Днес моята майка навършва седемдесет и шест години! Благодаря на бог, че я имам до себе си!
Да ми е жива и здрава, да има повече радост и светлина в дните и занапред!
Днес няма да се видим, така е последните два месеца, но това не е важно толкова, колкото да сме живи и здрави, да мислим един за друг и да се обичаме!
Блога ми пък, днес бележи шестата година от съществуването си.
Признавам, напоследък не му отделям времето, което ми се иска, но ми е важен, там е моето царство, огледалото на моето битие, и ако не съм се оглеждала известно време, за това си има причини. Затова си пожелавам време и спокойствие, за да мога да го списвам, и разбира се - здраве!
Важни са ми и хората, които не се отказаха да надникват в него, и дори да оставят коментари, и на тях съм длъжница...Благодаря ви, скъпи гости, благодаря!
Празника е двоен, торта ще има, макар че ще я хапваме само с мъжа ми, защото и с децата не смеем да се събираме, виждаме се от далече навън, засега. Е, ще им отрежа половината:)
Тортата е бърза и лесна, не че нямам време сега, но не ми се приготвят сложни рецепти сега, не е и време за показване на богати трапези и скъпи ястия, така мисля.
Тази торта по принцип се приготвя лесно и с малко продукти, аз я опростих още повече, като не месихи и не пекох тесто.
На някои места я наричат още милфьой (или хиляди листа в превод от френски), има я и в солени варианти, един от които се каня също отдавна да направя, ще му дойде ред.
Историята за този десерт е описана в някои кулинарни книги, а някои изследователи я определят като древна.
Името "Наполеон" идва от френското прилагателно на италианския град Неапол и няма сведения по някакъв начин да е свързано с императора Наполеон Бонапарт.
Иска ми се въпреки това, символиката тук да е тази, в силата и интелекта - и за мама, и за блога - да съумеем да се справяме в битките, да сме борбени, просветени и силни, какъвто е бил Наполеон.
Днес тази торта е една от най-известните в света.
Моята нямам претенции, че е точно "Наполеон", вариантите са хиляди, и дори не съм си направила труда да изнамеря оригинала, някой ден може и да го направя.
Необходими продукти:
2 опаковки "Сълзица" от по 180 гр
4 яйца
1 литър прясно мляко
1/2 ч.ч. брашно
2/3 ч.ч. захар
125 гр масло
Приготвяне:
Яйцата се разбиват със захарта, добавя се башното, отново се разбива и се налива млякото. Тази смес се изсипва в тенджера и се поставя на умерен огън на котлона, сварява се гъст крем, като се бърка непрекъснато. Дръпва се от котлона и се добавя маслото, бърка се до стопяването му. Охлажда се. В чиния за торта се поставя ринг. Една по една бисквитките се потапят в крема и нареждат на един слой, покреват се с пласт крем, следва втори ред бисквити и отново крем. Поставя се в хладилника за няколко часа, при мен за нощ. Изважда се и се поръсва с натрошени сълзици, предварително заделени.
Можеше да направя три слоя с бисквити, но първо нямаше да ми стигнат, и второ предпочитам да е с повече крем, въпреки, че това се отрази на разреза, не се оформя стабилно парче. Би могло да се направи и малко по-гъст крем, което също не ми допада. Но вкуса винаги за мен е пред визията.
Не е нещо собено, на е семпло, елегантно и вкусно, домашно!