Честит рожден ден, слънчице!

Тя – дъщеря ни!

Досега почти не съм писала за нея тук. Чаках подходящ момент. Затова едва дочаках да посветя днешната си публикация на нея.

Какво е щастието не мога да обясня, не мога да опиша, но обърна ли се назад – смело мога да кажа, че съм щастлив човек!

Ще помислите, че всичко ми е наред, нали? Нищо подобно, всекидневно се боря с какво ли не.  Има хора, чиито живот протича безпроблемно, спокойно и без трудности, но това не значи, че са щастливи. Аз съм преминала през не една и две перипетии в живота си, но съм щастлива с това, че обичам мъжа до себе си и заедно сме съхранили любовта си, нещо повече – заздравили сме я в годините. Днес семейството ми наистина е моята крепост. Щастлива съм, че и моето голямо семейство – майка ми, баща ми и брат ми са живи и добре.

Но най-щастливият ден в живота ми е днешният – 11 ноември – рожденият ден на нашето единствено съкровище – дъщеря ни!

Преди 23 години се роди Тя – самото съвършенство от първия миг, в който я видях и я сложиха на гърдите ми. В този миг целият свят загуби смисъл – целият свят беше Тя – дъщеря ни.

Ще кажете – всяка майка обича детето си. Не мисля - има достатъчно родни майки, които изоставят или не обичат децата си, както има и такива, не родили, но отгледали дете,  и обичащи го дори повече от родната му майка.

Аз съм щастлива, че Господ ме е дарил с това не само да родя, но и да обичам безумно детето си.

Всеки има приоритети в живота си – аз винаги съм поставяла на първо място семейството си.

За зло или добро съм сложен характер, такива са и хората около мен. Не е лесно да  бъдеш добра дъщеря, добра сестра, добра съпруга и добра майка, и то едновременно. Но най-трудното наистина е да си добър родител. Да не прекрачиш тънката граница във...всичко. Всеки миг, всяка стъпка те кара да се питаш това ли е правилното...

Тя...

Мигът, в който я поставиха върху мен в родилния дом е запечатан завинаги в съзнанието ми – малко копие на баща си...най-красивото бебе на света, което допира с носле бузата ми и мърка като котеце. Сестрата каза, че бебетата нямали вежди, но Тя си имаше – изписани, като нарисувани. Косичката и беше прекрасна, мъничките ръчички, с пръстчета, като солетки...безупречни. Устничките, като паричка, а първите звуци – божествена музика...

Безсънните първи нощи, надвесена над креватчето в ужас – дали диша...така нуждаеща се от мен мъничка душичка.

Първата усмивчица, гукането...захранването, пълзенето...Мигове на безмерно щастие, изживявани пълноценно и щастливо.

Тревогите – запушено носле, ваксини, зъбки, капризничене...

На 8-9 месеца – първите думичики – „тата” и „деде”, „мама” беше по-късно.

На 10 месеца вече ходеше сама. 

На 1 годинка и половина казваше кратки изречения „Ало, тати””, „Бабо ела”, „Дай мене тоа(това)”.

По същото време и гърнето вече не беше проблем, а  постижение.

Имах вече до себе си човече, с което можех да контактувам и това наистина ми стигаше.

Темите „детска градина” и „братче/сестриче” бяха табу. Щом мама нямаше да бъде в „детската” и щеше да обича и „братчето/сестричето” също толкова – категорично и двете предизвикваха плач и несъгласие. Аз също не си представях как ще поверя детето си толкова малко на чужди хора, дори на майка си отказах, защото това значеше да не се виждаме всеки ден, как така друг ще се грижи и възпитава най-скъпото ми нещо. Колкото до братче/сестриче (винаги преди това съм искала 3 деца), в момента в който се появи Тя аз не можех да си представя, че ще обичам друго дете, колкото нея, а това не можех да си позволя. Реших, че ще си остана вкъщи (и без друго ме съкратиха в зората на демокрацията) и ще се гледаме до момента, до който и двете ще сме готови за нещо друго. Социални контакти слава богу не са ни липсвали – контактувахме всекидневно, тя – с дечица на възрастта и, аз - с техните майки и мои приятелки.

Сама се научи (естествено аз и показвах) на две и половина – три години да познава буквите и цифрите.

