вторник, 29 ноември 2016 г.

Немска супа с кайма и праз



Навън вече е студено. След  целия натоварен месец една топла супа за сгряване бе чудесно допълнение към съботната вечеря. Мисля, че ще я правя често, хареса ни, нещо различно и разнообразно, сред традиционните зимни супи. 
Идеята взех от няколко рецепти в нета, а изпълнението е според наличните ми продукти.










Продукти:
250 грама кайма
3 стръка праз
250 грама сирене камембер
100 грама заквасена сметана
1 чаена чаша прясно мляко
листа целина
4 супени лъжици олио
сол


универсална подправка

Приготвяне:

Почистете праза и го нарежете на колелца. В тенджерата, в която ще варите супата, сгорещете олиото и добавете каймата. Бъркайте непрекъснато, за да не стане на бучки. Добавете и нарязания праз, разбъркайте около 7-8 минути. Налейте 2 литра вода, добавете и прясното мляко. Оставете супата да поври 15-20 минути.
След това добавете  сиренето и течната сметана при непрекъснато бъркане до тяхното пълно разтопяване. Накрая поръсете и нарязаната на ситно целина. 










събота, 26 ноември 2016 г.

За една любов не от пръв поглед, но до последен. За котките...за хората...За нашият Жоси







Жоси...

10 години се учихме как да живеем заедно...не беше лесно...миризмата, космите, белите...
Сега си давам сметка колко по-трудно ще се научим да живеем без него...без неговото присъствие около нас. Защото той присъстваше в живота ни всеки един ден. И защото го обичахме.
Нашето коте, което отгледахме от сукалче...
Отиде си, разболя се, не можахме да го спасим и угасна на 6 ноември.
Не исках да публикувам написаното досега, не можех, искаше ми се нищо да не бе помрачило рождения ден на дъщеря ни. Но се случи...
Не съм вярвала, че мога да тъжа толкова за животинка. Няма да пиша, как до скоро не вярвах на хора, в същата ситуация. А тъгата на дъщеря ми по него ме натъжава още повече...
Когато създавах блога си исках той да бъде на първо място моята неосъществена стихосбирка. Макар повода да го създам да беше другото ми хоби - кулинарията.Така реших да обединя и двете, на пръв поглед коренно противоположни, но все пак имат и нещо общо - едното - храна за душата, другото - храна за тялото.
Обещах си и друго - блога да бъде и моя своеобразен дневник, за важните неща, които ми се случват, които ме вълнуват, радват, натъжават или тревожат.
Кой не би искал да изпитва само първите изброени.
Но живота е шарен и наред с хубавото, за съжаление има и лошо.
Затова я има и тази публикация.
Жоси ни липсва и дълго ще е така. Вярвам, че е на по-добро място. Вярвам също, че нищо не се губи в този свят, а само се променя, че той ще се прероди някога, някъде...
Надявам се, че сме се грижили добре за него, че е бил доволен да живее с нас, и знам, че той също ни обичаше, по своему.
Ще бъде в мислите ни и за Коледа, обичаше суматохата и елхата, усещаше празничното ни настроение. Ще бъде една звездичка в небето, подсказваща ни, че е някъде там.
Ще си го спомняме, няма да го забравим! Но тъгата ни няма да го върне.
А една древна мъдрост гласи : "Не плачи, за това, което е свършило, а се усмихни, че го е имало"!
Защото това е важното! Изпитанията са да проверят вярата ни, но и да я заздравят, да я укрепят, ако я загубим - сме загубени самите ние.
Любовта, грижата, която даряваме на животните е не само в тяхна полза, напротив - тя ни обогатява, тя ни дарява с толкова прекрасни емоции, да, натъжава също, но определено ставаме по-добри хора, когато сме я изпитали докрай. За съжаление аз научих този урок твърде късно в живота си, постепенно, предпазливо и неусетно.
И вместо аз да науча дъщеря си на него, като родител, се случи обратното - тя ме научи да обичам така животните. Хубаво е, че младото поколение има такова отношение към тях!

За една любов, не от пръв поглед, но до последен...За котките...за хората. За нашия Жоси...





понеделник, 21 ноември 2016 г.

Ден на християнското семейство

"Семейството не е просто мъж и жена, плюс любов. Семейството са още децата, навиците, приятелският кръг, шкафът с чинийките и чашките, върху които стоят следи от твоята угарка, пружината, която е приела формата на две тела, неделните разходки...Хиляди възли. Възли от кръв и нерви..."
цитат от един чудесен български автор - Емил Манов



И моето виждане за семейството на днешния празничен ден.
Семейството...Тези, които като мен са имали щастието да имат прекрасно Семейство, като деца, както и тези, които, като мен са имали късмета да изградят прекрасно Семейство, заедно с техните половинки, както и тези, които, като мен биха искали и  децата им да имат щастливо Семейство ще ме разберат, ще разберат смисъла на тази дума, като и това, че я пиша с главно С. Останалите, които не са имали този късмет, или може би не са имали достатъчно желание, сила, търпение или бог знае какво, за да го имат - те не биха ме разбрали...Но нека не махват снизходително с ръка, загубили вяра, или може би никога не са я имали, защото, да, Семейството е свята ценност, която бих искала да продължи да съществува, докато има живот на земята. 
И макар да съм от консервативните хора, които все още намират смисъл в брака, не смятам, че той прави двама души Семейство. Всеки избира как да гради живота си, с кого и докога. Аз тук имам предвид онези невидими връзки, които свързват хората, така че ги превръщат в едно цяло. Спойка между двама души, която не обезличава личностите, а напротив - събира индивидуалности, които се допълват и обогатяват.
Безспорно е, че любовта на двама души е основата на това цяло, следват децата, внуците, а защо не и животните, които стават също членове на това цяло. Любовта, защото страст може и да няма, да е отминала, любовта, базирана не само на хормони, но и на разум. Не е и задължително тези хора да живеят под един покрив, макар да е нормално.
Какво е общото ли? Кое отличава Семейството от едно общо съжителство ли? Любовта в най-чистия и вид, доверието, отдадеността, искреността, търпението, безапелационната подкрепа, общите цели и изживявания,..сигурно има и още, и още...Семейството е своеобразен мост между нашето минало и нашето бъдеще.
Омразата, лъжата, изневярата не могат и не са част от никое Семейство. Това е една измама, тежко' на измамения, но още по-тежко` на мамещия, това е измамно щастие. Не съдя никого, всеки решава за себе си как ще живее. Но Семейството е ценност, която не заслужава да бъде поругавана от тези грозни постъпки и действия.
За мен да създадеш Семейство означава не да намериш човека, с когото ще живееш цял живот, а този, без когото не можеш да живееш и един миг. Така съм възпитана! 


Така съм възпитавала и дъщеря си. Защото Семейството е най-доброто училище за децата.



Семейството е една загадка, божи дар, но също така и усилия, воля, и ред други качества, с които да го заслужим, изградим и защитим.
Лесно е да хванеш някого за ръка, но по-важно е да не я пуснеш - и в щастието, и в трудните моменти! Семейството ни прави пълноценни същества, изгражда ни като личности, доусъвършенства ни, дарява ни с щастие, осмисля живота ни! 

Честит празник на всички, смятащи Семейството за ценност - нека в домовете ви цари здраве, разбирателство, уют, спокойствие и благоденствие!


събота, 19 ноември 2016 г.

Пастички с бишкоти и рикота

Харесвам работата си!
И макар последните седмици и месеци да бяха доста уморителни и изтощителни, съм щастлива, че преди година предприех стъпката да напуснах предишното си работно място, където отдавна се чувствах неудовлетворена. Зажадняла бях за истинска, пълноценна работа, за нови знания! Освен друго, намерих и отлични професионалисти, ръководители и колеги! Радвам се и на тяхната положителна оценка и отношение. Надявам се да запазим взаимно уважението си.
Чувствам се на мястото си, удовлетворена, макар да искам да мога и да знам още, и още.

Затова днес черпя с тези пастички, идеята си откраднах от Люси, но промених крема, според наличното у дома. Чудесни са за бърза почерпка. Ще експериментирам още, мисля, че може да се постигне и по-добър вкус. Продуктите са ориентировъчни, останаха ми и приготвих от остатъка десерт в чаши.


Продукти:
1 пакет бишкоти от Лидл
1 ч.ч. прясно мляко
1 ч.ч. захар
500 гр рикота
400 гр заквасена сметана
200 мл течна сметана
50 гр бял шоколад
1 пудинг ванилия на д-р Йоткер3 с.л. масло




