Азербайджан, Гобустан - 3 част

Днешната публикация за Азербайджан е малко по-различна. Това е, защото е за единственото друго място, извън Баку, което посетихме.

Гобустан.
Наемаме кола, на сносна цена, млад мъж с чисто нов шевролет, който да ни закара да посетим мястото. Пътуването е около 1,5 - 2, докато излезем от Баку и после по широките им, поне няколко платна пътища.

Доста голяма част от пътя беше заградена с ето такива масивни огради.

Кямран задоволи любопитството ми по темата с шеговитото обяснение, което звучеше горе-долу така: "Строим ги тези огради, първо, защото можем да си го позволим, т.е.  имаме пари, второ, за да покажем, че можем да си го позволим и имаме пари, и трето за да скрием не дотам красивата гледка зад тези огради" :)) 

Множество нефтени сонди на сушата и в морето.

Долу, виждате как се е запалила и гори газта, пламъка беше доста голям.

Информацията ми е повече от интернет, намерих я, едва след като се прибрахме.

Някои източници сочат, че тук е бил един от първите центрове на човешката цивилизация. Археологическият резерват се намира на около 60 км от Баку и включва скални рисунки - петроглифи, гробници, и останки от селища от времето на каменната ера. 

Не бях подготвена за тази забележителност -  Аля предложи да ни заведат, денят се очакваше да е хладен и подходящ, бързо обаче се превърна в горещ и шапките ни свършиха добра работа. Разгледахме с интерес, но там не разбрах, че  рисунките са датирани с толкова ранен период. 

Националният резерват Гобустан е разположен в полупустинна местност и заема площ от 527 хка. В него се намират известните скални структури с рисунки, свидетелстващи наличието на живот отпреди 40 000 години. Това означава, че са оцелели през влажния, ледниковия период, през Палеолита и Средновековието, над 6000 скални гравюри.

Рисунките, популярните музикални камъни, останките от обитавани някога пещери, привличат множество посетители всяка година. Така наречените азербайджански мугами,  са обявени от ЮНЕСКО за Световно културно наследство.Това са големи скали, които издават кънтящ звук при почукване с камък. Твърди се, че древните хора са създавали музика по този начин и са танцували около тях.

Древните жители, населявали тази територия, завещават един очарователен свят, изпълнен с ритуали и танци. Скалните гравюри  са изключително важно свидетелство, за ежедневният начин на живот и бита на хората, населявали тези земи.

Властите в Азербайджан не допускат всички пещери и скални рисунки да бъдат изследвани, за да ги съхранят, но това не дава възможност да се разбере  пълната история на древните народи, живели тук - откъде са дошли, с какво са се занимавали, какво се се случило с тях.

На рисунките има изобразени  растения, животни, преобладават ловни сцени и фигури на танцуващи хора. Има и петроглифи на лодки –  смята се, че това са най-древните рисунки на лодки в света. Става ясно, че животните, които са ловували древните са били коренно различни от тези, които познаваме днес.

Още на влизане виждаме табела, предупреждаваща, че наоколо е пълно с отровни змии и излизането от маркираните пътеки не се препоръчва. Все едно пък змията ще се съобрази да не пълзи на пътеката:(

Това си беше доста голям кошмар за бъзла, като мен, особено от влечуги. Слава богу змия не ни се изпречи на пътя.

Гледка от високо към морето. 

Петроглифите се намират на поне десетина километра от брега, но в миналото Каспийско море е било много по-пълноводно и е стигало до тези скали.

За да не е хич без влечуги видяхме на два пъти едни големи гущери, на мен при приличаха на игуани.

Това е храст нар, цъфнал красиво.

А това са специално издълбани в камъка отвори и улеи. Можем само да гадаем за какво са служели, но се предполага, че едната причина е да се пълнят с дъждовна вода. Друго предположение е свързано с ритуали и жертвоприношения.

Жегата ни умори и поседнахме на сянка.

Азербайджан е известен най-вече с петрола и огньовете, по-малко се знае за азербайджанските вулкани. Те не изхвърлят гореща лава, а ледена кал. По информация от интернет страната заема първо място в света по брой на кални вулкани. 350 от всички 800 се намират на нейна територията. Много туристи идват именно заради тях. Освен че приличат на марсиански пейзаж, тези вулкани, според учените, са със състав, подобен на този на Червената планета.

Най-голямото струпване на кални вулкани е в района на градчето Гобустан. 

След архитектурните скални шедьоври се отправяме към вулканите.

Проблемите започват, когато трябва да се отклоним от хубавия главен път и да продължим още 10 километра по неравни черни коловози. Там, в нищото се стои стара съветска лада, шофирана от загорял от пустинното слънце мъж, който съобщава че не можем да продължим с тази кола, а единствен той той може да ни закара до вулканите. Нашият шофьор – младо момче обаче не се доверява, имайки предвид, че колата му е по-добра значително.  Потегляме между бабуните и дупките, по неравния друм, а пейзажът все повече заприличва  на пустинни степи – спечена земя почти без растителност. 

На всичко отгоре никой не знае добре и пътя, Аля и Кямран са идвали и преди, но не могат добре да се ориентират в пустошта, на няколко пъти объркваме и се налага да се връщаме, разминаваме се едва с няколко коли.

В Гобустан на много места повърхността е просмукана от нефт.