На пет вече четеше „Малка детска енциклопедия за Вселената”.

Първото и желание беше да стане барабанист, а второто космонавт.

На пет тръгна и в полудневна частна градина с още 3-4 дечица. И тя беше доволна, и ние с татко и също.

Първият 15 септември,  в първи клас беше истински празник у дома, а първата учителка – най-любимата и до днес. При раздялата си с нея плакахме всички – и децата, и тя, и родителите.

Най-прекрасното време от живота ми, най-пълноценното, най-удовлетворяващото и най-полезното и за двете ни...

Когато беше във втори клас аз започнах работа.

Беше ми много сърдита, понякога си мисля, че и до днес ме упреква...

Наехме жена да я взема от училище и да бъде у дома, докато се приберем от работа.

Така и не я хареса дъщеря ни, а след време намерихме дневниче, в което я беше наричала „жабата” и  „как нахално по цял ден си бели портокали, дори взима и за дъщеря си” и „пуска си телевизора и ми пречи да уча”. Много смешно и беше вече и на нея, макар че явно не и е било лесно да свикне с тази чужда жена. Така до края на  пети клас.

Годините се забързаха неусетно, училище, ваканции.

По това време родителите ми, вече пенсионери отидоха да живеят в къщата на баба и дядо – на село. Ваканциите на дъщеря ми са били безгрижни и прекрасни – каквито могат да бъдат само ваканциите на село, при любящите баба и дядо.

Дойде ред на кандидатстване след седми клас, много трудно прие новите съученици, учители, училище...после изведнъж порастна, промени се...откъсна се от „полата” на мама.

Завършването на гимназията – уж толкова чакано и желано, а всъщност – отново трудно преживяно...

И тук моята непростима вина – някъде загубих нишката и не можах да я предпазя от порока "цигари"...Приех признанието и, не и забраних(никога и нищо не и забранихме, винаги се опитвахме да я убедим в правотата си с думи), мислех, че ще отмине...но уви – това ми тежи и днес. Опитвам се рядко да го коментирам, разчитам, че сама ще реши да се откаже, но сякаш в сърцето ми дълбае, когато я видя с цигара. Знам, че ще ме разбере едва когато бъде на мое място.

Абитуриентският бал ... кое, ако не моето гардже да е най-красивото...Науми си, че аз ще и шия роклята и въпреки че обиколихме всички магазини в София и провинцията, рече и не отстъпи – измисли си модела и ...накрая се получи точно това, което искаше.

В този ден я видях наистина пораснала, не дете, а млада, красива и свободна по дух госпожица. Поплаках от радост, от умиление, но и съзнавайки, че пред детето ми вече предстои сериозната страна на живота, че детството е било до тук.

Някъде там по същото време, дори преди това дойде и голямата и Любов – драматично, романтично и силно, безпрекословно. Не се противопоставихме на решението им да заживеят заедно. Така е и до днес. Опитваме се да не се бъркаме, макар, че майчиното ми сърце е винаги нащрек. Мога да прочета по лицето и всяко чувство, което я вълнува.

Не е от децата, които споделят много, поне откакто порастна. В началото това ме притесняваше, но после осъзнах, че така трябва. Затова и не настоявам – ако тя реши – ще ми каже, каквото иска, ако ли не – може да се измъчвам, но гледам да не питам.

Дойде следването, двамата с (кандидат)зетя и учиха заедно, завършиха така неусетно, някак като на шега, дори не разбрах кога се случи.

Дали бих могла да я опиша... едва ли, но тъй като тя категорично ми е забранила да я показвамJ, ще се опитам да ви накарам да я видите през моите очи.

За мен е най-красивото, най-прекрасното създание  на света...Не мога да я погледна и да не почуствам възхищение. Очите и са кафяви и безкрайно изразителни, с много дълги и извити мигли, ако в тях има радостно пламъче – сърцето ми лети от щастие, ако прочета болка, тревога – камък ми натежава в гърдите.

Косите и са дълги и тъмно кестеняви – цял водопад. От дете е с буйна, гъста, разкошна коса. Висока е като татко си. Стройна, изящна, нежна, прекрасна...С дълги крака и фини, красиви ръце.

