и ухае на студ през комина...
Аз се чудя, дали и прилича
красотата, на лютата зима!
Всяка вейка си има украса -
от дантела, от пудра, памук...
А комините - сложили шапка,
всяко борче пък - бял ямурлук.
Вятър диша през ледена свирка,
а студа шари с мрежи стъклата...
И снежинки валсуват без спирка,
в бяла приказка сторват земята...
Белота зад пердето наднича...
и ухае на студ през комина!
Не се чудя, дори и прилича
красотата, на лютата зима...
януари 2017
Защитено с авторско право
Приказка в рими. Много красиво си я разказала зимата, Весе. Май се влюбваш в нея, а? ;)
ОтговорИзтриванеРадвам се, че ти харесва, дружке:)
ИзтриванеА зимата...още не мож се разберем с нея заради студа, ама се опитвам да я омилостивя, като я полаская:))
НЕЕмам думи!
ОтговорИзтриванеЗначи поезията е точно за тебе:)
ИзтриванеЕх,че красиво стихотворение Веси подплатено и с много красиви снимки.Зимата е красив сезон, особено на топло край камината или печката на дърва.
ОтговорИзтриванеПоздрави !
Мерси, Ели:)
ИзтриванеО, така обичам печка със дръвца, ама да стане 40 градуса вътре:)), пък навън нека е студено.
Красиво, много красиво, Весе -
ОтговорИзтриванеумееш вълнуващо и поетично да подреждаш думите,
успяла си да усетиш красотата в зимата и чудесно да ги събереш.
Благодаря, поздрави за теб и още зимни вдъхновения!
Чудесно си се вдъхновела при тези минусови температури даже ти която обичаш топлото браво Весенце...
ИзтриванеА ти умееш така добре да ме ласкаеш, Дианка:) Обаче честно да си призная не искам повече зимни вдъхновения тази година, моля, пролетта да заповяда вече:))
ИзтриванеМеди, това е учудващо, нали? Ти знаеш колко обичам лятото, но ето - случи се - пиша за зимата...:)