След Сърбия (Пирот и Ниш), Черна гора (Рафаилович, Будва, Котор, Цетине) и Хърватска (Дубровник), дойде ред да посетим четвъртата от 6-те отделили се от бивша Югославия републики - Македония. Дестинацията е Скопие. Първото ми впечатление за Македония е, като за малка провинциална област.
Няма да се спирам на политически и исторически факти, относно тази нова държава.
Тръгнахме сутринта в 7 от храм-паметник „Св. Александър Невски“, организирано. Групата, включваше повече жени на възраст около 30-40, няколко по-млади, и няколко по-възрастни, както и две-три двойки и 2-3 деца. Младите жени бяха две групи, изключително шумни, невъзпитани и арогантни. Доста интересни екземпляри бяха: една дебеланка с физиономия на прасенце, бяла, розова и с руса плитка, с огромни черни нелепи мигли, една яка "бикоборка", с брутален циничен език, и двете изпадаха в екстаз при вида на всеки митничар по пътя, наричайки го "коте", по едно време реших, че това е и целта на пътуването им - лов за мъже, жената от Перник, която каканижеше в скороговорка без да спира...,може да е имало и други таланти, но на мен и тези ми бяха достатъчни. Искаше ми се да поспя малко, но не спряха и за миг. Забележката, отправена им от един по-възрастен мъж сякаш още повече ги нахъса...Какво да се прави - това са рисковете на организираното пътуване, трябва да се абстрахираш. По-важното е, че всички бяха точни, поради което успяхме да тръгваме винаги навреме, това си беше невиждано чудо за организирана екскурзия. Екскурзоводката и шофьора бяха приятни, доволни сме.
Влизането на македонска територия аз бих определила като излизане от Европа - разбити пътища, схлупени къщурки, някак тъжно и пусто.
След преминаването на границата пътя е тесен и планински с едва няколко окаяни селца. Крива Паланка е първият град по пътя до Скопие. Води се град, но от селски тип, дълъг и тесен, от двете страни на Крива река.
Забавихме се на границата и доста дълга почивка направихме. След около 6 часа път, което е много за 200 км, благополучно пристигнахме в „люлката на всички цивилизации“ – Скопие - столицата на Македония. Калето, или крепостта над града, беше нашия сборен пункт. От там тръгнахме към новите туристически атракции в центъра.
Скопие. Въпреки че някои мои познати го определят като красив град, за мен Скопие е един грандиозен строителен кич, който се простира на двата бряга на река Вардар.
От двете страни на реката се издигат множество внушителни сгради, доста от тях все още бяха в строеж. Из града се движат червени двуетажни автобуси, които напомнят на Лондонските, но доколкото разбрахме са китайски. В коритото на реката има няколко галери-ресторанти.
Първото нещо, което ми хвана погледа, бяха лъвовете от двете страни на скопския лъвов мост.
На скопската главна улица цари някакъв хаос, от всякъде изникват ни в клин, ни в ръкав паметници, статуи, стари сгради, нови, всичко това без никакво планово застрояване, а хаотично и някак снобско, поне за мен. В края на улицата се намира пострадалата от силното земетресение през 1963 година стара железопътна гара. Часовникът на фасадата е застинал в часа на бедствието. В Скопие преобладава ниското строителство, вероятно поради високата сеизмична активност в града.
Централният площад Македония е буквално засипан с паметници на наши исторически личности – цар Самуил, Кирил и Методий, Даме Груев, има и паметник на Юстиниан Велики и още много други. Най-внушителният от всички е паметника на Александър Македонски, който след протести от страна на гърците, македонците определиха, като паметник на елински конник.
Въпреки новото строителство градът прилича на всеки друг от времето на соца, въпреки отчаяните усилия да му се придаде модерен облик. Доста мръсно ми се видя навсякъде.
Видяхме и триумфалната арка, която ми стоеше доста нелепо и помпозно посред нищото.
Любопитно ми беше съжителството между население с различни вероизповедания, но не усетих някакво напрежение между християни и мюсюлмани.
На връщане минахме наляво от пешеходната улица и се озовахме на скопския пазар, пълен с колоритни продавачи и стоки. Хареса ми, пълен с истински, пресни стоки, всичко от производетел. Плодовете и зеленчуците бяха много примамливи. Купихме си от известния им кочански ориз, а от една бонбонджийница хубави и евтини шоколади и какао, пробвах - не са лоши.
Преминахме през Камен мост над Вардар - мостът свързва стария и новия град и е символ на Скопие.
Старата чаршия е изпълнена с антикварни магазини и кафенета. Мястото е приятно. Нямаше как да не опитаме там от плескавиците и скопските кебапчета и тафче на графче - боб, в кален съд, запечен, и да изпием по едно скопско пиво . Усладиха ни се - така бяхме изгладнели и трябваше да имаме сили за пътя към София. Цялата почерпка и на двама ни струваше едва 650 денара.
Македонците се опитват да си създадат история, но няма как да имат такава от преди 1919 г. Скопие е още доста далеч от това да се превърне в модерен едвопейски град, според мен.
Валутата на Македония е денар. 100 македонски денара са 3,20 лв. Добре е да обмените парите си в чейндж бюро предварително, ако решите да се разходите. Очевидно е "преимущество" на лева над денара, почти всичко излиза по-евтино, отколкото в България.
Езикова бариера тук няма:)
И малко снимки:)
Една чудесна градинка на покрива на тази сграда.
В дъното е застиналия часовник на старата железопътна гара.
Пазара
Къщата-музей на Майка Тереза се намира в центъра на Скопие и е открита през 2009 г. по повод 100 години от рождението и.
А от тук си купихме страхотна баница с месо и бюрек с месо:)
Търговския център - нищо интересно.
Бялата сграда с колонадата е археологическия музей, сама по себе си сградата е интересна.
Скопска чаршия – запазена от времето на Османската империя. Тук можете да обядвате и да разгледате много малки магазини и работилници.
Калето
Наблизо улични музиканти свиреха много приятно.
Гигантския метален християнски кръст, на хълма Водно, край Скопие, висок 67 метра и построен във връзка с 2000-та година от раждането на Христос, според замисъла се вижда от всички кътчета на Македония.
Не ми се отдават селфитата:), но пък баба казваше "магаре застанало, магаре излезнало", е, тук са две:)
