Динена лимонада

Навремето, като дете обичах диня. Дините бяха сочни, ароматни и сладки, пукаха се, докато се режат. Помня, как в края на лятото, дори есента тате купуваше повече дини и ги слагаше в мазето на блока, пробваше какви ли не методи да ги увива във вестници и т.н., така че да издържат по-дълго, дори до Коледа.

Явно обаче вече дините не са това, което бяха:)

От години не съм яла хубава диня, дори почти се отказах да купувам, нямат никакъв вкус, дори да се узрели и червени.

Наскоро при поредната несполучлива покупка на плода го трансформирах в сорбе с мента.

Тази лимонада обаче съм приготвяла отдавна, но, ако като мен сте попаднали на безвкусен плод, ви давам идея как да си я приготвите.

Необходими продукти:
Диня, нарязана и старателно почистена от семките
лимон
мед или захар на вкус

Приготвяме:

Слагаме в блендер динята и меда/захарта на вкус. Разбиваме много добре, добавяме изцедения лимон и сервираме охладена. Ако блендера не е мощен и останат парченца може да прецедите през рядка цедка.

ликьор от бъзов цвят

Миналата година видях този ликьор при Мина и направо се захласнах, като повечето от вас знаят, че с алкохола сме на голямо Ви. Е, тази година го направих, та мирясах, дали ще го пия/ем е друг въпрос.
При мен цвета не се получи така кехлибарен, а леко мътен, не знам на какво се дължи, пък и снимките са далеч от тези на Мина, но ликьора е страшно ароматен, и то с любим за мен аромат!
Рецептата промених, реших, че трябва да добавя и вода, иначе е много силно алкохолно:)


Продукти:

30-40 големи съцветия бъз
1 литър водка 
300 мл вода
100 г захар

Приготвяне:

Почистваме цветовете  и  отстраняваме дръжките от съцветията.
Изсипваме почистените цветове в голям стъклен буркан и доливаме водката, като се стремим да ги покрие
Затваряме съда и оставяме на тъмно и хладно място за  около месец.
Прецеждаме през няколко слоя марля и към получения извлек добавяме сироп от захарта и водата и разбъркваме.
Съхраняваме в бутилка - с времето ликьорът придобива цвят на тъмен кехлибар.

Мина обещава, че е особено вкусен, поднесен с много лед - през летните месеци...... или чист - през студените зимни вечери...ще проверим:))

След натоварена работна година предстои така чаканата почивка! Ще ми се да се лиша от всички технологии и да я карам само с книжка в ръка, но сигурно ще се изкуша да надниквам и в нета от време на време:)

Желая ви усмихнато, слънчево лято!

Вино от бъзов цвят

Продукти:

40 цвята бъз

1 кг захар

2 лимона – сокът и кората

10 литра вода

2 супени лъжици оцет

(Ако има нужда: може да добавите 1 лъжица хлебна мая, разтворена в 2 лъжици топла вода)

– Голяма кофа с вместимост 12+ литра

– Голяма цедка 

– Фуния

– Тензух

– Пластмасови бутилки (от газирана вода),  за 12 литра течност - Препоръчва се употребата на пластмасови бутилки – тези от газирани напитки,  могат да издържат налягането.

Приготвяне:

Сварете два литра вода със захарта в нея. Изсипете я в кофа и добавете останалите 8 литра вода (студена). Добавете сока от лимоните и корите. Добавете цветовете от бъз. Добре е бъза да не се мие, да е от чист район. Добавете оцета. Разбъркайте добре всичко. Покрийте с тензуха и оставете  24 часа. След 24 часа, ако не е започнало да прави леко мехурчета, добавете маята. Оставете за още 5 дни, като от време на време разбърквате. Прецедете през ситото и тензуха и налейте в бутилки. Оставете за 8 дни, като проверявате бутилките и изпускате излишния газ от тях, ако е необходимо. Сервирайте непременно охладено и  бъдете много внимателни при отварянето му.  Споделете го с приятелите си в жегите!

