Приятелство в друго измерение и чушки с мляко на фурна

Днес публикацията ми ще бъде тъжна, но и много истинска - такъв е живота.

Мнозина от вас сигурно са чували  за Жоро Бордовски (а някои го познаваха и лично) и неговия блог Диабетичната ми кухня.

Аз имах щастието Жоро да бъде един от най-близките ми семейни приятели. Днес се навършват 6 месеца от неговата смърт. Но в сърцата ни той е жив, въпреки че ни липсва физическото му присъствие, и това не са само празни думи, които се казват в такива случаи, а думи, капещи от сърцето ми...

Жоро беше изключително ярка личност, голям ум и интелект, беше забавен, беше интересен, но най-важното - беше добър човек. За хората, които малко го познаваха понякога изглеждаше заядлив и високомерен, но всъщност сърцето му беше широко и добро, не вярвам някога в живота си да е навредил някому, всъщност сигурна съм, че не е.

Не познавам човек с по-висок дух от неговия. Живота му отреди нелека съдба, с изключително влошено здраве години наред, изтърпя неимоверни мъки, болки, психически травми, но никога не загуби куража си, жаждата си за живот, никога не се оплака, не го видях сломен. Ако не знаехме за състоянието му, бихме си помислили, че това е човек, на когото всичко му е наред - ведър, усмихнат, шеговит, ироничен.

Жоро беше Човек, възпитан в истински ценности, в добродетели, които днес все по-рядко се срещат. Той се гордееше с факта, че през живота си е имал само една жена - и това е неговата съпруга, която е неутешима от загубата му. Любов, каквато сте виждали само в приказките и във филмите, но да - аз съм свидетел, че те я имаха. И фразата "докато смъртта ви раздели" е само доколкото него го няма физически, знам че той винаги ще бъде до нея по един или друг начин.

Жоро беше истински приятел - това знам от личен опит, но и до днес ме боли от факта, че много хора се преструваха на негови приятели, но в момента, в който се разболя...останаха неколцина. Това лицемерие ме отврати и преустанових контакти с някои от общите ни познати, които и бездруго вече ми бяха показали истинските си лица, но това преля чашата.

Сигурна съм, че те дори нямат угризения, мислят само за позитивни неща и дори си вярват, че са добри хора. Жоро никога не ги обвини, той приемаше хората, каквито са и намираше оправдание за всички.

Жоро беше изключителен кулинар - остави ни рецепти, които нямат равни с точността, с прецизността и са толкова вкусни, че която и рецепта да направите - ще се получи отлично!

Имаше и усета, и знанията и желанието да се занимава с това. От него съм научила много - във всеки аспекта от живота, споделяли сме един на друг най-лични и съкровени неща и винаги сме разчитали не само на дискретност, но и на подкрепа, на съвет, на споделеност.

Жоро и Нора ще си останат едни от най-истинските ни приятели!

Вярвате ли ми, че понякога чувам сякаш гласа му или виждам, че ми дава знак по някакъв начин за нещо...

Заради всичко, което беше, Жоро ще е винаги в сърцата ни, в спомените ни, толкова неща има, които непрекъснато ни напомнят, къде с гордост, къде с умиление, но за жалост и с тъга за него.

Почти всеки ден си пишехме в скайп, шегите му също ще ми липсват толкова много...срещите в познатото до болка заведение, пътуването до Годеч в почивните дни...почивки, прекарани заедно, места, на които сме ходили...угризенията, че му отказах да идем на риба...

Така и не успях да му споделя идеята си за създаването на блога, състоянието му се беше влошило вече, разчитах на неговата помощ при създаването, на неговите съвети, на подкрепата му...

Толкова години страдахме и ние покрай неговите страдания, тревожехме се при всеки проблем, поредна операция...да, може да е грехота, но...той се отърва от страданията, които накрая бяха непосилни. Но...остави след себе си болка и празнота...която за съпругата му е наистина много, много тежка...Превърна се самата тя в светулчица последните години, неимоверна умора и напрежение - и физически и психически. Но..."да бе останала частица от него, но да можех да я докосна" плаче тя. Никога вече нежната и усмивка няма да грее така на лицето и... Да, времето може би ще притъпи болката, тя няма избор освен да продължи да живее...но душата и вече ще бъде завинаги скъсана наполовина и радостта от растящия внук, от прекрасното семейство на дъщеря им - непълна...Тази липса не може да бъде запълнена от никого и от нищо!

Такъв е живота - всичко се плаща. Има хора, които никога не срещат истинската любов, хора, които не обичат и не са обичани  - те не знаят какво е щастие.

Има и такива, които са намерили любовта, обичали са и са били щастливи години наред, но идва момент, в който  щастието се превръща в нещастие...

Съжалявам, ако съм отегчила и досадила с излиянието си, но това всичкото, наистина се изля от душата ми...

Исках просто днес да отбележа този помен - 6 месеца от смъртта на Жоро за всички близки и приятели, които го познаваха, уважаваха или обичаха и ако от някъде той вижда - нека знае, че не сме и няма да го забравим! Дълбок поклон пред паметта му!

И по негова рецепта едно простичко и лесно ястие, но много, много вкусно и подходящо за сезона. Ще копирам рецептата дословно, а вие може да увеличите или намалите продуктите, в случая са за две порции. Пригответе го и си спомнете за този прекрасен човек и кулинар!
А аз ще кажа, че Жоро не само е бил, но и Е мой приятел завинаги!

Чушки с мляко на фурна

Продукти

8 печени и обелени червени чушки
100 гр сирене
300 гр прясно мляко
1/4 връзка магданоз
олио за пържене
брашно за паниране
сол на вкус

 Приготвяне:

Чушките се панират в брашно. Изчаква се около 15 мин. за да попие брашното и се изпържват в сгорещено олио от двете страни. Нареждат се в тавичка, заливат се с млякото, поръсват се с натрошеното сирене, посоляват се (съобразете се със солеността на сиренето) и се запичат във фурна. При поднасяне се поръсват с нарязания на ситно магданоз.