700 гр пилешко филе
2 жълтъка
щипка червен пипер
сол
2-3 ск. чесън
20 гр царевично нишесте
Начин на приготвяне:
Много вкусни, крехки и мекички, не са хрупкави.
Много от вас не биха и прочели тази рецепта, от тези, които ще я прочетат, мнозина не биха я приготвили никога, толкова е простичка... Но аз съм от останалите, които непременно опитват такива автентични български (и не само) ястия.
Рецептата е от една малка книжка, издадена от "24 часа" през 2009 г. с 45 рецепти от цяла България! В тази книжка една от рецептите е от самоковския край, от моята баба - рецептата за Каша от киселец. Друг интересен факт е, че в книката присастват рецепти на шестима познати, между които моите приятели - Жорето Бордовски, Пепа Стоева и Пеполина.
Рецептата, която ви предлагам е приготвена от баба Бена от село Кривня, Разградско.
На мен много ми се услади.
Приготвяне:
Нарязват се на ситно лука и чушките, запържват се в олиото. Прибавя се брашното, разбърква се, следва червения пипер и след минута млякото. През цялото време се бърка, за да не загори. Добавят се солта, чубрицата и ситно нарязания магданоз.
Имах удоволствието да опитам тези сладки в оригинал, разкошни са, топят се в устата. Въобще за сладките в Азербайджан може да се пише много, но истината е, че само ако ги опитате там ще усетите техния неустоим аромат и вкус. Навсякъде се продават и са разкошни, с истински, качествени продукти, няма растителни вредни мазнини, няма добавки и консерванти.
Пригатвяла съм няколко рецепти в блога си от Азербайджан - сочинската баклава и довгата са едни от тях, различни, необичайни, но много вкусни, и двете по рецепта на Аля. Отдавна се каня да приготвя и още.
Рецептата за тези сладки намерих в БГ-мама, приготвена от Лабрекс.
Харесаха ми, колегите също ги одобриха, но изобщо не са това, което съм опитвала в Баку. Така че ще продължа да търся точната рецепта, може би трябва да погледна и в подарената ми книга с местни рецепти.
Ей ги, навитите, като кифлички:)
Това е една рецепта на Мария Христоу. Отдавна се каня и за първи път правя тези традиционни гръцки сладкишчета. Уви, не можахме да им се насладим, само ги опитахме пресни. Подведох се, че по принцип са доста трайни, но не съобразих, че с тази плънка трайността им намалява значително. Оставих ги да отлежат за Коледа, като направих две седмици по-рано. Когато отворих кутиите бяха мухлясали и ги изхвърлих. Но смятам, че заслужавт място в блога ми и ще си чакат реда да ги приготвя отново и да ги хапнем по навреме.