Равносметка

Такава съм - анализирам всичко, това ми е в природата. Така или иначе си правя равносметка - в края на всяка година и началото на друга, на рождения си ден...Сверявам часовника си, спрямо свои си принципи, спрямо свои мисли, желания, мечти.

Записано тук ще е още по-добре - ще имам този спомен, когато ми се прииска да си припомня:)

2015 година...Ако трябва с една дума да я определя то тя е - динамична!

Много динамична, шарена и пъстра. 

С много промени, внезапни, желани, изнервящи, чакани.

И аз и мъжа ми сменихме работа, единия по принуда, другия по желание, за щастие - и двамата успешно! 

С неприятни болежки, но в относително добро здраве(за годините:)). 

Със спадове и пикове във финансов план.
Печелихме добре, но и загубихме - една много неприятна кражба...

С разочарования от заобикалящата ни действителност, но въпреки това с нови сили и вяра в доброто. 

С облекчение заради раздели с изключително негативни и лоши хора. 

С прекрасни моменти с много прекрасни хора, с нови познанства, с мигове, прекарани с истински приятели (тук ще разказвам в отделни публикации). 

С много, много работа, но и с приятна отморяваща почивка, кратко пътешествие.

С по-добър контакт с близки хора и роднини, но и с болка колко различни може да бъдем с тях.

С умора, изтощение, грешки, но и с ентусиазъм, много нови познания, нови умения, нови постижения. 

Любовта...тя си е все около нас за щастие - и не скучна, а жарка и пламенна, надявам се пример и за младите.

Такава беше изминалата година. Благодарна съм и на близките си, и на себе си, и на съдбата, и на Господ за тази пълноценно изживяна година!

Да заповяда Новата!

Очакваме я !

С много, много надежди и мечти!

С молитва за дълъг живот и здраве, за късмет и любов - за нашите деца, за нас, за  нашите близки, за нашите приятели!

С очакване за нови, приятни изненади и емоции, за по-добър живот, за повече спокойствие, за повече ред, за по-добра реализация (особено за младите), за повече възможности да пътешестваме,  за повече време - време за почивка, за любими занимания, за разходки, за приятели, за хобита!

С верни приятели, защото те наистина са нещо важно!

С мир у нас и по света, с по-малко страдащи хора и повече милосърдие!

Нека е Честита Новата 2016 Година!

Любов!

Любов!
Розата - олицетворение и на  нежността - с кадифените си листенца, и на болката - с острите си бодли, и на красотата - с изящния си цвят, и на сълзите - с капчиците роса...и на Любовта - със своето съвършенство!
Любов!
Една дума, събрала в себе си целият свят!
Честит празник, скъпи деца!
Бихме искали да ви подарим целият свят, но света е нищо без Любов!
Любов не можем да ви подарим! Подарявайте си я вие всеки един миг!
Пазете я всеки един миг! Ценете я и я живейте пълноценно! Любовта ви е само във вашите ръце! Вярвайте в себе си и в нея!Всеки един миг!
Ние само ще ви подкрепяме, обичаме и разбираме!

Венец от шишарки за Стефанов ден

Днес празнуваме имения ден на нашия зет! На мен "зет" ми звучи странно, защото откакто той е в сърцето на нашата дъщеря е и наше дете. Така ги и наричаме - децата. 

И друг път съм казвала - не сме религиозни. Но вярваме в доброто, в справедливостта, в това, че нищо не се губи във вселената, а само се променя. Празнуваме по-големите празници без претенции, че сме запознати и спазваме всички ритуали.

Стефановден е денят на Свети Стефан. Почитта към този светец е голяма. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви за християнската вяра.

Един друг Стефан става първия християнски крал на Унгария, а по-късно е обявен и за светец-покровител на тази страна. 

Всъщност името на нашият Стефан е с унгарски корен, кръстен е на унгарския си дядо. 

Денят се чества се на третия ден след Рождество – 27 декември и е последният празник за годината. 

По традиция на трапезата има  свинско с кисело зеле, баница с месо.

И малко любопитна информация от нета:

Стефан – от гръцки означава „венец“. 

