понеделник, 19 февруари 2018 г.

Идеал

Наближи ли днешния ден започват да се упражняват журналисти, политици, сценаристи, историци... всезванци...върху не кой да е, върху българската икона, върху нашият символ на Свободата, върху Дякона...
Празнодумия, сквернословия...не оставиха и неговата памет неопетнена, не оставиха и духа български неразбунен, неразклатен, но не...ние го носим...в душата, той... Той е в сърцата ни, точно както го е написала Багряна! И никой не може, и да не се опитва, да ни го нарисува!



Идеал
Откакто се помня, като дете,
Още от предучищна възраст,
виждах как
моят вуйчо рисуваше Левски -
без да е художник.
Всеки ден,
цял живот,
го рисуваше.
Но не можа да оваладее образа му.
Беше пленен от неговата личност
и затова го рисуваше.
Рисуваше своя идеал.
А идеалът е затова идеал,
Защото не се постига...
Моят вуйчо дори не вземаше портрет,
за да го гледа.
Рисуваше по памет -
Левски беше в очите му,
в сърцето му!
Рисуваше го
с молив,
с боички,
с въглен,
с туш -
с всичко.
Моят вуйчо цял живот
Рисуваше , рисуваше, рисуваше...
Но портрет на Левски от него не остана.
Остана неговият идеал!
А идеалът е затова идеал,
защото не се постига...

Елисавета Багрянова

2 коментара: