Оказа се, че така са ме завъртяли ангажиментите, след завръщането от Турция, в средата на септември, че не съм успяла да подготвя и кача тази втора публикация.
Предимство на Кушадасъ е близостта до впечатляващи забележителности - древния град Ефес и домът на Дева Мария, Храмът на Артемида, както и близостта до природния феномен Памуккале.
За любителите на шопинга - в Кушадасъ можете да си купите почти всичко – подправки, керамика, дрехи, сребърни и златни бижута, килими и кожени якета. Ние обаче не успяхме да си харесаме нищо, освен кожени якета, цените, противно на мненията на познати бяха доста високи, може би не сме знаели къде до отидем. Якетата купихме от магазин, в близост до хотела, в центъра беше по-скъпо, а в кожената фабрика, където ни водиха си беше направо подигравка - якета от по 10000 долара, като за българи 60% отстъпка. Ако понечиш да откажеш вежливо, че не носиш толкова пари със себе си, се започва едно увещаване как ще те закарат до хотела за пари, но като разберат че и там нямаш, как ще ти го пратят с Еконт до България, с две думи - взаимно губене на време. То и да са нелюбезни не е добре, но и прекалената любезност също дразни. Работното време на магазините в Кушадасъ е от рано сутринта до късно през нощта. Ако в магазин продавачите ви предложат чай или ви помолят да си побъбрите не се учудвайте – казват, че са приятелски настроени, аз обаче останах с впечатлението, че са просто хитри и нахални, особено някои - дърпат те да влизаш в магазина, обличат те, събличат те, дори да им се възпротивиш, пускат някакви заучени фрази "Комшу, как си", "Лили Иванова", "А, булгар - Стоичков", но чак сърдито те гледат, като не си купиш нищо.
Но, днес аз ще ви покажа малко (май са доста) снимки на Памуккале.
Изключително интересна природна забележителност.
Проблема обаче е, че никой не ни предупреди предварително, че това, което виждаме от снимките всъщност не е точно това, което видяхме на място. Причината е недобрата държавна политика през годините.
Много дълго екскурзовода Фаид от "Ирелс Травъл", турския партньор на "Версо Травъл" ни говори за политиката в момента в Турция, или по-скоро против политиката на управляващия. Направо се учудих на смелостта му да коментира свободно. По негови думи е прокаран закон, че в парламента могат да влязат 18 годишни, за да може властимащите да си вкарат децата, минималната заплата в момента в Турция е едва 2020 турски лири. Оказа се български изселник, екскурзовода ни, изключително много ми хареса, представи ни много, много интересна информация, три часа говори без да спре, докато пътувахме, и през цялото време беше с нас и разказваше увлекателно при самото посещението на Памуккале.
Пътя за Памуккале е така наречения "път на Ататюрк".
Най-големия град по пътя е Айдън - столицата на смокините, тук има и най-много дълголетници, защото както казват местните "Ядем мед и пием злато", за смокините и зехтина. Доказано е колко са полезни и двата продукта за здравето на човек. Всъщност Айдън е на първо място в света по производство на смокини и лешници, и на второ по производство на зехтин, на трето по текстил. На връщане посетихме фабрика за текстил и фабрика за добив на оникс и аметист. Фаид ни сподели, че имал проблеми със съня, и откакто сложил на нощното си шкафче парче нешлифован камък аметист съня му станал спокоен и продължителен. Аметист не можахме да си купим, защото не бяхме предвидили, че ще ни трябват толкова пари за пътуването, но си купихме чаша от оникс, с различни цветове. Във фабриката една туркиня ни изнесе много интересна лекция, за това как всъщност цвета на оникса показва от каква дълбочина е добиван, съответно колкото е от по-дълбоко, толкова повече свойства притежава и е по скъп. Цвета има отношение и за пропускането на светлината, което практически бе онагледено с една лампа. Всеки цвят носи определена полза за здравето. Нашата чаша е в различно цветове, и когато в нея се налее вода и водата престои 10-15 минути вече е заредена и помага при различни заболявания, както и за укрепване на имунитета. В автобуса се разигра и томбола и аз спечелих едно слонче, също от оникс, което подарихме на децата.
Споменах, че снимките в интернет на Памуккале не отговарят на действителността. Преди десетина - петнадесет години, когато туризма в Турция е в своя пик, на мястото се построяват хотели, които сондират вода от природния резерват. Туристите се разхождат безпрепятствено навсякъде с обувки. В резултата на това дебита на водата значително намалява, а обувките разрушават природните басейни. Едва тогава става ясно, че Памуккале няма да го има след няколко години и се взима решение да се премахнат хотелите, като се обезщетят собствениците и водата минава на режим. През няколко дни водата се пуска само в определени басейни и така се редуват. На снимките в нета всички басейни са пълни и е много красиво, на практика обаче не е така ефектно, когато са празни. Изчислено е, че при този режим, дебита ще бъде възстановен едва след 30-40 години. Така е, когато продажни политици не мислят за природата и богатствата на страната.
Ето го - Памуккале или Замъка на памука. На върха на Памуккале се намира древния град Йераполис, като и двете са в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Тектонични движения в падината на река Мендерес са предизвикали множество земетресения, които са причинили появата на десетки минерални извори.
Горещите извори Памуккале извират от планината Кал Даъ. Водата с температура 37 °C достига повърхноста,и продължава надолу по поредица от около сто тераси. Водните струи са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни, повечето в снежнобял цвят, който се дължи на калциевия карбонат. Толкова нереално бели, че лесно можеш да ги сбъркаш със снежна покривка, а много хора пък казват, че им напомнят на замръзнали водопади.
Клеопатра е посещавала това място и в нейна чест има кръстен извор - извора на Клеопатра. Досто хора се къпеха в него - за здраве и красота, но ние се отказахме - пълно с народ, кои голи, кои облечени, много нехигиенично ми се видя.
Денят беше много, много горещ, макар да бе средата на септември. Ако ходите - непременно си вземете шапки и вода.
Извора на Афродита
На мястото където извира, водата е кристално чиста, отпихме от направени за целта помпи.
Символичния петел
Загадъчните исторически останки от античния Хиераполис.
Вече туристите влизат боси в басейните.
И отново в Кушадасъ, в близост до хотела.
И в центъра на Кушадасъ
Фабриката за Оникс
И на шопинг - пълен провал - нищо интересно.
Но пък хапнахме вкусен кукуреч, както и кюнефе с каймак - божествено.
И на път към дома:)