По...

По нощния крясък на чайките,
по щъркела, щракащ до нас,

по тихия плясък на лодките,

по звънкия смях в късен час...

По бавното, нега живеене,

по дивата, кротнала страст,

по морското обичумеене, 

по златната слънчева сласт...

По клепките с мокрия пясък,

по пръските морски вълни,

по женския хълбок отблясък,

по плажа с безброи следи...

По тена на сплетени длани, 

по най-синята тишина,

по чара на бялата пяна,

по разпиляна от бриза коса...

По тях ще напомням на себе си, 

че съм богата с безкрайно небе, 

със слънце, и с обич в душата си

и с теб, мое Черно любимо море!

Весела Манчева 

Юли 2022

Защитено с авторско право 

Монахът, който обичаше котки

Не чета много такава поучителна литература, напоследък всяка втора книга е на философски теми, всяка е наръчник как и защо да живеем, всеки втори автор ръси мъдрости. 

И тази е такава - не блести с фабула, даже никак, няма някакво развитие на действието, поучава..но някак не ми беше толкова клиширана сякаш, на моменти ми се струваше банална, в друг момент откривах отговори на въпроси, успокояваше...

Четох я бавно, заедно с една две други книги, оставях я за известно време, пак четях, е, дочетох я! 

Не вярвам, че човек може да се промени, прочитайки едва, две или стотици книги. О, да - ще стане по-умен, ще обогати душата, речника, културата си, но едва ли ще промени коренно начина си на мислене...Или може би да...

При всички случаи, може да е за кратко, но тази книга ме караше и може би още известно време ще е така, да се опитвам да живея повече в настоящето, да не ровя непрекъснато в миналото, да не се рея толкова в бъдещето, да се науча да живея тук и сега, или както казваше един мой колега и приятел (Тони, почивай в мир) - "живей за мига", да се опитам да бъда "присъствие". Четейки я, наистина се чувствах една идея по-смирена, опитвайки се да приемам нещата, които не зависят от мен...да осмисля очевидното - че не винаги всичко е на всяка цена, че благодарността наистина е сила.

С две думи - книгата не е шедьовър, определено, може би и донякъде диалозите звучат глупаво, звучи доста наивно и далечно за нашите разбирания и ширини, но ме обогати с нещо, което улових, но така и не успях да назова. Може би ме накара да пътувам - не само там някъде, на изток, но и "навътре в себе си".

"Дошла съм на този свят сама и сама ще си отида. Бих искала да споделя пътя си с теб. Не зад теб, за да те следвам, не и пред теб, за да те водя, а до теб, за да се подкрепяме взаимно. Без теб аз ще остана себе си, без мен ти ще останеш себе си, но заедно сме нещо ново. Да изминем пътя, който ни е бил отреден. Ако съдбата ни е такава, ще бъдем един до друг, ако не е - ще сме споделили една част от живота си заедно."

"Безусловната любов не иска условия. Тайната е, че колкото повече си любов, толкова повече тя ще се развива в теб. Радостта е в това да бъдеш любов. Лесно е да се влюбиш в аромата на някоя роза по-трудно е да приемеш и бодлите и, и корените и. Да обичаш безусловно означава да приемеш всичко"

Печено сладко от сини сливи и орехи "Краси"

Кръстила съм сладкото Краси, на девера, защото и сливите и орехите (тях вече поредна година) са ни подарък от него, за което благодаря.

О 2 кг сливи направих 4 бурканчета сладко.

Необходими продукти:

2 кг сини сливи, добре узрели, но не презрели

десетина ореха, по 1/4 ядка за всяка слива

около 1 ч.ч захар

40 мл оцет, ябълков

канела на прах или пръчка

3-4 зрънца карамфил

Начин на приготвяне:

Сливите се измиват и всяка се разцепва, но не докрай, колкото да се извади костилката, при моите малко трудно я вадих, но все пак успях. Сливите се нареждат в дълбока тава, моята е с размери 40/30 см. Във всяка слива се поставя по четвърт орехова ядка, или колкото искате. Всяка слива се поръсва с чаена лъжичка захар. Отгоре се поръсват всички заедно с малко канела, или се поставя пръчка, както и няколко зърна карамфил. Посипва се и оцета навсякъде. Тавата се слага във фурната и се пече на 200 градуса около един час, до желана гъстота, наблюдавайте, защото сочността на сливите е различна и зависи колко гъсто сладко искате. Сливите се загребват с лъжица и поставят горещи в сухи бурканчета, които се затварят веднага и обръщат върху капачката. А ако ви остане паничка си го хапвате с някакво сиренце и препечена филийка. 

В бурканчетата е по-гъсто, в купичката ми остана повече сос, но е чудесно!

 

Пърженко с девесил

Видях това ястие някъде из кулинарните групи във ФБ, помолих за рецепта, но не ми я дадоха, затова си импровизирах, най-вече ме впечатли девесила, който напоследъка ми е любим. Фантастичен вкус придаде, поне за мен, опитайте, ако сте любопитни. И ме извинете за некрасивата снимка в тигана:) Ако не виждате девисила, то е защото още не съм го сложила, после забравих да снимам:) порция.

Опитваме у дома да спазваме някакъв по-здравословен начин на хранене, затова ястието не е пържено, но запазих това име, както го видях в нета.

Необходими продукти:

1 патладжан 

2-3 червени чушки

3-4 средни домата

1 глава лук

сол

олио

пресен девесил

Начин на приготвяне:

Доматите смлях, останалите продукти нарязах на парчета, като потладжана изкиснах за кратко в подсолена вода, за да не горчи.

Всичко това сложих в тенджера на котлона, заедно с олиото и оставих да си къкри, докато остане на мазнина. тогава посолих и добавих нарязания девесил. Имахме и домашни содени питчици, фантазия просто.

Чушки с доматен сос

 Не че е някаква философия, но да си я имам в "Тефтерчето", за идните поколения:) Аз не слагам лук в соса, стои ми като манджа повече с него, това е моят начин на приготвяне, който се харесва у дома. Аз лично предпочитам чушките да са изтърбушени и без семки, но мъжа ми ги предпочита цели, с дръжките.

Може да се хапва вместо салата, а може да послужи и за лека вечеря с парче сирене и топъл хляб.

Необходими продукти:

12-15 чушки за печене, ние предпочитаме зелените
1 кг домати, за предпочитане по-месести.
чесън
сол
олио
копър
магданоз

Начин на приготвяне:

Чушките се изпичат, на котлон, навън на ламарина или в чушкопек - аз ползвам последното и поставят веднага в танджера със капак, за да се задушат. обелват се и се прахвърлят в съда, в който ще се сервират, осоляват се и се разбаркват хубаво, да поемат.

Докато чкаме да се задушат чушките си правим соса.

Доматите се настъргват или смилат, поставят се в тенджера да се варят, като се добавя и олиото. Вари се до изпаряване на водата и до желана гъстота, аз обикновено не варя до мазнина, а една идея по-рано добавям солта, пресования чесън, копъра и магданоза. Веднага свалям от котлона и заливам чушките. Хубаво е да престоят няколко часа.

Рогчетата на Жоро Бордовски

Рецептата е на нашия непрежалим приятел - Жоро Бордовски, автор на книгата "Диабетичната ми кухня". Копирам рецептата дословно, защото е изключително точна, както всичките му.

Рогчета - грахам

8 броя

тесто:
250 гр. брашно грахам
~ 250 гр. брашно тип 500
350 мл. топла вода
1 с.л. зехтин
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 суха мая (7 гр.)

плънка:
2 яйца
200 гр. сирене

5 с.л. зехтин
40 гр. краве масло
малко олио

В купа се поставят водата, зехтина, оцета исолта. Добавят се брашната, пресяти с маята. Замесва се еластично тесто, което се поставя на топло да втаса за около 45 минути (да удвои обема си). Тестото се разделя на 4 топки. Всяка от тях се разточва на намазана с олио маса, поръсва се с 1/4 от плънката и 1 с.л. зехтин и се навива. Разрязва се на две и парчетата се поставят в намазана с 1 с.л. зехтин тавичка. Така се разточват и другите топки. Получават се 8 бр. рогчета. Кравето масло се разтопява и с него се заливат рогчетата. Пекат се във фурна на 200 гр. до зачервяване, като се слагат в студена фурна. Като се извадят, се поръсват с малко вода и се завиват с кърпа за десетина минути.
Плънка: сиренето се намачква с вилица и се разбърква с яйцата.