Комщица

Понякога живота ни свързва не само с различни хора, но и с различни места. И така, както и с хората, с някои оставаме цял живот, а с други се разминаваме, така и с местата, понякога просто минаваме през тях, харесват ни или не, но понякога  дадено място става наше си, сякаш нещо ни свързва. 

Това селце всъщност откриха децата и толкова внезапно се влюбиха в него, че то се превърна в място, което често ще посещаваме занапред, живи и здрави да сме! Влюбихме се и ние - в тишината, спокойствието. Там времето е спряло. Мястото е толкова диво, магично и зареждащо, и някак близко, с усещане за невероятен уют. 

Селцето е в близост до сръбската граница, през него тече река Височица (или Комщица), чиито ромон дарява спокойствие и романтика на дългочокания от мен ден за почивка. Селото е кръстено на реката, а реката на връх Ком. Много е живописно.

От историческа гледна точка Комщица е с вековна история — съществувала е още преди новата ера. Уикипедия сочи, че през Комщица е минавал римски път Ниш–Пирот-Комщица покрай връх Ком към Северозападна България. Над селото има останки от древна римска крепост — Калето.

Легенда пък разказва, че Крали Марко е седял да си почива на скалите и си е топил краката в реката. Говори се, че има следа в реката, която е останала от неговата стъпка. 

През 1900 г. Комщица е била център на община от седем села. След Ньойския договор в България освен Комщица остават само още две  села - Бърля и Смолча.

В района има няколко пещери — Малка и Голяма Балабанова дупка, Търса, Вълчата дупка, Граничарска пещера, Маринова дупка, Шамак, Петриш.

В Комщица се намира черквата "Света Троица", която е обявена за национален паметник на културата. 

На 06 юли 2008 г. е осветена новата камбанария, която е построена на мястото на старата, като архитектурният стил е запазен напълно. 

Ние все още не сме я видели. Изографисана е от майстори на Самоковската школа (мда, има неща, които не са случайни:) и притежава уникален иконостас. 

На север от селото е пътят за връх Ком. Гледката е много красива, минава се по каньона на река Височица и пътят продължава за вр. Ком.  

1850 година е построено килийно училище. Това е останало от него днес.

Разходката над селото е уникална. Скалите са толкова впечатляващи...Аз не съм чела много по въпроса, но децата твърдят, че на това място е бил Тетиски океан, преди около 200 млн години, през  юра, по времето по което са изчезнали динозаврите.

И хобота на слона в скалата.

 Разходката ни приключи с намиране на фосили - вкаменелости на миди и други морски организми. 

Наистина звучи невероятно, и ако не бях видяла с очите си, не бих повярвала - в самия камък между пластовете се намират неразтворени миди. Горе, високо в планината - останки от морска фауна. Някакъв апокалипсис наверно е предизвикал оттеглянето на водната маса и замирането на живота. Една от версиите е паднал огромен метеорит.

Ето тук има много интересна публикация по темата.

Насладете се и вие и дано усетите онова неописуемо чувство, което изпитах аз.