По...

По нощния крясък на чайките,
по щъркела, щракащ до нас,

по тихия плясък на лодките,

по звънкия смях в късен час...

По бавното, нега живеене,

по дивата, кротнала страст,

по морското обичумеене, 

по златната слънчева сласт...

По клепките с мокрия пясък,

по пръските морски вълни,

по женския хълбок отблясък,

по плажа с безброи следи...

По тена на сплетени длани, 

по най-синята тишина,

по чара на бялата пяна,

по разпиляна от бриза коса...

По тях ще напомням на себе си, 

че съм богата с безкрайно небе, 

със слънце, и с обич в душата си

и с теб, мое Черно любимо море!

Весела Манчева 

Юли 2022

Защитено с авторско право