Хората с това име са много контактни, забавни, уважават приятелите си и имат чара да сломят и най-студеното сърце. Но често са и непокорни, имат си собствени правила и играят по тях. Подходящите професии за тези чаровници са свързани с индивидуалната изява, но и творческата мисъл.Стефан обича красивите жени, но най-много го впечатлява интелектът. Само дама с остър ум и начетеност може да сподели пълноценно живота му. Понякога непреклонността му може да ви ядосва, но помнете, че до вас стои истински мъж и щом сте спечелили сърцето му, ще даде всичко от себе си, за да ви осигури хубав живот. А ако сте негов приятел, никога не го предавайте, защото колкото и да държи на вас, няма да ви прости!

Всяка година правя торта за този ден, и тази не пропуснах. Обикновено всичките торти са свързани с професията или хобито на Стефан, но тази година в ума ми беше именно значението на името - венец. Исках да е зимен венец. Талантливата Люси беше тази, от която грабнах идеята(и за шишарките, и за рецептата - от пънчето пък), като топъл хляб. Е, промених доста неща, но важното е, че и аз останах доволна от резултата, и децата - също. Представям ви торта венец от шишарки - вкусна и ефектна! Мерси, Люска - често посягам наготово към твоите изкушения и резултата винаги е уау. Ей това е - старите има какво да учат от младите!

Стефи, желаем ти много здраве, спокойствие, щастие и късмет!

Радвай се на всичко красиво и добро, загърбвай лошото и грозното - не си струва човек да пилее енергия заради него!

Торта венец от шишарки

Продукти:

За блата: 

5 яйца 

140 г захар 

60 г брашно 

30 г какао 

За крема:

750 гр маскарпоне

400 гр заквасена сметана
220 гр захар 
50 г шоколадови капки 

За шишарките:

150 гр маслени бисквити

1 с.л. мед

1 с.л. заквасена сметана

5 фурми

30 гр меко масло

около 50 гр шоколадови люспи корнфлейкс

кокос за поръсване на шишарките

Приготвяне:

Белтъците и жълтъците се разбиват поотделно, с по 1/2 от  захарта. Брашното и какаото се пресяват заедно. Към жълтъците се добавят на части разбитите белтъци, редува се с брашнената смес. бърка се внимателно с дървена лъжица, за да не спадне сместа. Изсипва се в тортена форма с ринг, около 20 см в диаметър. Пече се на 180 градуса с вентилатор за около 15-20 минути. Оставя се да се охлади във фурната при отворена врата. Леко спада при изваждане. След като е напълно изстинал блата се режа на 3 части.

Разбива се маскарпонето със сметаната и захарта. Оставя се една чаша за измазване на тортата отгоре, а в останала се добавят шоколадовите капки, разбърква се. 

Реди се блат, крем, блат, крем, блат и отгоре чашата крем без капки.

Продуктите за шишарките се слагат в блендер и се натрошават и смесват. Получава се пластично тесто. Разделя се на 8 парчета, оформят се конусовидни форми, като скалички. Набождат се с корнфлейкса и се получават чудесни шишарки. Нареждат се по края на тортата, а между шишарките се поставят свежи елхови клончета, предварително измити и подсушени добре. Поръсва се леко с кокос - като нападал сняг. Много сладурска тортичка!

Честита Коледа Вълшебна!

Честита Коледа вълшебна!
На всекиго по нещо ще дари,
на някои скъпи дарове ще прати,
на друг надежда, капчица дори!

Честита Коледа вълшебна!
Усмивки, снимки, блясък, светлини,
за някои огън, хляб, искрица нежност,
на всекиго по нещо ще дари!

Честита Коледа вълшебна!
На всеки дар желая от сърце!
Ала човек е най-щастлив когато
е стоплил сам поне едно сърце.

За  да дарим душите си богато-
нека всеки някому по нещо да даде!

Весела

Защитено с авторско право

Предколедно за родителите и децата

Напоследък ме тормози нещо (е, в днешно време хич не е само едно нещото, но тук имам предвид нещо конкретно).

Модерни ли станахме или безчувствени...прагматични или жестоки...та изпращаме родителите си в старчески домове (или така наречените хосписи)...

