Изтича бързо август, като пясък
и мигом лятото си тръгва, по море...
Прощално гларуси надават крясък
и дъжд настъпва с облачно небе.
Тъгувам, че не ти се насладих добре...
Донесе ми тревоги, стрес и болки.
Не ги заслужих дори мъничко поне...
Но ги приех, изпих и продължих.
Изпращам лятото, но по-смирена,
очаквам тиха есен, и добра...
И нека всичко, независещо от мене
да бъде обич, мир и светлина!
август, 2022 г.
защитено с авторско право