Бъза цъфти през късна пролет и ранно лято. Цветовете се берат, когато е слънчево. Ако ги берете рано сутрин, ще усетите лек аромат наподобяващ банани, докато следобед, казват специалисти, може да се появи нюанс на миризма като от котешка урина. При откъсването, тръскайте цвета от насекоми, но не го мийте, тъй като натуралната мая, която се съдържа в него, е необходима за процеса на ферментация.

На рецептата попаднах в нета!

Глътка магия за днешния празник или вино от къпини

Днешната почерпка е нетрадиционна, както за мен, така и за блога.
Не ни е и празнично, причината ще споделя някога по-нататък, случи се нещо, което не очаквах, че ще ме разтърси така, но успя, наред с умората, която доста ми се насъбра. Но не мога да подмина този ден, ето така, просто искам да го отбележа - две  най-скъпи за мен същества са именници - дъщеря ми и майка ми.
Това е първото вино, което правя въобще през живота си, получи се малко количество и е предназначено за много специални хора!

Споделих май преди време, че дъщерята цяло лято носи у дома къпини,

Освен че звучи екзотично и луксозно, виното от къпини  е и полезно при простудни заболявания, укрепва имунитета. Съчетава тръпчив вкус и много приятен аромат. 

А рецептата за виното е съвсем лесна, избрах я сред няколко, намерени в нета.
Снимките са просто в движение, надявам се да мога да ги сменя по-нататък.

Продукти:

1 кг къпини

600 г захар

100 г мед

Приготвяне:

Намачканите, добре узрели къпини, се разпределят в буркани и се заливат с 1 л топла вода, общо. Поставяме марля на гърлото на буркана и престоява така 4 денонощия. Получената течност прецеждаме и отново наливаме в буркани. От захарта, меда и 0.5 л вода приготвяме сироп. Наливаме го към къпиновия сок и затваряме бурканите с капачка, без да завинтваме. 25-50 дни държим на топло течността. Когато се избистри, виното е готово. При мен стана бързо, защото беше топло. Преместваме го в нов съд и го държим на хладно още 2 месеца. Наливаме го в бутилки и ги затваряме с капачка или тапа.

Наздраве!
Желая и на двете ми скъпи именички да са живи и здрави! Да приемат трудностите със смирение и да ги преодоляват със сила на духа! Защото живота никога не е само лесен, защото след всяка нощ, настъпва ден! И мрака е именно затова - да ни накара да оценим светлината!

Смокиновите листа - полезно и вкусно

Смокиновите листа - полезно и вкусно

Тази година тъкмо се прибрах от морето и попаднах на тази рецепта при  Мария.

При нея винаги има вкусни и красиви нещица, пък и доста от тях съм изпробвала, така че спокойно мога да и се доверя. Обаче се побърках от яд, как не видях по-рано - щях да "объсам" някоя смокиня по морето, а сега - от къде в София листа да си намеря...? Ама късмета си е късмет, случайно се заговорихме с колега и той каза, че на село (Ботевградско) си има смокиново дръвче...Така се сдобих с желаните листа.
Същия ден колежка видя клоните (защото цели клони ме беше донесъл:)) и ме попита за какво се пиел сока,  за лекарство ли...отговорих и че просто така за питие, но ме зачовърка любопитството дали пък не е и полезна тази изкушаваща ме напитка...
Зарових се в нета и си харесах три независими източника:)) -  сайта на Лечител, интервю с проф. Байкова, специалист по обществено здраве и Магазин Билка.

1. Ето малко обща информация:

Този медено сладък плод е известен с лечебните си свойства още от библейски времена. Той е пълен с ценни и полезни вещества.

Благодатната смокиня е наричана в Индия дървото на бедните защото има плодове почти през цялата година, вкусна е  и е много полезно за здравето дърво.

Не само плодът обаче е толкова здравословен, но и листата, които дори имат повече лечебни ползи за човешкия организъм от самите смокини.
Древният лечител  Авицена твърдял, че смокинята е плодът на дълголетието, защото лекува старческите болести. Тя практичеки лекува всички болести, които се дължат на възрастта. Питателна е и лесно се усвоява от организма.

