Дълга пола с рози

Дълга пъстра лятна пола, от лек и ефирен памучен плат, много приятен на допир. Тази  уших за себе си, ако има поръчки - изпълнявам:))

 

Чийзкейк с малини и шоколад в чаша

По рецепта от сайта на Лидл - уникално вкусен!

Необходими продукти:
400 г крем сирене Pilos
250 г маскарпоне
100 г пудра захар

50 мл гъст сироп от малини

200 г маслени бисквити
ванилия

50 г краве масло

200 г шоколад 52%
200 г сметана за готвене

малини

Начин на приготвяне
Натрошаваме бисквитите и ги смесваме с разтопеното масло. Добавяме ванилията, разбъркваме и поставяме сместа на дъното на 8  чаши. 
Крем сиренето, маскарпонето и пудрата захар разбиваме с миксер или тел до хомогенна смес. Добавяме малиновия сироп и разбъркваме.
Пълним всяка чаша и изравняваме отгоре. Поставяме по няколко малини.
Натрошаваме шоколада на парченца, заливаме го в купа с врящата сметана и бъркаме до разтопяване.

Докато сместа е топла, но не гореща, заливаме всяко бурканче, така че да се образува шоколадова капачка над чийзкейка.
Оставяме в хладилник  да стегне и украсяваме с пресни малини и бисквитени трохи. 

Хляб със смокини и пипер

Нямаше как да не приготвя магичния хляб от книгата "Ябълково вълшебство. 

"По това време на годината усещаше липсата на баба си Мери най-силно. Беше на двайсет и четири, когато я изгуби. Случи се преди двайсет години, но понякога Клеър усещаше аромата на хляба със смокини и пипер..."

Приготвих с пресни смокини, но мисля, че със сушени ще е по-добре, ще опитам и с тях.

Хляба не е за всеки вкус, но за такива кулинарни откачалки, като мен си беше предизвикателство да приготвя и опитам, интересен е, леко лютивичък, но балансиран със сладостта на плода, от пресните смокини стои леееко клисав, около тях.

Хляб със смокини и пипер

Необходими продукти:

1 ч.ч. пълнозърнесто брашно 

1 ч.ч. обикновено брашно

1/2 ч.ч. брашно от спелта

1 чаени лъжички смлян черен пипер

1 чаени лъжички морска сол

7 грама суха мая

2 супени лъжици зехтин

1 и 1/2 ч.ч. топла вода

1 и 1/2 ч.ч. нарязани смокини

Начин на приготвяне:

Разбъркайте брашното, черния пипер, солта и маята със зехтина и водата, за да се образува меко тесто. Омесете върху леко набрашнена повърхност за 10 минути, докато тестото стане гладко и еластично. Сложете го в намазнена купа и оставете на топло място за 1 час или докато удвои размера си.

Загрейте фурната до 180 градуса.

Омесете тестото отново, след като удвои размера си, като добавите смокините. Придайте овална форма и поставете в тавичка, покрита с леко набрашнен лист хартия за печене. Направете разрези по горната част на тестото и поръсете с малко брашно. Оставете да втаса непокрито за 10-15 минути в топла стая, докато леко набъбне.

Изпечете хляба  за 40-45 минути или до готовност, след което охладете, нарежете на филийки и сервирайте.

Само да кажа, че по отношение на този хляб имаше плескане по челото:)

След ден-два, макар да си беше още годен за ядене, нарязах останалия хляб на филии и приготвих сухари, вкусни се оказаха за хрупане! Май снимах, но не намирам снимките, ако намеря, ще добавя.

Салата с моркови и репички

Много свежа салатка

Необходими продукти - на око и по вкус

1-2 моркова 

връзка репички

няколко стръка копър

1 кофичка гъсто цедено мляко

сол

чесън по желание

Начен на приготвяне:

Моркова е репичките се настъргват на ситно ренде, копъра се нарязва ситно. Продуктите се объркват с киселото мляко, посоляват се и по желание се добавя и пресован чесън, и с него и без него е хубава салатката.