Нямам правото да обвинявам никого, сигурна съм, че е непоносимо тежко да се грижиш за болен и възрастен човек, сигурна съм, че дори не мога и да си представя за какъв ад става въпрос понякога, аз самата не знам какво може да ми поднесе живота, кой е застрахован и срещу какво...но ми е тъжно...много...

И ми се иска всеки родител да може да изживее докрай дните си не другаде, а в дома си, че децата му са тези, които да трябва да полагат грижи в последните му нелеки дни (да, знам, че и на същите тези деца живота е не по-малко тежък понякога)...

Защото на същите тези родители, когато децата са били малки, също не им е било лесно, също са търпели лишения, будували са нощем, били са уморени, били са млади, искали са да  живеят безгрижно, да имат време за забавления, за себе си, за почивка...но са се грижили за децата си с любов, в лишения, всеотдайно...не са ги оставили в дом за отглеждане...

Защо същите тези деца сега не могат да жертват част от младостта, от времето, от комфорта си и да отвърнат със същата любов и всеотдайност, с които са били отгледани. Защото, както  има родителски дълг, така има и синовен, нали? 

Защо децата, оставящи родителите си в дом, не се вгледат навътре в себе си и да помислят, че дори трудностите, лишенията - и финансови, и като липса на време, да са огромни - си струва, при всички случаи повече от приспаната съвест...

И ако сега ни се струва, че най-нормалното нещо е да отидем ние, когато остареем на едно такова място, дали тогава, когато нашите деца ни предложат това, няма да ни заболи, дали няма да се почустваме тогава нещастни, излишни и разкъсани от мъка...Ако тогава осъзнаем и собствената си постъпка - това ще бъде ли достатъчно да ни утеши...

Искам и друго да подчертая, тук имам предвид Родители, а не просто хора, създали деца,  но не полагали грижи, изоставили ги или дори по-лошо - подлагали ги на тормоз. Вторите, наистина са заслужили участта да останат сами!

Наистина не знам дали съм права, наистина не знам и какви причини могат да доведат деца, гледани с любов, до такова решение да оставят родител в дом.  И дали не хвърлям тежки думи, но...ми е тъжно за тези възрастни хора, дори самите те да казват, че се чувстват добре, аз не го вярвам..., а ако си представя разплаканите им очи, тогава ми става непоносимо...Знам за приказката ""тежък камък хвърли, тежка дума не казвай"...но сега мисля така, и ми е тъжно...

Би ми се искало тези деца, ако наистина нямат възможност да се грижат сами за възрастните си близки - поне да им обяснят, да ги посещават често и да им даряват любов!

Защо стана такъв живота, ние ли го направихме така жесток или той нас..., аз ли съм консервативна и изостанала или прекалено драматизирам нещата...просто си задавам въпроси...
Нека ми простят и тези, които са постъпили по този начин и се чувстват засегнати от написаното - все пак всеки си знае най-добре защо е постъпил така, пак казвам - нямам правото да съдя никого.

Но сега, в навечерието на Коледа би ми се искало да отправя една молитва - Бог да закриля всички деца и всички родители ..., да е благосклонен и да не праща тежки изпитания нито на едните, нито на другите..., би ми се искало всички родители да бъдат всеотдайни и жертвоготовни, а децата им - да им отвръщат със същото..., това е най-нормалното нещо на света! 

Нека Бог закриля и мен и моите близки! 

Нека в тези тайнствени празнични дни, освен с добро настроение, празнуваме Рождество и с повече смирение, повече доброта, нека всички бъдем най-вече Хора и носим кръста си достойно!

Вместо сняг - при мен валят изненади

Пак ще ви се хваля:)

И пак си имам подаръци:)

И пак те не са най-важното, макар да са прекрасни! (Те са само повода да споделя нещо специално тук.)

Прекрасна е милата ми Меди! Както и мъжа и Тео(Лео:)).

И с Меди се познаваме от доста години от "Гответе с мен" и за радост приятелството ни от тази година е и реално! Меди не е била от редовно публикуващите, (макар да е от неуморно готвещите), и рецептите и не са много, но не това е важното.