2. Ето и някои ползи, които подбрах от тези източници, без да съм опитала и да имам компетенциите да препоръчвам, така че, ако решите да изпробвате - консултирайте се с вашия лекар.

Смокиновите листа притежават ферменти, които понижават холестерола в кръвта.

Имат антибактериални свойства.

Стимулират храносмилането.

Съдържат много минерали, фибри и витамини.

По съдържание на калий, който е важен за сърдечно-съдовата и нервната система, смокинята отстъпва само на орехите.

По количеството на желязо този плод даже превъзхожда ябълката, има го и в листата.

Купичка сушени смокини или чаша чай от смокини осигурява количеството калций, което притежава купичка мляко. Ензимите в плода и листата на смокинята намаляват съсирването на кръвта и така предпазват от съдови тромбози.

Разтворимите влакнини на смокините помагат също така за нормализиране на кръвната захар, тъй като забавят скоростта на абсорбцията на хранителната глюкоза. Увеличават чувствителността на клетките към инсулина и могат успешно да се включват в диетични режими за превенция на диабет тип 2.

Листата на смокините притежават висока антиоксидантна активност – те намаляват оксидативния стрес в клетките, особено при диабетици. По този начин улесняват по-бързото заздравяване на различни рани, и поради противовъзпалителния си ефект. При диабетиците е характерно трудното заздравяване на различни рани и наранявания поради нарушеното кръвообращение и невропатия.

Чай, приготвен от листа от смокиня или приемът им в сурово състояние имат свойството да понижават и опасните триглицериди, които влияят за образуване на лошия холестерол в кръвта. Голямото количество от тези мазнини води до риск от сърдечно-съдови заболявания, инсулт, инфаркт и нездравословно напълняване в областта на талията.

Отвара от листа от смокиня помагат също така при белодробни болести като бронхит, и астма. 

Силата на полезните листа от смокиня е толкова голяма, че се препоръчва да се приемат при болест на Бюргер, когато настъпва запушване на кръвоносните съдове.

Гастрит и язва се лекуват в народната медицина като се препоръчва хапване на сурови листа от смокиня. 

С тях се премахват циреи, кокоши трън, а отвара, прилагана като компрес, е ефикасен начин да се отървете от подкожни пъпки.

Полезните листа от смокиня са богати на калций и калий, както и на антиоксиданти, което способства за нормализиране на високото кръвно налягане.

Тъй като са богати на много фибри, който иска да отслабне, може всеки ден да консумира полезните листа от смокиня.

Ако имате проблем с гъбички по пръстите на краката и изпотявянето им - направете отвара от смокинови листа (зимата се използват изсушени) и накиснете няколко поредни вечери.

Листата на смокинята са естествен консервант. Едно-две листа в кисели краставички, освен че дават аромат, консервират. Във всеки буркан, когато вече са сложени всички продукти, най-отгоре се слага по един смокинов лист. Става невероятно, краставичките имат страхотен аромат

3. Ето няколко рецепти с листа от смокини при различни заболявания:

 – бронхит и астма - сложете 2-3 смокинови листа в 500 мл вода и оставете да заври. Оставете да поври за 15 минути, след това прецедете и пийте.

–   бронхит - три смокинови листа се измиват хубаво и се варят в литър вода 15 минути. Киснат 2-3 часа, прецежда се и се приема вместо вода.

– сърдечно-съдови заболявания и рак – пийте по една чаша прясно приготвен чай от смокинови листа един път на ден

– генитални брадавици  – откъснете дръжката на едно смокиново листо и приложете белия сок върху засегнатите части.

– хемороиди - сложете две или три листа в един литър вода и оставете да заври. Нека ври за поне 15 минути. Отстранете от огъня и оставете да се охлади.  Получената запарка използвайте за промиване на аналната област.

– цироза на черния дроб – вземете 4 листа, измийте ги добре и ги смачкайте добре с няколко бонбона (лукчета). Трябва да се получи каша. След това добавете две чаши вода и разбъркайте. това количество трябва да се изпие на 2 пъти в рамките на един ден.

