Трицветно руло от турската кухня

Това руло беше част от почерпката в службата за рождения ми ден. Много ефектно, на вкус почти не можах да го опитам, но не остана, та си мисля, че се е харесало. Плънката търпи импровизации. Аз видях един клип в интернет, на турски и от там си доизмислих, което не разбрах.

Продукти:

500 гр изчистен спанак

2-3 големи моркова

500 гр кайма

1 пакет кори за баница, дебели, аз купих от Лидл, на "Родна стряха", обаче ни ми харесаха, не ги препоръчвам, ако имате от къде купете си от турските, кръгли, точени.

куркума

чесън

черен пипер

мащерка

олио

2 яйца

200 гр кисело мляко

сол

Приготвяне:

Смесваме киселото мляко и едното яйце и разбиваме. 

Настъргваме моркова, аз на едро ренде, но май ще е по-добре на по-ситно, за да е по-компактен после. 

Слагаме в тиган лъжица, две олио и морковите и задушаваме, докато омекнат, ако се наложи добавете малко вода. Посоляваме, добавяме куркумата и дръпваме настрана. 

Измиваме спанака, отцеждаме и в друг тиган го задушаваме с малко олио по същия начин, аз не съм го рязала, мисля, че така беше добре. Добавяме скилидка чесън, смачкан и сол, дръпваме.

Каймата задушаваме, като не забравяме да надробим на ситно, също с малко олио, докато побелее, солим, добавяме черен пипер и мащерка и дръпваме съда. Добавяме второто яйце и разбъркваме. Това правим за да не се разпада плънката, за спойка. 

Може би трябваше да добавя и в трите смеси.

Вземаме една кора, мажем със сместа от мляко и яйце и в единия край по-дължина разпределяме дебел слой от едната плънка. Завиваме и оставяме настрани. Така завиваме и другите две плънки.

Вземаме още две кори, като между тях и отгоре също мажем със млечната смес.

Поставяме в края две от рулата и върху тях третото и навиваме заедно на голямо руло.

Тук се опитах да нарежа рулото на филийки, но плънката, а и корите се разпадаха. След кратко чудене и ядосване,че ще ми пропадне идеята, реших да го пека цяло, като бях почти сигурна, че после едва ли ще може да се нареже, а ще го хапнем у дома, дори и разпарчетосано:))(има ли такава дума:) Пекох до златисто на 200-220, за около час май, не засякох. Извадих, завих да се задуши, поохладих леко и...супер - наряза си се чудесно. Извадиха късмет колегите:)

Ябълков оцет

Домашен ябълков оцет – ферментирал сироп за вкусни ястия и крепко здраве.

Отделете си  един час, за да си направите ябълков оцет у дома. Процедурата не е трудна, а резултата е гарант за висококачествена подправка с лечебни и свойства.

Продукти:
2 кг ябълки
600 г мед
около 1,5-2 литра вода

Ябълките може да са както червени, така и зелени или микс от няколко вида. Но ферментационният процес се нуждае от захари, затова е хубаво плодовете да са с висока сладост – колкото по-десертни са те, толкова по-добра ферментация ще се получи.


Приготвяне:
Нарежете ябълките, сложете ги в стъклена купа с широк отвор, аз правих в съда на халогенната фурна, изсипете меда върху тях, залейте с топлата, но не вряща вода и разбъркайте с помощта на дървена лъжица. Добре е да не използвате никакви метални предмети. Водата трябва да е заляла плодовете, но да останат 2-3 пръста до края на съда. След това завийте с двойна марля и съхранявайте в светло помещение на стайна температура (между 20 и 30 градуса).

В продължение на 10 дни трябва да отвивате ябълките и да ги разбърквате хубаво с дървената лъжица по 1, 2 пъти на ден. Когато първата ферментационна фаза изтече (минат 10 дни), прецедете образувалата се течност през марля, след това изстискайте ябълките, прецедете и тях, размесете и приберете в стъклени съдове с тесни гърла (шишета), които отново затворете само с марля, за да може да продължи ферментацията. В следващите 30 дни от вас не се изисква нищо, освен да оставите оцета да стане готов. След изтичането на месец, заменете марлята с капачки и разчитайте, че имате полезен домашен ябълков оцет, чийто срок на годност е вечността.
Не се притеснявайте, че течността изглежда мътна – колкото и да е странно, това е истинският вид на оцета, с който просто не сме свикнали заради красивите евтини ментета,  в хранителната верига.