Не знам наистина дали познавам друг толкова откровен човек, толкова наивно вярващ в доброто, толкова раним, толкова чаровно пръскащ добрина. Бърборана, засипва те с поток от думи, но го прави толкова приятно, видимо до голяма степен и с доза стеснителност. Очарова и с интелект, и с едно мислене, което заслужава адмирации. Меди живее в Истанбул, но е повече европеец от всеки един жител на Европа. С Тео са много сладки, допълват се идеално и не те оставят да скучаеш. Хора, които се раздават, помагат наистина на изпаднали в беда техни близки, хора които умеят и да работят, и да се забавляват. 

Обадиха се, че са дошли в София и разбира се се видяхме! Ако кажа, че се появиха на срещата с цял чувал подаръци - няма да излъжа...Жеста им е още по-специален, защото не са пътували със собствен транспорт...

Много ни зарадваха! 

Нашето подаръче беше малко, но с много специални чувства и пожелания!

Меди, Тео, и от тук едно голямо "Благодаря! Не само за топлото одеало, но и за топлите ви сърца! Горда съм, че една земя ни е раждала, прекрасни сте!"

Толкова съм щастлива!

Безспорно топлото красиво одеало ще ни бъде спомен и ще краси дома ни, ще ни създава уют, нямам търпение да си приготвя баничка с корите (не съм опитвала с такива никога), цигара бюрек с триъгълната юфка и мантъ...

Обаче съм щастлива за друго - осъзнавам колко много прекрасни хора има около мен...за щастие са много повече от лошите:)

Това ми дава увереност, че в приказката на живота доброто побеждава винаги злото - може да е трудно, може да е бавно, но се случва!

Вярвам и в това, че:

Ако до всяко добро същество 

застане поне още едно,

ех, ще започне такъв живот, 

че само си викам "Дано".

Ако към тия две същества,

прибавиш и още две,

ти знаеш ли колко прави това?

Най-малко хиляда и две.

Дано, дано, дано, дано, дано, дано,

до всяко добро същество застане поне още едно,

тогава, тогава, предвиждам такъв живот,

че само си викам "Дано".

Тогава престава да те е страх

и от страха те е срам,

щом има някой с теб, с мен и с тях,

щом няма никой сам.

Щом ти е трудно не се колебай,

не страдай току-така,

ела приятел и лапата дай,

аз ще ти дам ръка.

Разбира се тук не мога и не искам да покажа всички подаръци от близки, приятели, познати, които ще получа по празниците, нито пък тези, които ще подаря, но се изкуших да покажа, поне тези, свързани до голяма степен с хобито ми, на което дължа този блог.

И тъй като подаръците подраниха, ще си пожелая от сега - дай боже да имам още такива приятели, ако ли не - и тези ми стигат напълно! Дано и аз бъда точно такъв достоен техен приятел! 

Подаръци и подаръци

Съдбата ме е дарила с не много, но и не малко приятели, благодарна съм! За някои от тях съм отделила място не само в сърцето си, но и тук - в блога си.

И днес няма да пропусна да поздравя и от страничката си две скъпи за мен приятелки!

И да им благодаря - и за приятелството, и за подаръците, с които ме зарадваха. До Коледа има още време, но при мен подрани - получих два подаръка:)) Единия лично - в четвъртък, а за другия ме чакаше известие да го получа в пощата. Едва днес успях и бързам да се похваля:))

Марианка Г.

Позната е вярвам на всички, увличащи се от кулинарията в интернет пространството, а и не само. Тя е човека, привлякъл ме във форума на "Гответе с мен" и в дебрите на кулинарната магия. Плени ме първо таланта и, после перфекционизма и, а накрая и душата и. Всъщност интуицията ми може би улови това още в първия миг, дори зад монитора.

Общуването ни премина през много етапи - от плахи коментари, през забавна кореспонденция, редки срещи, всекидневни разговори, едно голямо недоразумение, нелепа раздяла, искрена двустранна прошка, съдбовно ново начало...всичко това всъщност към днешна дата, а надявам се и завинаги се превърна в едно красиво приятелство. Марианка, като всеки "скорпион"(най-добрия пример е и дъщеря ми, с която ги дели само ден) е специален човек, сложен характер, странно момиче...и може би и това точно на мен ми допада. Не харесвам лесните хора и нямам такива приятели. Да, по-трудно е общуването с чешитите (в добрия смисъл), но те са всеотдайни, не предават. Другите, лесните - стават само за приятна компания, да поседнеш на кафе и приказки, но наложи ли се - не биха те подкрепили. Марианка...крехка, нежна, вярна, обичлива, талантлива, деликатна, съпричастна...Като те погледне с тези  голеееми, изразителни очи...как да не я обикнеш:))

Марианка, благодаря ти и тук за красивото червено цвете, което ще краси дома ми за празника!

