Мелник

В края на лятото и началото на есента миналата година посетихме Мелник. Най-после намерих време за публикация:)

Мeлник е най-малкият град в България, разположен e близо до Сандански, в област Благоевград, в югозападните поли на Пирин планина.

Ето и малко информация от различни източници в интернет:

През градчето протича Мелнишката река, приток на Струма, а на няколко километра  се намира Роженския манастир. Има пряка пътека, която минава през природния феномен Мелнишки пирамиди, но ние не стигнахме до там. 

Твърди се, че местността е заселена още от Античността, когато е имало селище на тракийското племе меди. което през I-III в. бележи разцвет. 

През I-IV в. древният Мелник е център на императорско имение, 

Името на Мелник има славянски произход, от думата мел – бяла глина, креда, с която се означават скалите, сред които е разположен.

Въз основа на археологически данни се предполага, че Мелник е бил крепост за охрана на южната българска граница и пътя по река Струма, след сключването на българо-византийския договор от 864 година.

Мелник се споменава за първи път в писмените извори в началото на XI век във връзка с включването му в границите на Византия. По това време Мелник е прочут град с обработени полета, села и ниви, които следват непрекъснато. Като граничен град между България и Византия често сменя суверенитета си, като преминава в ръцете на византийско и сръбско владение.

Мелник пада под османска власт след 1395 година. През първите векове на османското владичество Мелник упада, за да се замогне отново в началото на XIX век, когато в него оживява културната и просветната дейност. Жителите на града се занимават с винопроизводство и тютюнопроизводство, като изнасят вино в цяла Европа, и най-вече за Англия и Австрия. Най-известните и крупни мелнишки търговци са от фамилията Кордопулос. 

През 1873 година в Мелник има 1030 домакинства – 650 мюсюлмани, 2000 българи и 560 гърци. 

Към 1900 година, населението на града е 4330 души, от които 500 българи-християни, 950 турци, 2650 гърци, 30 власи и 200 цигани.

Градът е освободен от османска власт през Балканската война на 17 октомври 1912 година от четата на Яне Сандански. След сключването на Букурещкия договор и оставането на града на територията на България гръцкото му население се изселва в Гърция, в най-близкия град след границата – Валовища (Сидирокастро). На тяхно място идват българи-бежанци от Солунско, Серско, Драмско и други части на Егейска Македония. 

В годините 1913 – 1925 Мелник остава встрани от новия път по долината на Струма и постепенно запада. 

От 1968 година Мелник е обявен за град музей. 

Днес основен поминък на населението са винопроизводството и туризмът. 

Няколко нови, модерни винарни са построени и функционират 

Градът е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.

Една от забележителностите на града е Кордопуловата къща, построена през 1754 година от заможен гръцки търговец от фамилията Кордопулос.  В нея е уредена експозиция на мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, с експонирани в нея огромни бъчви за съхраняване на мелнишко вино.

Други забележителнсоти са Градският исторически музей, Пашовата къща Мелнишките скални пирамиди, Мелнишка крепост, Паметникът на Яне Сандански, построен през 1972 година, в градинката при входа на Мелник. 

На прибиране хапнахме в това крайпътно заведение, и си напазарувахме  от едни много сладки бабки, почти всяко пликче за левче, истинки, вкусни и пресни зеленчуци. Уж само за домати отидох, но те се надпреварваха да си предлагат стоката, и да благославят, много милички.

И у дома тази салатка, както я правеше баба - с чубрица.