Рожден ден! 82 години!
Че са много, много са, защото са много нещата, на които ни научи, които успя да постигнеш, и за които днес можем да ти се поклоним, и да ти кажем - благодарим ти, тате! Горди сме, че във вените ни тече твоята кръв.
Защото за теб семейството е святост, защото всеки твой ден беше отдаден на нас, отдаден на всичко, с което се захвенеш.Знаеш ли, днес осъзнавам, че притежавам тази твоя отдаденост - във всичко. Дали ми пречи, или ми помага е спорно, но аз съм ти благодарна - че мога да Горя!
Трудолюбие! Това е другото, на което ни научи, и което притежаваш в изобилие!
Отговорност! - Без компромис!
Висок морал - това е нещото, което винаги ще нося по наследство, предавам и ще предавам на детето и внуците си - дали в личен, или друг план - това няма значение, важно е да постъпваш честно спрямо себе си, и спрямо околните.
Винаги си бил наш стълб и опора, въпреки че винаги си бил строг и с нелек характер.
82 години! Колко са малко тате, годините, в които живота ни до тук прелетя като миг.
И днес, аз трябва да съм щастлива, защото още сме заедно, защото днес е твой празник.
И съм щастлина...И не съм! Защото ти не си същият, тате, уж си тук, а всъщност не си...
Деменцията...един от проклетите бичове, за които медицината все още е безсилна. Само за няколко години от енергичен, пъргав, интелигентен, умен и прозорлив, напълно здрав и работещ по 12 часа мъж, те превърна в това, което с толкова тъга се опитваме мъдро да приемем...Но е трудно, особено понякога, особено нощем...Защото е много тъжно...Защото не е честно..
Днес, ти дори не знаеш, че имаш рожден ден!
Но ние знаем, и те обичаме...много!
И да, може да не знаеш друго, но знам, че знаеш, че усещаш колко те обичаме!
Нищо, че не сме си го казвали, докато можеше...
Дано бог е милостив към теб, тате...и може би затова те превръща обратно в спокойно, щастливо и невинно дете...
Поклон и на мама, за грижите към теб! Бог да ви пази и щади!