Питка с кисело мляко-с едно втасване. Голяма Богородица

По рецепта на max-mama от форума на "Бг-мама", но аз видях от тук

1/2 кофичка кисело мляко
3 яйца-единият жълтък за намазване
5 суп.лъжици олио-мерителната на машинката
1 чаена лъжичка сол-от мерителните на хлебопекарната
1 чаена лъжичка захар-от мерителните на хлебопекарната
100 мл топла вода,в която разтваряме маята
1/2 кубче жива мая или 11 грама суха мая.
Брашно-докато се образува хубава топка при измесването-около 900 грама
Програма само месене-при мене 7 програма
Хубавото на това тесто е,че няма предварително втасване.Измесва машинката,оформя се после втасва и пече.Като намазваме с разбит жълтък и малко олио.

При навиването мазах с масло, смесено със самардала.

Супа с елда и гъби

Супа с елда и гъби

Продукти:
250 гр печурки
1 глава лук
2 моркова
1/3 ч.ч. елда (гречка)
олио
чесън
куркума
индийско орехче, кимион, черен пипер
сол 
магданоз


Приготвяне:
Гъбите се нарязват на филийки. Лукът и чесънът се нарязват и задушават в олиото. Добавят се подправките, без магданоза и се разбърква. Следват гъбите. Похлупете с капака да се задушат. През това време настържете морковите и измийте елдата. Добавете и тях в тенджерката и сипете 1,5 литра вода. Посолете и покрийте с похлупака, като оставите да къкри двадесет минути. Сервирайте със ситно накълцан магданоз и по желание сок от лимон.




* Рецептата е от блога на една симпатична дама, с име Боряна, приготвяна и снимана преди години.

Ябълково вълшебство

Ябълково вълшебство

Още с разгръщането на книгата усетих стила на авторката - Сара Адисън Алън - магично вълшебен. 

Много, много мое усещане за живота и за простотата на отношенията.

Историята е сладка, омайваща и мистериозна. 

Най-точното четиво за плажа и лятната почивка. 

Невероятно уютно и гарантиращо приятно четене на шезлонга и преди сън.
Свежо, ароматно, вкусно и магическо-реалистично изживяване. 

Вълшебно, заскрежено ябълково дърво, ястия с цветя, очарователно странни жени, магични бонбони с аромат на лавандула и роза, на лимон и върбинка...
Къщата с ябълковото дърво на сестрите Уейвърли и  първата слана, чието пристигане означава драматична промяна в живота на една от тях - описания, които те пренасят в този свят неусетно и ти се иска да останеш в него. 

Не е достатъчно да си над 50, да си прочел немалко сериозни и разнородни по жанр книги, за да спреш да залиташ по романтиката и красотата на простия, вълшебен, уютен провинциален живот, описан с лекота.
Книгата е изключително приятна, разтоварваща, но и някак ненатрапчиво проповядваща ценности и носеща послания -
да си различен и да не се съмняваш в себе си, да се гордееш с уникалността, която носиш, да уважаваш това и у останалите,  да имаш любящо семейство, на което да се опираш в трудни моменти.

Ще се изкуша да поставя и цитати:

"Предната вечер бе валяло като из ведро и силният вятър най-сене бе довял есента в Баскъм сякаш с едно помитане с метлата. Във въздуха вече се усещаше хлад и навсякъде имаше мокри листа - в дворовете, по тротоарите, на улицата, върху колите. Сякаш светът беше покрит с коричка от захар и канела."

" Беше ден за лимон и върбинка, затова витаеше сладко кисел аромат, който навяваше мисли за одеала за пикник и бели облаци във форма на сърце."

" Ако Клеър организира тържество за твоята годишнина, ще направи сос айоли с латинки и чашки от лалета, пълни с портокалова салата...ще поднесе ягодови кексчета и бонбони от теменужки...когато готвеше с цветя, Клеър правеше вълшбства."

"Тя разбра, че мястото и е в този град в мига...когато беше на пет години. Сбъдна се един сън, който отдавна имаше - как лежи под ябълковото дърво в градината на Уейвърли, всички са щастливи и всичко си е на мястото"

"Късно през нощта Клеър се събуди и потрепери. Прозорецът в стаята на втория етаж беше отворен и през него влизаше студ. Мразовитият въздух беше надвиснал над леглото и искреше с малки бели звездички, които тя можеше да докосне, ако се пресегнеше."

"Обичаше го с такава сила, че й идеше да се разплаче, а мисълта, че може да го изгуби, я изправяше на ръба на бездънна черна пропаст, в която всеки момент ще падне."

