На втория ден от екскурзията потеглихме от Катерини за Метеора с автобуса на пловдивската група и техния екскурзовод. Много сме доволни от него.
Когато се качихме на магистралата се разкри страхотна гледка към Олимп. За съжаление бяхме от другата страна на автобуса и не успях да направя хубави снимки. Надявах се, че това ще се случи на връщане, но уви - слънцето блестеше срещу нас и положението беше още по-зле. Видяхме я обаче добре - величествената и божествена Олимп.
Олимп е най-високата планина в Гърция -
2 917 метра.
В древногръцката митология Олимп е домът на
Олимпийските богове. Най-високият връх на Олимп e Митикас, което на гръцки означава нос. На първата(макар и лошо) и последната снимка се вижда върха.
Минахме и покрай една крепост, не разбрах много за нея, освен че е изоставена и не се поддържа.
И по пътя...
И пристигнахме на мястото, където дъха спира от изумление...и преклонение пред могъществото и на природата и на човека...
МЕТЕОРА - Уникалните скални манастири
Метеора е разположен на около 240 км. от Солун. Високите мегалитни скали, приличащи на каменни стълбове се издигат на 400 метра над Тесалийската равнина. Има доста теории за произхода на тези каменни образувания и най-вероятната е, че преди около 60 милиона години днешната Тесалийска равнина е била дъното на голямо езеро, оградено с планини. След гигантски катаклизъм водите на езерото се оттекли в морето, отлагайки наносен материал по склоновете му и така оформили скалните образувания. На пръв поглед скалите са изградени от плътно споени речни камъни с най-различни размери. В резултат на влиянието на вятъра, водата и температурните разлики се образуват тези мистични, сякаш застинали във въздуха каменни стълбове, наречени Метеора, което от гръцки е "висящи във въздуха".
В полите на скалните образувания се намират две много китни селища - Кастраки и Каламбака. На отиване минахме през Кастраки - малко, курортно селце с множество хотели , ресторанти и магазини, напомни ми за Балчик като начин на застрояване. Хареса ми, но за съжаление не спряхме да го разгледаме.
Част от снимките в началото са от автобуса и в движение, но ще дадат някаква представа.
Метеора не е само творение на Всевишния. Тук природа и човек са показали такова съвършенство, че оставаш ням и смаян от силата и на двете поотделно, и най-вече в своята цялост. Уникално място, което сигурна съм няма аналог в света. Човек просто трябва да го види с очите си, снимките и прочетоното могат само да загатнат за това божествено творение.
Скалните манастири са заселени през 11 век от християнски отшелници. В края на 14 век при османското нашествие по върховете на скалите гръцките монаси построяват манастири - 24 на брой. Достъпа до тях е по въжени мостове, подвижни стълби и стъпала, вкопани в скалите.
С единствени оръжия - молитвата и постите и средства - волята, послушанието и безимотността монасите от Метеора стоят стотици години - страж на историческото и национално съзнание. Повече от хиляда стръмни ска ли, в мистериозната си симфоничност, самотност и мълчание, с вековните манастири по върховете им създават у човека един безгласен екстаз и го извисяват.
Как точно са построени тези манастири тогава остава загадка и до днес!
От 24 съществуващи манастира днес функционират едва 7, като 6 от тях за отворени за туристи - Преображение Господне - Великият Метеор
Вси светии - Варлаам
Света Троица
Свети и Първомъченик Стефан
Света Варвара - Русану
и Свети Никола.
Ние успяхме да разгледаме първите два.
Преображение Господне - Великият Метеор
Извива се огромна опашка от поклонници и туристи по стъпалата нагоре. Изморително и стръмно е, пък и доста горещо.
В манастирите не може да се влиза с открити рамене или къси поли и панталони, така че за тези, които не са предвидили да се облекат подобаващо има специални престилки, с които прикриват разголеното.
Изкачваме се и ние - сякаш в небесата...
В пролуките накъдето и да погледнеш като гъбки кацнали на скалите се виждат манастири.
И поглед отвисоко.
Вече сме в манастира. Реликвите, съкровищата и ръкописите, които се пазят днес в манастирите на Метеора са много - свети мощи и изкусни мощници, кръстове от "честно древо", чудесни преносими икони, свещени потири и евангелия, златотъкани одежди, дърворезба, изключителни фрески от Критската и Македонската школи, стари документи, посвещения, дарителници с голяма историческа и културна стойност...
На двора шуртеше чешма, как ли са прекарали вода до тук?
Това е сградата, в която живеят монасите.
А от тук се разкрива уникална гледка, макар че е страховито да се доближиш до дървената оградка, отдолу у пропастта.
От орлов поглед.
И отново надолу...и снимка на отсрещната скала и манастир.