Още: 
200 г кокосови стърготини
50 гр черен шоколад
30 мл течна сметана


Приготвяне:
Първо приготвих крема. Разбих рикотата, заквасената сметана и течната сметана с 1 ч.ч. захар, 
смятайки, че това ще бъде моя крем. Обаче сместа се оказа много рядка и се наложи да мисля нещо 
друго. Добавих 1 пудинг ванилия и поставих на котлона, на средна степен. Бърках, докато сместа се 
сгъсти. Дръпнах от огъня и добавих белия шоколад и маслото. Оставих да се охлади. Странно защо, 
но крема отново не се получи с желаната гъстота.
В дълбока и широка чиния изсипах топлото мляко. Бързо потапях бишкота, намазвах я с крем и 
захлупвах с друга бишкота, също натопена за кратко в млякото. Овъргалях внимателно в друг съд с 
кокос. Така с всеки чифт бишкоти, като ги нареждах в поднос. 
Загрях останалите 30 мл. течна сметана и добавих черния шоколад, разбърках до еднородна смес. 
Гребвах с лъжицата и с отривисти движения напръсках отгоре пастичките с шоколадовата смес. 
Прибрах в хладилника за през нощта. На другия ден имах сочни и вкусни пастички!







събота, 12 ноември 2016 г.

Амарети - шоко - торта





Тортата за рождения ден на дъщеря ми. Това е най-вкусната торта, която съм приготвяла! 
Изцяло авторска рецепта, родена от липсата на време и продукти. Тази липса обикновено ме кара да посягам към готови рецепти, по-лесно и по-удобно е. Този път обаче нямах време дори да погледна в нета, или по кулинарните книги и списания. Ето, така се раждат добрите рецепти и идеи:)
Едната вечер, след работа приготвих тортата, на другата, на самия празник - направих украсата. Толкова е лесна. А продуктите се съчетаха по фантастичен начин. Много креместа, с хрупкави блатове, с аромат на бадеми и шоколад и вкус, толкова плътен и богат, задоволяващ напълно рецепторите до последната хапка. Изкусителна торта! Направете си непременно. 
Имах в шкафа пакет амарети от италианската седмица в Лидл. Бях ги купила без ясна представа за какво ще ползвам, по-скоро така да хапваме, при липса на десерт. Нямах време да пека блат, готовите не обичам и не бих ползвала за торта за дъщеря ми. Тогава се сетих за тези амарети и ми хрумна да ги смеля, заедно с масло и да ползвам за основа. После обаче, тъй като времето напредна съвсем, реших направо така да ги наредя. Продуктите са много малко, но усещането е за експлозия от вкусове.
Но стига с обясненията, вижте и рецептата, и тортата, макар със малко закъснение ви черпя виртуално.





Продукти:
1 пакет амарети от Лидл
400 гр + 200 гр. крем за разбиване, пак от Лидл
200 гр готварски шоколад - от Лидл
1 пакетче суха сметана на Йоткер
2 с.л. заквасена сметана

още за украсата:
50 гр бял шоколад
100 черен шоколад

2-3 шоколадови бисквити за уплътняване на долния блат между амаретите











Приготвяне:
В ринг за торта, нагласен на около 20 см, диаметър, и поставен върху поднос, (аз поставих в тавичка за пица, но после нямаше как да пренеса) се нареждат половината от амаретите, при мен се събраха точно. В малка тенджерка се нагрява крема за разбиване (не бях сигурна дали няма да се пресече, затова не позволих да заври. Дръпва се от котлона и се добавя начупения шоколад. Оставя се да постои и се бърка с метална лъжица, до изглаждане на сместа. Оставя се да се охлади. Останалите 200 гр от крема се разбиват, заедно със сухата сметана и заквасената. Последната слагам за сгъстяване на сместа. Добавя се 1/3 от шоколадовия крем и пак се разбива. Ако последния е изстинал добре, сместа е гъста, ако ли не, приберете за малко в хладилника. Вади се и се разбива отново. Разпределя се върху амаретите и се заглажда. Отгоре се нареждат останалите амарети. Излива се охладената шоколадова смес и се прибира в хладилника. На другия ден се приготвя украсата. На дълга лента от пекарска хартия, толкова, че да обвие борда и широка, колкото е височината на тортата се правят шарки с разтопен на водна баня шоколад, поставен в пликче, с отрязано връхче. С дългата лента се обвива тортата, притиска се леко, да не се разместят шарките и отново се прибира в хладилника.Отново върху хартия за печене се правят с лъжица плътни кръгчета от шоколад, с диаметър около 7-8 см. Върху тях отново с пликче, с отрязан връх, пълно с разтопен на водна баня бял шоколад се рисуват спирали. С остро ножче се изтеглят остри бодлички от центъра та кръгчето - към края. Оставят се да се стегне шоколада. Тортата се изважда от хладилника, отлепва се внимателно хартията от борда. Кръглите "таралежчета" се чупят на 2 или на 4 и се забождат небрежно върху тортата.
Трудно се устоява само на едно парче, макар да е тежичка тортата. Ще устоите ли?









