петък, 22 февруари 2019 г.
Кокичета на изчезване
четвъртък, 21 февруари 2019 г.
Войната на буквите
Днешният ден, 21 февруари е обявен за световен ден на майчиния език, от ЮНЕСКО през ноември 1999 г., и се чества всяка година от февруари 2000 г.
Има за цел да насърчава езиковото и културното многообразие, като един от най-мощните инструменти за съхраняване на материалното и нематериално наследство на човечеството. По данни от интернет, понастоящем в света съществуват около 7000 езика, като почти 96% от тях се използват от малка група хора /около 4% от населението на планетата/.
Днес, в съюза на българските журналисти в столицата ще бъде предложено искане да се приеме Закон за българския език.
А най-малкото, което можем да направим всички ние, е да уважаваме езика си, да го пазим, да го предаваме на децата си, където и да сме по света, да четем, за да обогатяваме речниковия си запас, за да използваме цялото му богатство. Понякога много се дразня на диалектите, недопустимо е политици и известни личности да не говорят литературен език, но пък е толкова прекрасно, че ги има, тези диалекти, и това е нещо, което е хубаво да съумеем да съхраним.
Преди няколко години прочетох поредната книга на Людмила Филипова. За мен тя е един страхотен млад български автор. (И тук подканям - насърчавайте българските автори, има много добри. )Следя я отдавна, от първата и книга. Позицията, която извежда между редовете на книгите си, и мненията, които изказва в интервютата, показват, че тя не само е надмогнала политическите превъплъщения, застигнали мнозина през годините на прехода, но и нещо повече – намирам, че тя се опитва, по начина, по който умее, безапелационно, да стои над всичко това, да защитава национални каузи, да търси и намира исторически факти, без да ги изопачава, да ни кара да търсим позитивните черти и качествата от миналото си, да разплита общочовешки съдби и чувства, да учи на патриотизъм.
Книгата „ войната на буквите“ е една история за тайната сила на българската азбука...
Ще си позволя да копирам текст от сайта Ladi zone, където смятам, че много сбито и точно е предаден сюжета на четивото :
„Азъ, Буки, Веди, Глаголи, Добро... Това са само част от названията на буквите от нашата азбука. Първата буква от названието съвпада с буквата, за която то се отнася. Така по-лесно се запомняли, казват. Но според някои изследователи в названието на буквите от азбуката е закодирано основното послание за човека и знанието. Различните източници дават различно тълкование на това послание.
Според някои то е: „Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек.”
Българските букви са и централна тема в новия роман на Людмила Филипова. Не случайно се казва „Войната на буквите”. И той не е просто исторически роман. Из страниците му познатото и премълчаното се преплитат в разказ за едно от най-значимите дела на българския народ – съхраняването, защитата и налагането на азбуката ни, наричана от целия свят кирилица. История, която преди 11 века първи разкрива Черноризец Храбър. „За буквите” обикаля света. Но впоследствие истината бива многократно преправяна и най-сетне забравена.
„Войната на буквите” пресъздава едно важно и велико време, в което не армиите, не земите, нито дори религиите дават контрол и власт, а силата на азбуката. Това е епохата на Походите на буквите, за които никой още не е разказал. Време, в което наказват със смърт за използването на писмена, различни от признатите в империите. Време, в което българският народ въпреки всичко се изправя да защити буквите си. Благодарение на него, на хилядите му жертви и на Апостолите на буквите днес милиони хора по света и десетки езици използват кирилицата – българицата. Днес тя е третата официална азбука на Европейския съюз.”
Честит празник, на всички българи по света!
Езика и Родината са свети!
понеделник, 18 февруари 2019 г.
неделя, 17 февруари 2019 г.
Печен боб "биволяр" със свински крачета
събота, 16 февруари 2019 г.
За превратностите на живота
четвъртък, 14 февруари 2019 г.
Шоколадово-портокалова торта "Зима, до встречи"
Шоколадово-портокалова торта "Зима, до нови срещи" (Зима, до встречи)
50 гр. краве масло
1 ч.л. разтворимо кафе
1/4 чаша гореща вода
50 млл. портокалов ликьор или сок от портокал
настъргана кора от 1 портокал
6 яйца
150 гр. брашно
50 гр. какао на прах
200 гр. захар
щипка сол
60 гр. краве масло
75 гр. захар
2 яйца + 1 жълтък
2/3 с.л. царевично нишесте
400 млл. животинска сметана с висок процент масленост + 100 гр. захар
50 гр.захар
настъргана кора от половин портокал
150 млл. сметана
В блата няма набухвател,
От 4-те портокала се изцежда сока, трябва да е около 1 чаша. Загрява се заедно със захарта. Яйцата се разбиват заедно с нишестето. Добавят се във врящия сок и температурата на котлона се намалява. Бърка се непрекъснато, докато се сгъсти. Отмества се от котлона и се добавя маслото и кората от портокал, настъргана. Оставя се настрани до пълно охлаждане. Разбива се сметаната, заедно със захарта. Към нея се добавя изстиналия портокалов крем. Смесват се на ниска степен на миксера.
Сока се сварява заедно със захарта.
Зарезан
Как ми се иска и лозарството, и винарството, и съхраняването на обичаите да не останат само носталгичен спомен...
Наздраве, с чаша руйно червено вино, при мен уви, гарнирано с обилна доза лекарства. Май зимата трябва да се залага повече на чудодейната сила на гроздовия сок, като цяр, наместо изкуствени илачи.
И кратък откъс от книжката, попаднала ми точно навреме:
" Има легенда за змея и неговото подземно царство! За големи бъчви в змейовите подземия, пълни с чуден нектар, събран от най-узрелите гроздови зърна. За мома, която отвлякъл в палата си, та чезнела от мъка по своите близки и чакала да минат години, докато скъса железните си опинци, та да отиде при баща и майка на гости!...
Времето грижливо е скътало заедно с легендата и един поетичен празник, който възхвалява трудолюбието на нашия народ - обичаят Зарезан.
И до днес на този ден в ранни зори стопанката ще омеси прясна погача от най-чистото брашно. Ще опече най-тлъстата кокошка, ще изпроводи своя стопанин към полето - където са лозята, с благословия "на добър берекет"...
Там, сред лозето, ще се извършат обичаи за обилен гроздов плод. Първите късове от храната по традиция трябва да се хвърлят на змея пазител, защото, според легендите на Западна България, той пиел само гъсто и хубаво вино, което може " в кърпа да се носи" и е събрано от всички лози, от най-зрелите, най-черните, най-сладките зърна. На други места хапка месо слагат на лозата, която най-напред ще зарязват. Тя също е дар от змея стопанин."