На този ден празнуваме за една укрепнала в годините Любов!
Много съм писала по темата, дай боже да пиша и още повече, пък дали някой ще го чете, и как ще го приеме е друг въпрос.
Любовта е двигателя на моя живот, без нея не бих могла да живея, ако съжалявам някой истински - то е хората, които живеят без любов, имам предвид онези, които са си избрали този начин на живот, защото любовта не си я поръчваш по интернет, не можеш и насила никому да я дадеш, не можеш и да я върнеш, когато си я загубил, но важно е, ако я нямаш да не преставаш да я търсиш никога.
Вярвам в единствената любов и съм готова на всичко за нея!
Щастливка съм да я имам и не преставам да съм благодарна за това.
Много хора ще си кажат -"да, бе, да - 28 години с един човек - и всичко е цветя и рози само."
Далеч не искам да убеждавам някого в това, още по-малко пък себе си.
И днес продължаваме да спорим, и днес продължаваме да имаме и трудни моменти от всякакъв характер, и днес аз продължавам да му се ядосвам, когато не е загрижен за здравето си, или когато иска да претупа нещо от ремонта на дома ни, а той на мен - че много драматизирам, че съм прекалено взискателна, че недоволствам...
Но...във всеки един момент аз дишам чрез него, и той чрез мен и за дъщеря ни, във всеки един момент, дори ядосани се боготворим един друг и сме готови на всичко за другия, усещаме Любовта и подкрепата си, прощаваме си, вярваме си.
Познаваме се до болка, в нито един момент не сме си омръзнали, напротив - жаждата да сме заедно във всеки свободен миг ни омагьосва!
Превърнали сме се в един организъм, макар да не сме загубили всеки своя характер и идентичност, но сме се нагодили към другия перфектно.
Дали е лесно - ще излъжа, ако кажа, че е!
Трудно е, и още как, всички тези години, белите коси - всичко това са тревоги, жертви, трудности, но и взаимност, радост, постигнати цели и мечти.
Когато познаеш истинската Любов обаче, още повече, когато скрепиш връзката със семейство и деца, тогава си длъжен да се вкопчиш в тази Любов и със зъби и нокти да я браниш, с топлота, нежност, разбиране, себеотдаване, внимание, романтика да я надграждаш. Само тогава тя ти се отплаща, чувстваш се щастлив и пълноценен човек! Струва си!
Ако някой иска съветите ми - бих казала:
Не задълбавайте в дребните детайли - дали някой нещо казал на другия накриво, дали забравил да изхвърли кофата, опитвайте се да разбирате другия, да му влизате в положението, но изисквайте това и от него. И говорете, изговаряйте всичко помежду си, не оставяйте неизказани думи, но и мерете речника си, особено в яда си, не обиждайте, не слагайте квалификации, още повече такива, които и вие не искате да чуете за себе си.
Не се сравнявайте и с никоя друга двойка, нито сравнявайте всички мъже/жени, вярвайте, че точно вие сте единствени и уникални, градете връзката си, като неповторима.
Ето на - започнах да говоря като ментор, като психоаналитик, но това е само заради дългогодишния ми опит и защото ми се иска да има повече, и повече двойки, семейства, особено млади хора, които да вярват в Любовта и да я имат!
Понякога, и то доста често, била съм свидетел хората са способни да унищожат връзката си за глупости, защото единия, или и двамата не могат да преодолеят егото си, защото проявяват егоизъм, защото чакат да получат, а не са готови да дават. Така губят всичко, и най-вече себе си, превръщат се в самотни, озлобени, неудовлетворени хора, обикновено мразещи противоположния пол или объркани в поредица връзки, които не им носят нищо друго освен някакви материални или плътски удоволствия, но душевна топлота и уют - не.
Желанията ми в този празничен ден са толкова простички и банални, но касаят най-важното - да сме живи и здрави, да са живи и здрави и дъщерята и зетя, и нашите близки и приятели! Да сме щастливи, да видим дъщеря си успяла и щастлива, да си пожелаем внуци - това е, останалото ще постигаме сами, както досега. Дай Боже!
Ще почерпя с торта непременно, ние си похапнахме преди минути, но ще трябва да сваля снимките...
