Гъбки в масло

Едни миниатюрни гъбки ми привлякоха вниманието в Билла.

Необходими продукти:

250 гр гъби - дребничка печурка култивирана

1 с.л. масло + 1с.л. олио 

2 скилидки чесън

сол

черен пипер 

копър

Измих гъбите ,сложих ги в загрятата мазнина и ги оставих да се задушават под капак.Разбърках ги няколко пъти. Когато придобиха златист цвят прибавих подправките и чесъна.Накрая поръсих с копър.

Просто чудесни!

Някой ми беше препоръчал и малко лимонов сок, забравих, но следващия път.

Торта Гараш

За скъпи гости, които бяха дошли "на вилата" на 9 етаж:) Вечеряхме в хола (н градината, щото най-зелено). Някои ядоха, други ще си носят във врата за вкъщи:)

Торта Гараш в цялото и величие, една от най-вкусните шоколадовите торти . Най - вксуната безглутенова торта не само в България, а по света Знае се, че Коста Гараш я прави в Русе за първи път.

Рецептата видях в една от кулинарните групи във ФБ, представена е от Преслав Пенев. Аз сложих кафява захар и я намалих - беше напълно достатъчно, даже може и още да се намали. Някои от другите продукти също намалих - шоколада и маслото. Получи се торта с диаметър 18 см, 5- 6 см висока.

Имах проблем с отлепването на платките от хартията, не знам дали не е по-удачво да се намаже с олио преди да се сложи тестото върху хартията. Действах изключително внимателно, и въпреки това се поначупи на места, полепва по хартията и остава, но се позакърпва положението.

Продукти:

7 белтъка

210 гр захар, (сложих 150 гр кафява)

175 гр сурови смлени орехи

За шоколадовия крема:

7 жълтъка

180 гр захар, (сложих 100 гр кафява)

110 мл прясно мляко

1 ч.л. ванилова паста или 1 и 1/2 до 2 ч.л. течна ванилия

230 гр черен шоколад, (сложих 200 гр черен готварски шоколад)

165 гр масло на стайна температура, сложих 100 гр

За шоколадовия ганаш:

200 мл течна сладкарска сметана

220 гр черен шоколад, (сложих 200 гр черен готварски шоколад)

Начин на приготвяне:

Яйцата се разделят на жълтъци и белтъци. Белтъците се разбиват със захарта на средна скорост на миксера като захарта се добавя по малко през една минута. Разбива се до гъст и лъскав меренг, а не на твърди връхчета и се добавят смлените орехи. След това се оформят 5 кръга върху хартия за печене с диаметър 18 см. Блатовете се пекат в предварително загрята фурна без вентилатор на 160 градуса около 10  минути докато порозовеят крайщата на блата. Оставят се да изстинат и се маха хартията за печене. Внимавайте да не ги счупите.

За крема яйцата, млякото, захарта и ванилията се смесват и се слагат на водна баня за около 5-10 минути или докато крема се сгъсти, хубаво е да се разбърква през цялото време за да не загури или да не се сготвят яйцата. Като е готов се маха от котлона, добавя се първо шоколада а след това и маслото, бърка се до гладкост

Тортата се сглобява като се слага блат, крем, блат, крем докато свършат блатовете и крема. Оставя се в хладилник за 2 часа и след това се декорира. Аз - с ганаша, смлян шамфастък и готови макарони от Лидл. Отново престоява - при мен няколко часа, божествена е!

Пещера Проходна - Очите на Бога

Пещера Проходна, известна още като Очите на Бога – едно място, което си заслужава да се види и почувства.

Оказа се чудесна дестинация в сравнителна близост до София. Посетихме я на 1 май. За първи път я посещаваме, и се оказа подходящ момент - пролет, свежест, навсякъде зеленина,

Пещерата е природна забележителност, част от Карлуковския карстов комплекс край Карлуково и Луковит. Прилича на голям естествено създаден тунел. В централната ѝ част, на тавана са "очите" – две дупки с абсолютно характерна форма. Място с мистична атмосфера, което съчетава история, геология и природна красота. От "Очите", сякаш втренчени в посетителите, прониква светлина и вътре е много светло.

Вследствие на ерозионни процеси, причинени от просмукващите се води, в тавана са се образували "Комините“), погрешно наричани „Очите на Бога“ .

Доста е хлъзгаво поради капките вода, които падат отгоре, трябва да предвидите подходящи обувки. В миналото водите на река Искър са запълвали пещерата. Сега нивото на реката е под нивото на пещерата.  Вътре има няколко масивни скални образувания, по някои от които можете да се покатерите. Много интересно място.

Древна легенда гласи, че на 21 март всяка година – датата, на която денят и нощта се изравняват, през Очите преминава слънчев лъч, който попада точно на мястото, на което е открит глинен съд. Предполага се,че той е бил елемент от свещен ритуал.

Маршрута е - от София по магистрала Хемус, след Ябланица се хваща пътя за Плевен. Отбивката за Карлуково е след центъра на село Петревене. Ние обаче продължихме и минахме през Луковит. Върнахме се през Карлуково.

Когато посетихме пещерата, имаше доста туристи. Пред входа и са завзели територия с разни сергии за какво ли не, има и две заведения за хранене, а също така и атракция с балон, който се издига и спуска на място, т.е. застопорен е. Възмутих се на търгашите. Причакваха посетителите с купи с диня, обяснявайки че са производители и за първи път тази година са насадили оранжериини плодове. Приканваха на тръгване да си купим, имало промоции. Е, купихме си - две чашки за 20 лева (цени нямаше), има няма - 400 гр диня, ние не обедняхме, но пък и те няма да забогатеят...

Замислям се - някой грижи ли се за тези нацонални обекти, за сигурността на туристите...един камък - хвърлен отгоре през дупките...

В района се намира също и Националният пещерен дом „Петър Трантеев“. Носи името на основоположника на организираното пещерно движение в България Петър Трантеев. Минахме в близост, но не го посетихме. Там, на рецепцията се слага и съответния печат от 100-те обекта (номер 33 или 30 в зависимост от това кога е издадена туристическата книжка).
Можете да разгледате и Геопарк Искър – Панега, който е в близост, но бяхме гладни, беше ни горещо и оставихме за следващ път.
В района на Карлуково и Луковит може да отидете също до водопад Скока край село Реселец, недалеч от Червен бряг. Казват, че водопадът е най-красив и мощен през пролетта.

Друга забележителност наблизо е Гложенският манастир.

И накрая препоръчвам да хапнете в Гложене, на изхода на селото в посока Тетевен, след една фабрика, на завоя - механа "Видрите" - добра кухня, на много прилични цени.

Не знам защо снимките ми се качиха отзад напред.