И един безумец, "кацнал" на една от скалите. Екскурзовода каза, че има не малко жертви сред подобни смелчаци, направо ме беше страх да снимам, да не полети...приближила съм, скалата е огромна.
Излизаме отново през едно тунелче в скалата.
И втория посетен от нас манастир Вси светии - Варлаам.
И сергии със сувенири пред манастира.
Тръгваме обратно:(
Тази приятелка намерихме в крайпътното магазинче(фабрика) за рисувани икони.
Бих се върнала за повече време и в работни дни да посетя отново Метеора, заслужава си!
Ако имате път - не се колебайте - уникално място!
На път сме обратно за Паралия Катерини.
По пътя спираме на Извора на Афродита, където е и параклиса на Света Параскева.
Те се намират в долината на Темпи. По висящ мост стигнахме до извора.Наляхме си вода от извора - за целомъдрие, тя не се пие.Легенда разказва, че когато се връщала от Олимп след гуляй с боговете, Афродита се миела в този извор и така връщала своето моминско целомъдрие.
Наблизо е и параклиса на Света Параскева. Там също има вода, която се пие и е лековита.
Докато разбера, че е забранено да се снима, вече бях нащракала:).
Прибираме се за вечеря и нощувка в Катерини.
На другата сутрин по програма бяхме заплатили екскурзии до Вергина и до Едеса. За съжаление трябваше да пътуваме с нашата неоправна екскурзоводка, която така и не дойде да съобщи за час на тръгване. На сутринта ни събира по стаите поне 1 час. Тръгнахме. Оказа се, че в автобуса тя "откри", че половината от хората в автобуса не са платили. Настана едно чудене, до скандал се стигна, в резултат на което десетина човека отказаха да платят, но посетиха градовете, тъй като нямаше как в последния момент да се промени програмата...
ВЕРГИНА
Вергина е село в Гърция, в област Централна Македония, на брега на река Бистрица. През 30-те години на миналия век, при археологически разкопки, в селото са открити руини от първата столица на антична Македония – Еге. Учените смятат, че във Вергина е открит гробът на Филип II Македонски, бащата на Александър Велики. На същото място е намерен античният македонски символ – слънце с шестнадесет лъчи, известно като Звездата от Вергина. Селото носи името на легендарна македонска царица на Бероя.
Навсякъде имаше маслинови дървета, успяхме да си донесем клонки за лавров венец:)
Не успяхме да посетим гробницата на Филип Македонски, пристигнахме твърде късно, оставиха ни на паркинг и екскурзоводката ни определи час на тръгване и изчезна, дори не обясни накъде да вървим. Когато стигнахме до гробницата ни оставаха 15-20 минути до тръгване. А входната такса е 8 евро, просто решихме, че не си струва за тази немалка сума да влезем и излезем само.
Продължаваме към
ЕДЕСА- градът на водата.
Намира се в подножието на планината Вермио, с прекрасен изглед към долината, с изобилни води и богата растителност, тук може да забравите всекидневието и стреса. Старото име на града, използвано от някои славянски народи (българи, македонци) е Воден.
Градът е много известен заради водопадите си, спускащи се по река Едесеос или Вода, която тече през града. Те са най-големите в Гърция. Преди водопадите са били 6-7, но днес са 2 големи и няколко по-малки. Обградени са от един зелен парк с вековни чинари, създаден от германските завоеватели, а преди войната тук са били гробищата, и водопадите са били трудно достъпни. Водите на големия водопад „Каранос” падат от височина приблизително 70 метра. На предпоследното ниво на парка има и една пещера със сталактити и сталагмити.
Пак поради ограниченото време и некадърния екскурзовод не успяхме да видим нищо повече от града, освен двата водопада и парка до тях.
Реката, която минава през града.
И набира скорост, засилва се...
За да се излее красиво тук...
Това е вторият по големина водопад.
И пак големият.
И пещерата в близост до него.
А тук съм зад водопада, пръски вода ме освежават чудесно в този топъл ден.
Усещането е уникално.
Потегляме за София...
На почивката по магистралата се запознахме с тази котана-гъркиня. Приличаше на нашия котарак
Прибрахме се в София посреднощ. От 30 градусова жега - в проливен дъжд и на10 градуса.
Разбира се дори след краткото пътуване сме единодушни, че няма по-мила гледка и по-скъпи същества от децата(дъщеря и зет) и че от вкъщи по-хубаво няма:)))
Но пък изкарахме изключително наситени и емоционални три дни.
До нови срещи от нови местенца.Дано ви е било интересно.
. Добавят се орехите - на половинки и се вари още 10 минути. Слага се 1/3 пакетче лимонтозу и се налива горещо в буркани. Обръща се и се оставя така да изстине. На снимката е гарнирано с овче кисело мляко, но се хапва и така по нощите по едно цяло бурканче 