Освен за подправка можете да използвате оцета и като лекарство против високо кръвно и холестерол, атеросклероза и прочистване на междуклетъчните пространства в тялото. За целта трябва в един избран месец от годината по два пъти на ден, половин час преди ядене да изпивате отвара от 1 ч.ч. топла (но не гореща) вода, 1 ч.л. мед и 2 с.л. домашен ябълков оцет. Тази терапия гарантира изхвърлянето на тежки метали и затлачвания от тялото, придава еластичност на стените на кръвоносните съдове и остъргването им от мастни и токсични наслагвания, които водят до повишаване нивото на кръвното налягане. Това лекарство води и до топене на мазнините в областта на корема.
А отвара от 240 мл сок от червена боровинка (можете вместо сок да си сварите чай от червения плод) с 2 с.л. домашен ябълков оцет помага за прочистване  на затлачените кристали от пикочната киселина. Ще ги разградите от тялото си, ако на всяко шестмесечие по три седмици и три пъти на ден преди ядене пиете от отварата.

Рецептата, както и информацията са от предаването на Гала с участието на д-р Мария Папазова.

На снимката само светлия оцет е ябълков, другият е къпинов, рецептата съм пуснала тук.

Къпинов оцет

Правих го миналата година, но тогава не успях да публикувам. Сега обаче бързам да го сторя, преди да е дошъл сезано на къпините, ако имате възможност - направете си го - ще имате на трапезата уникална домашна подправка за салатите - ароматна и полезна!

Продукти:

1 кг къпини

300 гр захар

Приготвяне:

Намачкваме къпините и добавяме захарта, завиваме съда с марля и оставяме за 10 дни. След това се обира отгоре, прецежда се и се оставя за още 10 дни. Пак се прецежда и се налива в бутилки, с марля, а след месец се поставят капачки и оцета е готов! 

На снимките къпиновия оцет е тъмния, а светлия е ябълков.

Нямах налични по-красиви шишенца, ползвала съм такива от сокчета, и време за хубави снимки, но нека това не ви отказва да си приготвите този страхотен оцет!

Крушунските водопади

Районът на Крушунските водопади е най-голямата в страната водна травертинова каскада с много живописни прагове, басейни, разнообразни растителни и животински видове. Крушунският водопад е разположен на северния край на Деветашкото плато. От него град Ловеч е на 34 километра в западна посока. Съвсем близо до природната забележителност Крушунски водопад е и едноименното село, на което водопадът е кръстен.

Името на самото село идва от вид сокол „Коршун”, като тази птица съществува и до днес. Тукашните хора я наричат още Каняк, Каня. Теренът на село Крушуна и околностите се състои от варовити скали, карстови и бигорови образувания. Някъде през 13-14 век на това място се е намирала Крушунската обител на монаси-исихасти, за което свидетелстват и запазените скални ниши и килии, които също са доста интересни за посещение. 

Казват, че край Крушуна бродят душите на монасите. Може би не могат да се откъснат от това прекрасно място.

Крушуна има древна история, наситена със събития. Твърди се, че някъде близо до останките от средновековен манастир е гробът на цар Иван Асен II, по чието време този манастир е бил построен.

Пътеката до водопада е добре изградена и леснопроходима и води точно до самата забележителност. Екопътеката заобикаля цялата зона на Крушински водопад, като позвоялва да се разгледа цялата система от водопади.

Крушунският водопад е образуван от множество карстови тераси. В района изобилства от природни феномени, пещери и т.н. Тук може да посетите още пещерите Урушка Маара, Горник, Деветашка пещера. Пещерите Бонинска и Водопада също са разположени в района на Крушунския водопад. 

Районът на Крушунския водопад е богат на редки и изчезващи видове, включени в Червената книга на България. 

Въпреки че водата е ледено студена през всички сезони, местният свещеник кръщава младенци във вира под водопада.

Източник на информацията са различни сайтове от интернет и  нашият гид Диана.