Честит празник, Българи! Честит 24 май!

Честит празник, Българи! Честит 24 май!

За мен това е един от най-хубавите, най-светлите ни празници!

Дали има българин, чието сърце днес да не трепва гордо?!

Има защо, това е един от най-достойните ни поводи за национална гордост!

От дете, от ученичка още така съм възпитана, че възторга и благодарността ми изпълват този ден!

Поклон пред делото на Светите братя и техните последователи!

Кога, ако не днес е най-подходящия момент да ви препоръчам една книга.

Случайно или не, но точно в момента чета  „Войната на буквите” на Людмила Филипова. 

Наред с всичките и останали книги, и тази много ми допада. Филипова е един страхотен млад български автор, успя да ме накара да игнорирам потеклото и(на което не симпатизирам) и да я харесам и като човек, следя я отдавна. Позицията, която извежда между редовете на книгите си и мненията, които изказва в интервютата, показват, че тя не само е надмогнала политическите превъплъщения, застигнали мнозина през годините на прехода, но и нещо повече – намирам, че тя се опитва, по начина, по който умее безапелационно, да стои над всичко това, да защитава национални каузи, да търси и намира исторически факти, без да ги изопачава, да ни кара да търсим позитивните черти и качествата от миналото си, да разплита общочовешки съдби и чувства, да учи на патриотизъм.

Книгата и е една история за тайната сила на българската азбука... 

Ще си позволя да копирам текст от сайта Ladi zone, където смятам, че много сбито и точно е показан сюжета на четивото :

„Азъ, Буки, Веди, Глаголи, Добро... Това са само част от названията на буквите от нашата азбука. Първата буква от названието съвпада с буквата, за която то се отнася. Така по-лесно се запомняли, казват. Но според някои изследователи в названието на буквите от азбуката е закодирано основното послание за човека и знанието. Различните източници дават различно тълкование на това послание.

Според някои то е: „Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек.”

Българските букви са и централна тема в новия роман на Людмила Филипова. Не случайно се казва „Войната на буквите”. И той не е просто исторически роман. Из страниците му познатото и премълчаното се преплитат в разказ за едно от най-значимите дела на българския народ – съхраняването, защитата и налагането на азбуката ни, наричана от целия свят кирилица. История, която преди 11 века първи разкрива Черноризец Храбър. „За буквите” обикаля света. Но впоследствие истината бива многократно преправяна и най-сетне забравена.

„Войната на буквите” пресъздава едно важно и велико време, в което не армиите, не земите, нито дори религиите дават контрол и власт, а силата на азбуката. Това е епохата на Походите на буквите, за които никой още не е разказал. Време, в което наказват със смърт за използването на писмена, различни от признатите в империите. Време, в което българският народ въпреки всичко се изправя да защити буквите си. Благодарение на него, на хилядите му жертви и на Апостолите на буквите днес милиони хора по света и десетки езици използват кирилицата – българицата. Днес тя е третата официална азбука на Европейския съюз.”