Ето тази "локва"  е достатъчна да станеш милионер, мъжа ми си я "заплю" за негова:)

На някои места терена беше толкова лош и непроходим, че за малко да изпадна в паника, че ако се счупи колата, сме само с едно шише вода от 1/2 литър, не предполагахме, че няма път до вулканите, и място, от което да купим живителна течност.

А колко ми стана жал за новата кола, чудя се как се реши шофьора на това приключение. 

Аля и Кямран поспориха кой от двамата е по-екстремна личност и накрая се хванаха за ръчичка:)

Самите вулкани са малки могили, пръснати на по няколко метра един от друг. Отвън целите са обтекли с ивици засъхнала кал.

В кратерите,  непрекъснато клокочи сива субстанция. Образуват се мехури, които се пукат, понякога калта изхвърча на половин-един метър. 

Не предполагах колко са дълбоки вулканите, но като се прибрахме, някъде прочетох, че е доста опасно и не трябва да се стъпва по засъхналите ръбове на клокочещата кал, защото има опасност от пропадане, а кратерите на някои вулкани са дълбоки до 3000 м. 

Боже, аз дори бръкнах в единия, за да проверя температурата на калта, очаквайки да е гореща, при това жарко слънце отгоре, оказа се ледена калта.

Химическият и състав е сложен, включва около 30 микроелемента, минерали и органични вещества от групата на нефта. Казват, че е полезна е за ставни и кожни болести, освен това я използват и в строителството. Мехурите в калта се образуват от газ - метан,  който  може да бъде запален със запалка в момента на излизането му на повърхността. Освен бълбукането, понякога има и истински  изригвания – средно по 3–4 на година. Изригването е предществано със силен гръм, често пъти избликващият нефтен фонтан се самозапалва, поради което строителството в района на вулканите е забранено. 

Интересно ми бе да прочета, че кални вулкани има и по дъното на Каспийско море – там те дори са образували малки островчета. Наличието им обикновено е знак, че в района има нефтени залежи, но и е предвестник на земетресения.

Вулканите на Гобустан са зрелище, което се радваме, че имахме шанса да  видим. Поради трудния терен туристите са много малко, въпреки близостта до  Баку. И може би това е шансът за съхраняването на това природно чудо на брега на Каспийско море.

На връщане минаваме покрай красивата шиитска джамия „Биби Хейбат“.

Следващия ден, който е почивен е определен за плаж.

Преди да тръгнем, обаче, Кямран ни изненада приятно с приготвена от него, типична за Азербайджан закуска - чъгъртма. Това е ястие от домати (памидори) и яйца. Ще приготвя и представя в блога надявам се, скоро.

Разбрахме, че около Баку може да се ходи на плаж на няколко места, това е едно от тях, до там взехме такси, далечко е, около един час от центъра на града.

Ето го Каспийско море,  водата беше чиста и сравнително топла. Нямах обаче усещането че съм на море, нашето Черно море си е по-хубаво:)

Но...натопихме крачета и в Каспийско. Откровено казано, самия плаж също не ми хареса, мръсно и неподдържано, в близост няма съблекални, или поне не работеха. Наверно, защото в близост няма къде да се хапва, на пясъка освен шезлонги и чадъри има и големи маси и столове. Плажуващите си носят храна. На учудването ни защо не се направи нещо,  да се привлекат туристи, Кямран обясни, че още не е открит сезона, но и по принцип никой не го интересува туризма, защото си имат нефт:)

И тъкмо решихме да се натопим и поплуваме, като духна онзи ми ти вятър, чудо...Народа си тръгна, но ние се наложи да останем, защото домакините ни имаха среща доста по-късно с техни познати. Явно точно в този момент умората, съчетана с вятъра, от който няма къде да се скриеш ни дойде много. Искаше ни се само да си приберем и да си легнем на мига.

Учудихме се, но от учтивост не оказахме поканата на хората да им гостуваме, въпреки че за нас бяха напълно непознати.

Гостиха ни с разни сладости и чай, като ритуала по приготвянето му за тях бе истинско забавление. 

И тъй като в момента бяха в някакъв пост, те са мюсюлмани, не седнаха на масата, което за нас бе странно и различно. Запомних само името на мъжа - Байрам,  видя ми се много интересен човек, видял и две, и двеста и оценил това.

Къщата, в един от скъпите квартали на Баку бе красиво обзаведена, с малък вътрешен двор, голяма беседка и уханен жасминов храст. 

До тук криво ляво силите ни стигнаха, но предстоеше и вечеря в ресторант на брега на морето, това вече ни бе в повече, но нямаше как да откажем.

Заведението беше уау, шокираха  ме още с влизането красивите езерца, и плуващите в тях лебеди и пеликани...Това, уви не оправи настроението ми.
Снимките са малко, и изключително лоши.

Всичко бе на отделни сепарета, така че гостите да се чувстват удобно и отделено от останалите. 

Храната отново бе в изобилие...но не бяхме и гладни. Ама много ядат тези азербайджанци...навсякъде около нас се разнасяха огромни количества меса.

По едно време се притесних, че след като постещите могат да се хранят само между 21 часа и 3 часа през нощта, ще останем до тогава, а вече не само умората, но и студа допринасяха за това да ни е некомфортно. Бях леко облечена, добре, че имах тънък шал, с който да завия краката си. Чак на тръгване разбрах, че имало одеяла, но за да не притеснявам никого, не споделих навреме. 

Какво да се прави - всеки има своите лоши дни:), а и носталгията по дома и децата взе да се обажда...