Пеполинка

И с нея се познаваме от "Гответе с мен", затова и обединих публикациите в една. Пеполинка е безкрайно добро същество. Никога не е пропуснала повод да ме поздрави. Споделяли сме и радостни, и тъжни моменти, писали сме си и често, и рядко, но приятелството ни си е все същото, липсва му само едно - съдбата да ни срещне и на живо. Вярвам, че и това ще стане.

Пеполинка излъчва доброта и топлота, сигурна съм, че би помогнала на всеки в беда. А какви вкусни рецепти предлага знаят всички, четящи форума години наред, в нейната тема винаги е било уютно и вкусно. Царица е на приятните изненади, и този път успя да ме усмихне много.

Милата картичка, кулинарния подарък, нежните звездици и късмет от лотарията "златната седмица".

Пеполинка...скромна, всеотдайна, неуморна, добронамерена, чаровна,мила...сините и очи са толкова лъчезарни на снимките, че нямам съмнение колко истински честен човек е тя!

Пеполинка, мила, благодаря ти от сърце! Не успях да спечеля от билетчето, но късмета ми е, че имам твоето приятелство - то ми е достатъчно!

Мили ми приятелки, толкова сте различни двете, и толкова еднакви едновременно. Вие сте моите истински подаръци. Ценя и двете ви високо, прегръщам ви и ви желая весели празници, спокойни делници и прекрасни изненади в предстоящата година! Пожелавам на всяка от вас по нещичко(тайно) и дано съм добра орисница!

Швейцарска баклава

Швейцарска баклава

Продукти:

1 пакет тънки кори
масло/мазнина/ за намазване

Тесто:
4-5 яйца
1 ч.ч. брашно
1 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. олио
2 ч.ч. счукани или нарязани не много на ситно орехи
1 бакпулвер

Сироп:
2 ч.ч. захар
4 ч.ч. вода
сок от 1 лимон
Ври 5-6 минути.

Приготвяне:

В правоъгълна тава се нареждат 5 бр.кори, като всяка се намазва с масло. Отгоре се излива половината плънка /получена като се смесят всички продукти за тестото/ Върху него се поставят отново 5 кори, всяка намазана с масло. Излива се останалата плънка. Най отгоре се нареждат, намазани останалите кори. Намазва се обилно последната кора и баклавата се нарязва на ромбове или квадрати. Слага се да се пече в загрята фурна до порозовявяне.
След като изстине отново се нарязва по улейте и се залива с горещия сироп.
Това е рецептата, която прави мама от много години. Чудесен избор за коледните празници

Есента в Северния парк в София

Есента в Северния парк в София

Живея точно до Северния парк в София. Много си харесвам и квартала. Напоследък се направи много във всяко отношение. Може да ви звуча като на предизборна кампания, но истината е, че фактите говорят сами за себе си - никога не е правено толкова много и за София, и за квартала ни, колкото през последните години. Близкия булевард "Ломско шосе" е неузнаваем - широк, модерен и чист, метрото и самите станции са страхотна придобивка, безброй детски площадки, а от лятото насам и парка ни има съвсем нов и модерен вид, проекта е умело изпълнен и се радваме и на езерото, което от самото си създаване преди около 35 години едва сега функционира. Засадени са много нови дръвчета, тревните площи са подравнени, храсталаците са изрязани, подменени са старите с чисто нови, красиви плочки, има много цветя, капково напояване,  детски кътчета, пейки навсякъде, подновено е и осветлението...прекрасно е. Чисто и зелено е, сравнително тихо и спокойно. Особено за семейства с малки деца е чудесна близостта с парка. Но за всички е приятна разходката и в централната му част и в по-закътаните алеи. Често го посещаваме, а тези снимки са от преди месец, когато есента го беше обагрила неописуемо, чакам и снега, да направя нови снимки:)

Разходете се с мен и вие:))