Суетна е, обича да се застоява пред огледалото и няма дреха, която да не и отива, умело носи и спортни дрехи, и елегантни.

Характера и е ... изключително сложен и дълбок...Скорпиона си е скорпион...

Чувствата и са силни и бурни. Обичлива е до безкрай. Обича ли нещо или някого – всичко е готова да жертва. Но и люто съди и е склонна да реже от раз, критична е.

Изключително умна и умеятелна е – иска ли нещо – ще го постигне непременно. Но трябва да я запали нещо, трябва и кауза, трябва да намери смисъл, иначе само от гола амбиция – не би се захванала.

Колкото е добричка, мила, състрадателна с добрите, с хората и животните(обожава ги) в нужда, толкова е непримирима, рязка и безкомпромисна към лошото и несправедливото.

Чужбина ли...не и го споменавайте изобщо – по-голям патриот е и от мен, нищо че безрезултатно и досега търси желаната реализация тук.

Има си свои важни неща и дори останалите да не ги разбират, не би се смесила с тълпата, не се страхува да бъде различна, но себе си.

Изключително привързана е към близките и приятелите си. В шести клас не свали с години снимката на приятелката си, чието семейство замина в Америка. Днес двете са щастливи при поредната среща тук,  един път в годината.

Винаги сме искали дъщеря ни  да бъде достоен човек. Но нямаме претенциите, че това което е Тя днес е наша заслуга.

Всеки човек носи в себе си заложени някакви качества, други придобива под влияние на родителите си, трети – на средата, която го заобикаля, но всичко пречупва през своя мироглед.

Щастлива съм, че дъщеря ми е истински Човек. Гордея се с всичко, което е Тя. Харесва ми такава, каквато е и я разбирам за всичко, макар тя да не смята така(просто защото искам да я предпазя от всичко лошо).

Тя!

Олицетворението на свежата младост и безумната  красота.

Тя!

Светлината в дните ни и усмивката на лицата ни.

Тя!

Топлината и нежността в сърцата ни.

Тя!

Смисълът на всичките ни надежди и мечти.

Тя!

Гордостта ни като родители.

Тя!

Всекидневната ни молитвата за здраве и късмет.

Тя!

Нашето най-ценно, истинско и единствено богатство!

Тя!

Съвършеното продължение на живота ни.

Тя – нашето всичко!

Днес е родена Тя - дъщеря ни!

Зад пожеланията, изказани с думи има нещо много по-силно, което се усеща само със сърцата, преливащи от родителска любов!

И все пак:

Честит рожден ден, слънчице (помниш ли, и ти така ме наричаше, като малка?)!

Бъди ни жива, изключително здрава и истински щастлива, закриляна и орисана с късмет!

Останалото зависи от теб и знаем, че ти можеш всичко, стига да поискаш!

Бъди силна и независима, обичана безумно и обичаща, по-уравновесена и смирена, по-толерантна и по-прощаваща, по-позитивно настроена, по-весела и по-усмихната.

Радвай се на красивите, дори и дребни неща(аз едва сега се понаучих), не забелязвай грозните (така и не се научих да се примирявам с тях), защото така ще бъде по-лесен живота ти.

Не спирай да мечтаеш и да сбъдваш мечтите си! А ние никога няма да престанем да ти даваме едно – обичта си!

Бъди благословена!

А ние ще сме до теб винаги!

По желание на рожденичката тортата трябваше да е шоколадова. Аз избрах да приготвя рецепта на Мариана Г. от  сайта "Гответе с мен". Благодаря и както за рецептата, така и за напътствията при украсата, тъй като съчетах няколко идеи при променената от мен визия.

 

Торта Трюфел

Продукти:
Блатове
9 жълтъци
8 белтъци
1 ч. ч. захар
3 с. л. гореща вода
3 с. л. какао на прах
8 с. л. брашно
3 с. л. нишесте (пшенично)
Сироп
9 с. л. вода 6 с. л. захар 2 с. л. ликьор по избор

