Зелник от самоковския край и Честита Годишнина на мама и тате!

Днес моите родители се сключили брак, преди точно 49 години. Догодина живи и здрави да са ми, да празнуват златна сватба! Малко серт са моите родители, не са никак романтични, за разлика от мен, макар да гледат турски сериали и да плачат, в реалния живот не проявяват много емоции, особено положителни. Но може би живота такъв ги е направил, каквито и да са, аз си ги обичам безкрайно. Бързореки са, изнервени, консервативни, така се държат и с нас и помежду си, но достатъчно ми е да знам, че дълбоко в сърцата си ни (и се ) обичат много, много, отдадени са цял живот единствено и само на семейството си! Обичам ви мамо и тате, няма да ви го кажа направо, защото знам, че не обичате такива "лигавщини", но тук мога да си го напиша, напира ми от вътре, аз пък съм си такава:))

Корените на моите родители са от две съседни много красиви села, намиращи се по средата между София и Самоков, на 30-40 километра от столицата. Когато се пенсионираха и те самите се завърнаха в едното село и си построиха къща, където вече доста години си живеят целогодишно.

Затова днешната ми рецепта е от този край, в който и аз самата съм прекарвала ваканциите си, при едните баба и дядо. Другата ми баба си живееше тук.

С тази рецепта преди няколко години спечелих от списание "Кулинарен журнал" награда - халогенна фурна.

Зелник от самоковския край

Продукти:
За тестото:
1кг. брашно /около 1,5 ч.ч. от него се заделя за разточването на корите/
1 с.л. оцет
1 с.л. олио
1ч.л. сол
1 ч.ч. вода

За плънката
Около ½ кг. изчистени, измити и нарязани равни части киселец и листа от цвекло. /по-често обаче се прави със стръкове от млад праз лук, които баба ми наричаше перя/
3-4 яйца
100 гр.сирене, 2-3 с.л. кисело мляко
100 гр. топено масло

Отделно около 200 гр. сирене и около 150 гр. топено масло





Приготвяне:

От изброените продукти се замесва средно меко тесто. Разделя се на десетина топчета /едно от които по-мъничко/, които се поръсват с брашно и се оставят в тавичка настрана.

В купа се разбъркват продуктите за плънката, като 200 гр сирене и 150 гр. масло не се слагат.
Разточва се с точилка първата кора, като се ръси с брашно непрекъснато, за да не залепва. 

Застила се с нея намазана с масло тавичка, като краищата остават да висят отвън.
В средата на кората се изсипва приготвената зелена плънка/”зеле”/. Тя се покрива с /може и по- дебело/ разточена кора от малкото топче.

Разточва се следваща кора, която се ръси с разтопено масло и част от натрошеното останало сирене. Завива се в кръг около купчинката със „зелето”. Така се постъпва и с всички останали кори, които се навиват на руло и се завиват около предишната, от центъра към края на тавата, докато свършат. Загъват се красиво краищата на висящата първа кора.
Баницата се залива с разтопено масло, ако се наложи добавете още и се пече на около 220 градуса до готовност.

Първите две снимки за на приготвен от мен зелник, макар да не стана много добре, а последната е вътрешната част от маминия зелник, тя е страхотна майсторка, едва ли някога ще се науча като нея да точа, ама то и рядко се захващам, все с готовите кори действам:(

И малко снимки от зелник, приготвен от мама: