На екскурзия до съседна Гърция 4 част

Халкидики - Касандра - Певкохори

Три поредни години посещаваме Гърция през последната десетдневка на септември, иска ни се още едно море, а у нас обикновено вече е студено.
И този път избрахме организирана екскурзия, по-лесно ни е така - плащаш един път и всичко ти е уредено, за съжаление много малко фирми организират  почивка в България, в която да влиза не само нощувка, но и храна, а също и транспорт.
За втори път пътуваме със Запрянов Травъл, миналата година бяхме изключително доволни, тази - не сме.
Екскурзовода се оказа сприхав и общо за пътуването я е казал 5-10 изречения, я не.
Хотела беше  уж 4 - звезден, но не отговаряше по никакъв начин на тази категория, макар на пръв поглед да изглеждаше, и преди време да е бил добър. Това, че подвижния душ  беше счупен и нямаше къде да се закачи, че имаше влага по стената не е толкова зле, все пак беше чисто поне. Най-лошото от всичко беше храната, добре че бяхме на база закуска и вечеря, че да си обядваме поне вкусно навън. За четирите дни как не поднесоха нещо, което да беше вкусно. Може да не ви се вярва, но супата беше полуфабрикат, от пакетче. Някакви странни манджи, никакво разнообразие, зеленчуците и салатите бяха безвкусни, дори маслините бяха ужасни.
Малко съм объркана и от друго, в хотела бяха настанени огромна група сръбски инвалиди, впрочем в целия курорт имаше основно сърби. Хората бяха с всевъзможни увреждания - физически и психически, повечето в колички.
Чаках тези 4 дни, защото имах огромна нужда от почивка, да се откъсна от психическата умора и да се насладя на късното гръцко море...Е, вместо това се натоварих доста. Разбирам, че най-нормалното нещо е да бъдат сред нас тези хора с увреждания, те са част от нашето общество, но честно казано, така накуп, заедно в ресторанта, просто ме разстройваха, мисля, че от агенцията би трябвало поне да ни предупредят. От друга страна е чудесно, че някой се е погрижил тези хора, да се почустват добре, човек си дава сметка колко е важно да е жив и здрав, пък макар и уморен и не отпочинал.
Времето...се оказа лошо, следях го от седмици, и колкото повече наближаваше датата, толкова по-лоша ставаше прогнозата.
Успяхме да отделим два дни за плаж, но единия си стояхме облечени, и завити с хавлиите на шезлонгите.
До тук с негативната страна:)
Курорта се оказа много приятно място, кокетно, с красиви къщи и хотели, с много зеленина и цветя, морето - безкрайно чисто, плажната ивица - по протежение на цялото населено място, не е ли това най-важното всъщност. Хапнахме си вкусни нещица извън хотела - гироси, сладоледи, понички, сладкиши, богаца, и различни много вкусни рибки:) За втори път се насилих да опитам октопод и да си кажа - трети път категорично няма да има:), абсолютно не е по моя вкус.
Цените в курорта бяха доста по-високи от Паралия Катерини или Олимпийската ривиера, където бяхме предните години, почти двойни.
Пропуснах да отбележа, че бяхме в компанията на жената и сестрата на Жоро Бордовски. Сестра му не познавахме много добре, и макар да се оказа голяма бърборана,  е един много добър човек, а жена му си усещаме така близка, като член от семейството (Нори, ако четеш - прегръщам те!)

Първият ден беше мокро, мрачно и студено. Но пък за разходка и снимки ставаше.

Втория ден успяхме да се попечем, дори поплувахме. Кристално чиста вода...

Отсреща се вижда втория ръкав на Халкидики - Ситония и едно малко островче, което местните наричат "Костенурката".

На плажа попаднахме на българката Кери, женена за местен грък, която даваше шезлонги и чадъри под наем, поприказвахме си и беше приятно.
Иначе местните гърци ми се сториха ужасно недружелюбни, надути и високомерни, като почне от персонала в хотела, та до всеки продавач или сервитьор. Не знам дали спрямо българите са така, или по принцип, много ме е яд за това им отношение, ние все пак допринасяме за развитието на туризма и икономиката им.

Вкусна порция от традиционните гироси.

Третият ден се очакваше да е топло, но беше облачно и хладно.

Рибата в Гърция винаги е прясна и чудесно приготвена.

Повтарях си да не забравя да снимам рибеното плато, но се сетих, когато бе унищожено до предпоследното рибЕ, мнооого вкусни всички, на някои дори името не разбрахме.

Четвъртият  ден по програма посетихме Солун. Мислехме тази година да си пазаруваме, но денят беше неделя и нищо не работеше, ама нищичко, брей това гърците хич не са по работата, само кафенетата отворени.

Предните две години не успяхме да видим Крепостната стена, но този път се качихме до горе, гледката е уникална...усещането също.

Палеца на Аристотел, от едноименния паметник на площад Аристотелис, казват, че носело късмет докосването му, затова е така излъскан.

Хванахме велообиколка, даже крайбрежната беше затворена.

Кафе преди път:) Но се оказа, че автобуса е с повреда, отне няколко часа, докато го оправят и се отправим към Родината.

До нови пътешествия:) Да сме живи и здрави!