Kрем
150 г черен шоколад 2 ч. ч. готварска сметана (CREMIO)
Трюфели
100 г шоколад 5 с.л. готварска сметана
250 г шоколад за поличката (глазурата) и цветето
Приготвяне
Приготвяне на крема
Препоръчително е кремът да се приготви няколко часа предварително. Сметаната се довежда до кипване и с нея се залива настъргания шоколад (в робота смлях шоколада). Охлажда се поне за няколко часа (най-добре за цяла нощ в хладилника). След стягане крема се разбива до твърда смес.
Приготвяне на блатове
Фурната се загрява до 190 - 200 С. На 2 тавички с размер 25 см се застилат дъната с хартия за печене (при мен се получиха 5 блата)Пека ги подред, първо едната тава, после другата, всяка по десетина минути. Белтъците се разбиват с половината от захарта до твърда пяна. Жълтъците се смесват с останалата захар и се разбиват на крем, докато не побелее сместа. Към тях се прибавя и разтвореното в горещата вода какао, като продължава да се разбива сместа. Брашното и нишестето се пресяват и се прибавят към жълтъчната смес. Накрая се прибавят и белтъците (на 3 пъти) и се разбиват внимателно. Тестото се разпределя мислено на 5 равни части, аз мерих с един черпак, налива се в първата тава, след като тя се изпече се слага втората, през пова време освобождаваме първата... Оставя се да изстине малко върху тавата, след което се отлепва хартията
Приготвяне на сиропа
Водата се кипва заедно със захарта. Маха се от котлона и се долива ликьора.
Приготвяне на трюфелите
Отново сметаната се довежда до кипване и се залива начупения шоколад. Разбърква се. Сместа се оставя в хладилника за няколко часа (при мен около 1ч и 30 минути). С длани се оформят трюфели. Трюфелите се овалват в захарни зрънца разноцветни.
Събиране на тортата 

Готовите блатове се намазват със сиропа(със силиконова четка).Редуват се блат и крем така до последния блат.Отгоре и отстрани тортата отново се намазва с крем.



Приготвяне на поличката
Върху вестник се разстила полиетиленова торбичка. Шоколада се разтопява на водна баня. Около 200 гр от него внимателно се излива върху торбичката и се разнася равномерно на тънък слой в диаметър по-голям от тортата, така че да стигне и за борда. Изчаква се да стегне леко и внимателно, като се хваща заедно с вестника, за да е по-стабилно се покрива тортата. Хубаво се притиска отгоре и отстрани и се поставя в хладилника за около час да стегне. След стягане внимателно се отделя полиетиленовия плик. Останалият около 50 гр шоколада се излива върху добре почистения и подсушен плот. Оставя се да стегне хубаво, но не съвсем, проверява се с шпакличка, аз ползвах остър инструмент, белачка. Изстъргват се отделни сегменти, от които се оформя цветето.
Поставя се в центъра на тортата, аз не улучих:) Поръсва се с цветните топчета. Покрая се нареждат готовите трюфели.

    

Парченце ще има по-късно, ако остане:)! Да ни е сладко!

Ето го и парченцето, за по-търпеливите. Марианка ме предупреди, че трудно ще се реже, защото покритието е само от шоколад, който се втвърдява. Някъде бях чела и приложих този номер - нагрях на котлона ножа и така рязах - получи се. При всяко парче - мия, подсушавам, нагрявам.
Да си призная очаквах повече от вкуса, е вкусна беше, но съм правила и хапвала и по-вкусни, ако пак реша да направя ще променя нещо в тази насока.

Не,днес няма да има стихове, за да не се повтарям, но ще публикувам едни, писани по същия повод, но преди 2 години.

Честит 21 рожден ден!

Живота е прекрасен, прегърни го

и наслаждавай му се с всички сетива,

живота е прекрасен, разбери го,

а най-прекрасна в него – младостта!

За светъл празник днес те поздравявам,

целувам те, желая ти късмет,

от птица – жар криле ти подарявам,

не да вървиш, а да летиш напред!

Дано да бъдеш винаги щастлива,

дано да бъдеш винаги добра,

с усмивката, която ти отива,

да грееш, като истинска звезда!

Бъди и много здрава, енергична,

постигай всяка цел със лекота,

бъди чаровна, нежна, романтична,

носи в сърцето вечно любовта!

Дали от болката, когато те родих

Покълна обичта неизмерима?!?

Не знам, но знай едно, дете любимо –

на този свят ти вечно ще я имаш!!!

Мама

11.11.2012г.

Защитено с авторско право