Писала съм и преди – Любовта за мен
е нещо важно, много важно, най-важното!
Кой може да каже обаче що е любов…? Всеки го разбира и
тълкува по един или друг начин. Уважавам това право. Но защо не рядко ми си
случва да срещам неразбиране за своите възгледи. Сблъсквам се с хора, които не
вярват в съществуването на тези най-висши и чисти чувства. За жалост,
някои отъждествяват любовта със секс,
или още по-лошо – с пари…
Според мен така може да смята само
един осакатен духовно човек, без да обиждам никого, защото това осакатяване
може да бъде причинено от трети човек.
Но трябва ли само защото ти не си
успял да обикнеш, или теб не са те обикнали да отричаш, когато виждаш любов
между двама души. Нужно ли е да я
подлагаш на съмнение, още повече, когато не ти влиза в работата. А когато такива съмнения или твърдения се изказват гласно – определено ме дразнят.
Едва ли не, някой се опитва да ме
разубеждава, че не обичам или не съм обичана?!?
Аз знам добре какво чувствам, дори
и целия свят да е против мене – Любовта ми я има и ще я има, докато съм жива,
но ми горчи за друго...
Първо, че като че ли все повече
редното, правилното, нормалното става „малцинство”, а пошлото, кухото,
извратеното дори, се приема за нормално, може би, защото заема все по-големи
размери по една или друга причина.
Именно това не искам да се
случва…След нас има други поколения, нашите деца, внуци…трябва ли да им внушаваме отсега, че чиста обич няма,
че двама души не могат да бъдат верни един на друг…, че лъжите и изневерите са
си нещо естествено…че преспиването с колегата/съседа си е в реда на нещата…?!?
Че трябва да търсят партньор за леглото си според нагона си и под път и над
път, а партньор за семейното гнездо – според парите…?!?
Не благодаря, аз не съм животно,
нито се продавам!!!
Факта, че изглеждам добре, че
привличам все още чуждите мъжки погледи може само да ме ласкае ... и нищо
повече! Умея да се шегувам и разбирам шегите...но дотам!
Знам какво искам и какво имам!
Живея честно и скромно, но обичам и съм обичана – това ми е достатъчно за да
бъда щастлива! Благодарна съм за късмета и характера – за да имам всичко, което
имам!
Ръководила съм се от принципа - даваш
всичко и само тогава можеш (не непременно разбира се)и да получиш всичко!
Отдавна спрях да вярвам в суеверия,
нито се срамувам, нито се страхувам да бъда искрена, дори в това толкова лично
чувство! Когато има Любов – тя устоява на всичко, независимо от останалия свят!
В това искам да вярват и децата, и
внуците ми…Всичко друго е измамно, поне за мен… Може да изглеждам старомодна,
може да изглеждам смешна, но това съм аз...!!!
МОЯ
ЕДИНСТВЕНА ЛЮБОВ
На Р...
И нека да злословят зли езици:
„такава обич няма на света”…
Аз знам - във
този век са единици,
изгарящи докрай във любовта!
И нека да завиждат, да говорят,
и подигравки в погледа им да чета,
дори с интриги нека да замерят…
Аз знам – за любовта си ще умра!
В безсилие дори любовници приписват,
говорят зад гърба какво ли не…
Но аз си знам – ти, дните ми осмисляш,
и съм щастлива само в твоите ръце.
На щастието ни малцина ръкопляскат,
опитва се да ни разделя кой и как ли не…
А увредените им умове и не допускат,
че аз, завинаги съм в твоето сърце!
Гордея се със факта, че съм само твоя,
и нямам нуждата и мисълта за никой друг…
На тебе, е обречена завинаги душата моя,
не само за това, че ти си мой съпруг.
И съм щастлива, че си само мой и ти,
едно сме с тебе - и прекрасно е това…
Не се страхувам да го изрека, дори
понякога ми иде да го изкрещя…
Нека всички да чуят, че е факт Любовта,
и че има все още - като нас екземпляри…
Не е важно да докажем това на света…
Но след нас…имат нужда от пример и вяра!
Защитено с авторско право