петък, 11 ноември 2016 г.

Ден, не обикновен, а ден - рожден!

Искаме да бъде щастлива!
Искаме да бъде здрава!
Искаме да и дадем цялата си любов!
Искаме да и дадем всичко!
Искаме човека до нея да я обича винаги и истински!
Искаме нищо да не помрачава усмивката  и!
Защото сме нейни родители!
Защото дъщеря ни е най-прекрасната на света!

Гордеем се с това, че е на първо място истински добър Човек!
Гордеем се, че е толкова чувствителен, състрадателен, справедлив и скромен човек!
Гордеем се с интелекта, ума и красотата и!
Гордеем се с пълното и с любов сърце!
И не защото сме нейни родители!

Искаме да бъде по-смела, по-спокойна, по-уверена в себе си!
Искаме да и пожелаем и сила, и вяра, за да преодолява препятствията и трудните моменти!
Искаме освен ние, нейните родители и Бог да я закриля винаги!!!

Защото в библията е записано " Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори – защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори."


Честит рожден ден, малка фейка!!!

Обичаме те!






вторник, 8 ноември 2016 г.

Глътка магия за днешния празник или вино от къпини

Днешната почерпка е нетрадиционна, както за мен, така и за блога.
Не ни е и празнично, причината ще споделя някога по-нататък, случи се нещо, което не очаквах, че ще ме разтърси така, но успя, наред с умората, която доста ми се насъбра. Но не мога да подмина този ден, ето така, просто искам да го отбележа - две  най-скъпи за мен същества са именници - дъщеря ми и майка ми.
Това е първото вино, което правя въобще през живота си, получи се малко количество и е предназначено за много специални хора!





Споделих май преди време, че дъщерята цяло лято носи у дома къпини,
Освен че звучи екзотично и луксозно, виното от къпини  е и полезно при простудни заболявания, укрепва имунитета. Съчетава тръпчив вкус и много приятен аромат. 
А рецептата за виното е съвсем лесна, избрах я сред няколко, намерени в нета.
Снимките са просто в движение, надявам се да мога да ги сменя по-нататък.



Продукти:
1 кг къпини
600 г захар
100 г мед

Приготвяне:
Намачканите, добре узрели къпини, се разпределят в буркани и се заливат с 1 л топла вода, общо. Поставяме марля на гърлото на буркана и престоява така 4 денонощия. Получената течност прецеждаме и отново наливаме в буркани. От захарта, меда и 0.5 л вода приготвяме сироп. Наливаме го към къпиновия сок и затваряме бурканите с капачка, без да завинтваме. 25-50 дни държим на топло течността. Когато се избистри, виното е готово. При мен стана бързо, защото беше топло. Преместваме го в нов съд и го държим на хладно още 2 месеца. Наливаме го в бутилки и ги затваряме с капачка или тапа.


Наздраве!
Желая и на двете ми скъпи именички да са живи и здрави! Да приемат трудностите със смирение и да ги преодоляват със сила на духа! Защото живота никога не е само лесен, защото след всяка нощ, настъпва ден! И мрака е именно затова - да ни накара да оценим светлината!



сряда, 2 ноември 2016 г.

Селска "баница"

Тази "баница" знам от своята баба Веса, на която съм кръстена. Рецептата е изключително проста, бърза, икономична, но много вкусна, особено с истински, домашни продукти. Баба ни я приготвяше  понякога през зимната ваканцията, с чаша айрян за вечеря. Рецепта, която знае от нейното детство. В оригинал се приготвя с мазнината от запържена, осолена сланина, но ако ви идва прекалено мазна така, или пък не обичате, може да я приготвите и с масло. Но със сланина е най-вкусно. 
Аз съм приготвяла преди години и сега открих снимката, затова споделям, ще трябва да се възползвам някоя вечер, когато времето ме притиска.
Продуктите са ориентировъчни, в зависимост от  желаещите да си похапнат от тази "баница".





Продукти:

филии стар хляб
парче сланина или бучка масло
сирене
чаша - две прясно мляко
айрян

Приготвяне:

Сланината се запържва, докато се получат хрупкави пръжки. Тавичка се намазва с избраната мазнина. Филиите хляб се потапят в млякото и се нареждат плътно в тавата. Наредения хляб  се полива с мазнината, или част от нея (ако ползвате масло, пръпържете го и полейте хляба). Отгоре натрошете сиренето. Може да поръсите и  с пръжките. Пъхнете във фурната и запечете, докато хляба се позачерви леко, но без да препичате, да остане мек отвътре. Поднесете с чаша айрян.