– ниско кръвно налягане - сложете 3 смокинови листа в половин литър вода. Оставете  да ври 15 минути и след това изпийте това количество за един ден.

- бъбреци и цистит -страхотно лекарство - 2бр.листа се запарват в 0,500л.вряща вода. Киснат 30мин. и се пие като чай по няколко пъти на ден. Може и подсладен с мед. Пият се и профилактично.

-  магарешка кашлица - чай от едно изсушено смокиново листо се вари в един литър вода, прецежда се и се пие.

– херпес зостер – сложете 2-3 смокинови листа във вода и оставете да поврат около 15 минути. След като се охлади, намокрете една кърпа с течността и наложете върху засегнатите области.

- при разстройство. В 1 ч чаша вода се вари 1 смокиново листо до светло зелено се изпива половината ако не спре пиете и другата половина.  Може и със сухи листа през зимата

Смокиновите листа могат да се ядат сурови, но обикновено са жилави и неприятни на вкус. Въпреки това, изсушени, в прахообразна форма смокиновите листа могат да се включват в храната. За да направите чай се използват две ч.л. сушени листа в една чаша вряла вода. Оставете да се  накиснат 10 минути. Чаят може да се направи по-вкусен като се добави мед на вкус.

И накрая ето какво направих аз - сироп и изсуших за чай. Вкус на лято и море!

Сироп от смокинови листа

Необходими продукти:

30 бр. смокинови листа
1 литър вода
1 кг  захар
10 гр лимонтозу - аз не сложих

Листата се измиват добре. Слагат се в голяма тенджера и се заливат с водата.Слага се на умерено силен котлон и се похлупва. След завиране варенето продължава 20 минути.
Оставя се на стайна температура докато изстине напълно.
След това сока се прецежда. Смесва се със захарта и се връща на огъня. Когато заври огъня се намалява, да не ври силно и варенето продължава 30 минути. В последните 2-3 минути от варенето се прибавя лимонтозуто, но аз не сложих. Насипва се горещ в сухи бутилки. Затваря се веднага.
Поднася се разреден с вода до желана сладост (може газирана вода). Добавя се лед и парченце лимон.

Ето ги и изсушените листа за чайче:))

Една българска роза...

Розовата долина...Едно кътче от Родината, което разнася името ни по света. 
Района на Казанлък е един от най големите производители на розово масло. Наричат маслото  „течното злато” на България поради напълно заслужената си висока цена. За производството на един грам от него са нужни повече  от 1000 цветчета. Българското розово масло съдържа повече от 300 ценни субстанции с уникален  ефект върху човешкото тяло, поради което е най-скъпото и търсено по света. Ненадминато по своите свойства и качество, то е добавка на едни от най-скъпите парфюми въобще. 

На 12-ти юни ходих командировка само за ден с колежка в Казанлък, в Института по розата. Институция допринесла много в миналото и заслужаваща своето високо място в науката и в бъдеще. Поради ред причини в момента положението му хич не е "розово". Но това е дълга тема...
Времето ни беше много малко,  а проверката обхващаше доста голям обем документация. 
И понеже сме си умни, способни и чевръсти:)), организирахме се добре и успяхме да си свършим всичко акуратно. Дори успяхме набързо да хапнем в едно бистро. Няколко женици почистваха розов цвят, попитахме ги да си купим, а те ни връчиха цял плик - да си го "миришем в колата" :)) 

Как не - то мирисането - мирисане, ама естествено, че исках да запазя този аромат и за зимата:)) Прибрахме се късно, но на следващия ден запретнах ръкави, та си направих и сладко, и сироп, че и шепа изсуших за чай. Само от сега ме е яд, че догодина няма да има от къде да намеря...брей че съм максималистка:). 
Е, попитах и за рецепта жениците.
Най-трудната част е почистването на листенцата, най вече от тичинките, почти едно по едно се налага да се почистват и оглеждат, също и да няма наранени, изсъхнали. Казаха ми да не се мият.

