах кокореч, че никъде другаде не успях да видя, само от автобуса, пътувайки по крайпътни заведения, а много исках да опитам, бях чувала и естествено кулинарниата ми душа трябваше да провери. Е, хареса ми:) Хапнахме и автентично кюнефе с каймак - разкошно бе, а мъжа ми и някакви бомбички, пълни с шоколад, каза, че са били убийствени, после разбрахме, че в момента са хит в Турция и ме беше яд, че не ги уважих и аз, ама доста сладко ми дойде от кюнефето.




Кушадасъ се оказа доста по-голям град от това, което си представях, от единия до другия край на града, с автобус е около половин час. Населението наброява 113 580 души (2019 г.), т.е. местните не са много, по-голямата част е застроена с хотели.

Кушадасъ е атрактивна дестинация, посещавана от хиляди туристи годишно. Градът е на около 20 км. до античния град Ефес, което също привлича посетители.

Пътувахме организирано с фирма Версо травъл. Доволни сме от обслужването им, както в офиса и и по оформянето на документите, така и по време на пътуването.
Прекрасната млада Дилек Айдън беше наш екскурзовод - много мила, чаровна дама, която премерено и ненатрапчиво ни предоставяше нужната информация. Шофьорите ни бяха внимателните и отговорни - Тодор и Рафет. Пътуването беше спокойно и ни отне около 16 часа на отиване и около 15 на връщане. Не сме чакали много по границите. 
Избрания от нас хотел, пак по препоръка и предварително проучване от мен беше Гранд Блу Скай. В хотела ни "предадоха" на турската фирма партньор и по-точно на техния представител Роко - български турчин, изселник от Кубрат. Страшен образ беше този Роко, малко отнесен, все не знае и ще пита, но симпатяга. Пристигнахме рано и чакахме доста докато ни настанят, нямаше добра организация по настаняването.
Хотела ни хареса. Три сгради с добра архитектура, отговарящ на критериите за безопасност, с отделни външни входове на стаите, в открит коридор, водещ към асансьор, стълби и авариини стълби.
Стаите бяха огромни, просторни, терасите също, с прекрасен изглед към градината, басейните и морето.
Озеленяването и градината на хотела бе нещото, което най-много ми хареса - невероятно подбрани растителни и дървесни видове, зелено, зелено, зелено и цветно, в допълнение със синьото море - наслада за очите. Обслужването беше отлично, чистотата в хотела - също.
Храната беше много добра, макар да смятам, че би могло да е и по-добра, и от към разнообразие, и от към качество, количествата бяха доволни, с две думи - все има с какво да преядеш.
Основните и салатите бяха добре, но супата беше един вид, а плодовете - максимум 4 - диня, пъпеш, ябълки и сливи, само един ден имаше смокини, а в някои дни сутрин или пък вечер имаше само диня.
Десерти имаше огромно разнообразие, поне по 20 вида, но не ми харесаха въобще. Дори баклавата не ми хареса, явно се прави с не особено качествени продукти за хотелите, или просто сладкаря не им е добър. Единствено трилечето беше хубаво, и още един друг десерт.
Толкова е малък света, и толкова много българи почиват явно тук, че се видяхме с едни съседи, които дойдоха няколко дни след нас.
Това, което най-много не ми хареса беше плажа - частен плаж пред хотела, много малък за огромния хотел от над 700 души, има няма 70 шезлонга, наслагани един до друг, крайно недостатъчни, с мръсни дюшеци.
Морето не беше чисто, пясъка - нещо като кална пръст, така и не плажувахме, нито се изкъпахме,  предпочетохме басейна, въпреки, че бяхме там заради морето, басейни има и в София.
В близост до хотела, на 5 минути пеша имаше и друг плаж, градски, същото положение, в центъра видяхме и централния плаж - нищо по-различно, макар и по-холеми и не така пренаселени.
Моята преценка е, че в Кушадасъ плажа и морето не са добри, въпреки добрата реклама.
Самото градче донякъде ми хареса, донякъде не. Не ми допада ориенталщината, усещането, че не си в Европа, турците ми се видяха  по-нечистоплътни и някак недодялани, отколкото допусках, и мъжете, и жените, поне от това, което видях. Може би в Европейската част е друго.
И за да не си помисли някой, че не ми е харесало и че съм капризна ще кажа - ако човек отиде само да си почива и да стои в хотела, стига и плажа да е добър,  ако му е най-важно да яде и пие до припадък цял ден - това е добър избор, защото навсякъде другаде, където сме ходили храната и особено алкохола са си голямо перо, но иначе не ми допада Турция, от държавите, които сме посетили може би бих я поставила на последно място. Челното за мен все още държи Черна гора, и като курорти, и не само.
Та, хареса ми, починахме си, но не е мойто, то май го и очаквах. При всички случаи се фокусирах върху нещата, които ми допадат и се насладих максимално, тръгнахме си починали и доволни, но при последваща равносметка не съм уау, с напиращо желание непременно да се върна някой ден пак, както обикновено, когато много ми е харесало някъде.
Ще видим, може пък да ми се прииска до догодина.

Сигурно ще досадя на читателите с огромния брой снимки, но толкова ме изкушаваше тази красота, че искам да си ги съхраня и тук.


























































































































































Малко набързо щракнати снимки с храна:))










И ала карт ресторанта - избрахме италиански. Пълна пародия, разочаровахме се. Сирената и кашкавалите бяха същите, като в основния ресторант, пицата нищо особено, минала покрай италианската, основното беше някакво руло, което ни предлагаха на обяд в основния,  тук положено върху някакво пюре, десерта - с напълно индустриален вкус, но предложен като чийзкейк. Единствено пастата много ми хареса.






И още от основния ресторант, моите порции, като по-лакома:)