" Когато си се представяше с него, виждаше сняг, затова може би тази зима нещо щеше да се случи. Сигурно трябваше да бъде търпелива. Отдавна беше разбрала, че понякога е нужно време нещата да се подредят, затова се бе научила да чака."

"Дървото беше ниско, едва достигаше горната част на оградата, но клоните му бяха дълги и широки, почти като лиани. То имаше присъствие, характер и влияние над всички Уейвърли, живели в тази къща...Бей стигна до дървото, докосна наклонения му ствол, завъртулките и издатините по кората, които приличаха на загадъчна карта на непознати места. Изтегна се върху кафявата трева и погледна нагоре през голите клони към луната в небето...Правеше го още от петгодишна, откакто пристигна за първи път в града, и разбра - просто разбра - че си е у дома. Едно момиче и нейното дърво. Мислеше колко и се иска Джош Матисън да я обича така, както татко и обича майка и, а чичо и обича леля и. Сестрите Уейвърли се бяха омъжили за толкова непоколебими и нормални мъже, колкото те бяха непостоянни и особени. Съпрузите им ги обичаха...обичаха стаеното обещание и съзнаваха, че в тях винаги ще има нещо загадъчно."

"Иванел се изправи и спусна крака от леглото. Трябваше да даде нещо на някого. От време на време я обземаше това непреодолимо желание, което потушаваше само като даде на някого слива, мелничка за кафе или учебник по животновъдство. Не знаеше защо трябва да раздава тези неща, нито защо получателят им има нужда от тях, но винаги го правеше, независимо дали на хората им харесва или не."

"Дишането и се учести при мисълта за нещо толкова просто и все пак невероятно прекрасно. Да хапват и да си говорят, след като се стъмни. Може би дори щеше за кратко да прехвърчи сняг, както в картинката, в която тя се виждаше с него, и всичко щеше да стане идеално, спокойно, истинско."

" Прекоси къщата, мина през тъмната кухня и излезе на задната веранда. И наистина, микробусът и беше целият осеян с ледени звездички, а орловите нокти на портата искряха, покрити с фин слой кристалчета. Дъхът и излизаше на облачета от устата, докато крачеше забързано по алеята към градинската порта. Клеър потърси ключа сред клоните с трепереща ръка. Първата слана винаги беше вълнуваща, обаче тази година имаше още по-голямо значение - точно този сезон, това обновление...Бавно отвори портата, затаила дъх. И там, в дъното на двора, беше дървото, отрупано с цвят. Ситни бели цветчета се бяха появили по клоните и само за една нощ голотата се бе превърнала в изобилие. Дървото трептеше празнично, белите листенца се стелеха към земята на вълни и издаваха звук като от сипещ се пясък. Градината вече беше побеляла като заснежена... - Добре дошло отново!"

" На масата запалиха свещи, а ябълковото дърво през цялото време се клатеше и продължаваше да сипе цветове. Докоснеха ли пламъка на свещта, те просъскваха и ставаха на пепел, а подире им оставаше толкова прелестен и сладостен аромат, че ухаеше едновременно на вчера и на утре."

Млечна манджа с чушки на Пейч

Невероятно вкусното предложение на Иван, непременно опитайте това!

Записвам оригиналната рецепта, в забележка съм записала аз как приготвих.

Необходими продукти:
3 с.л. олио
3 пълни с връх с.л. брашно
500 мл прясно мляко
500 мл вода
12-15 зелени /червени/ чушки
1 по-голяма глава лук

4-5 ск. чесън, 

½ ч.л.червен пипер

сол на вкус 

черен пипер 

магданоз

Начин на приготвяне:
Запържваме  лука и чесъна в олиото, добавяме брашното и червен пипер. Като се позапържи, но да не загаря пипера, че горчи, разреждаме с топлите предварително смесени вода и мляко. След завирането пускаме измитите чушки /надупчени /, както са с дръжките и намаляваме огъня на умерен. Варим така около 20 мин., бъркайки, като омекнат чушките, манджичката е почти готова. Добавяме магданозът, черният пипер и солта. Още 1-2мин. и готово.

Заб.:

Може да се приготви с печени и белени чушките. Въпрос на вкус. според Иван със суровите чушки е по вкусен.

Аз лично приготвих с печени чушки, и поръсих с копър, но непременно ще опитам и първия вариант.

Добавям коментар относно варианта с пресни чушки - не ми хареса, за разлика от този, с печените. Люспи, семки, дръжки...а и вкуса е различен.