Сироп от рози

Продукти:

10 -12 цвята от маслодайна розова роза
1,5 кг захар
1 л вода
1 пак. лимонтозу

Приготвяне:

Намачкваме с ръце цветовете с малко захар. Накисваме ги в студена вода за 24 часа. На следващия ден прецеждаме, добавяме захарта и слагаме на котлона, докато заври. Добавяме лимонтозуто, при което течността се оцветява в розово и дръпваме от котлона. Насипваме в стъклени бутилчици с винт (ползвам от готови сокове) и прибираме на хладно в мазето:))

Сладко от рози

Продукти:

300 гр розов цвят от маслодайна розова роза
2 кг захар
1 л вода
1 пак. лимонтозу

Приготвяне:

От захарта и водата се приготвя сироп. Оставя се да ври 10 минути. Листенцата се сипват във врящия сироп. Първоначално сместа стои разделена - сиропа, и отгоре плува цвета на повърхността. Варим отново 10 минути, течността е жълтеникава. Доста се учудих, защото сладкото, което се продава е с наситен розов цвят. Но...тук е изненадата. Изсипва се лимонтозуто и сладкото мигом става розово, а сместа - еднородна, т.е. листенца вече има навсякъде, не стоят отгоре...абе розова магия ви казвам...Ври още минута две, след което се насипва в сухи и чисти бурканчета, затваря се с капачки на винт и се обръща обратно, до изстиване. Фантастично се получи! Истинска наслада, впрочем опитвам сладко от рози за първи път!

Не се колебайте, ако ви попадне розов цвят, вече е късно, но догодина!

Сироп от бъз

Дали защото е спомен от детството, но този аромат ми е много, ама много любим...До преди години всяко лято си правех сок от бъз, имаше на село на двора едно дърво, обаче родителите ми го отрязаха, а пък и рядко ходим вече. Та не бях правила поне няколко години. Това лято обаче колега ме зарадва, като ми донесе около 40-50 цвята. Рецептата си е моя, т.е. на мама, а може и на баба да е била...

Сироп от бъз

Продукти:

40 едри цвята от бъз (дървовиден)
4 литра вода
4 кг захар
4 пакетчета лимонтозу

Приготвяне:

Цветовете се накисват в студената вода в чиста кофа (само за готварски цели :)) или тенджера, притискат се с чиния да не плуват и се оставя да престоят от 24 до 48 часа (аз държах 48).

След престоя се прецежда хубаво през марля, добавя се захарта и се бърка до стопяването и. Слага се и лимонтозуто и отново се бърка. Налива се в тъмни (не знам защо)бутилки, аз ползвам от старите бирени, и се затваря. Съхранява се на тъмно и хладно, в мазе. Имам спомен, че издържа и зимата, пък да видим.

При поднасяне разреждаме с вода в съотношение, което ни допада.

Да ви е свежо и ароматно!

Икономичен портокалов сок

Поднесох този сок на децата и на нас в неделния следобед. Хареса им.  Като разбраха, че съм го направила от 2 портокала възкликнаха "4 чаши от два портокала?!?" Не, не 4 чаши а 2 литра от 2 портокала:)) Ето и рецептата, видях я в Сладко и солено, а там е даже с 3 литра вода, видя ми се много, може би портокалите ми бяха по-малки.

Икономичен портокалов сок

Продукти:

2 портокала
1 ч.ч. захар
2 литра вода

Приготвяне:

Измиваме старателно портокалите, след което ги заливаме с вряща вода, подсушаваме и слагаме във фризера за няколко часа. Изваждаме, оставяме да се отпуснат, нарязваме на парчета, заедно с кората, като отстраняваме семките. Поставяме в блендер, заедно със захарта и малко вода и пулсираме няколко минути. добавяме останалата вода и оставяме сместта за 20 минути, кота периодично разбъркваме. Прецеждаме през цедка и си пийваме чудесна свежа напитка. Съхраняваме в хладилника.
Оползотворих и остатъка след прецеждането, без да видя, че и самата Веси е дала тази идея. Добавих захар на око и сварих на котлона, като разбърквах със силиконова лопатка. Част от тази смес използвах за един сладкиш, останалата прибрах в хладилника.