Сърцето ми е пълно с теб!

 

Навремето, казваха близки и познати – умеех да пиша много въздействащо. Не се хваля, цитирам чуждото мнение, никога не съм умеела да оценявам своите качества, или по-скоро да ги презентирам. Обичам, или по-скоро обичах да пиша, предимно поезия, но и кратка проза.

Напоследък обаче, задачите, грижите, ежедневието, вероятно и годините ме отдалечиха сякаш от доста от хобитата ми. А и с думите...сякаш вече ми се струват недостатъчно подходящи да опиша чувствата си...

Така е и днес, в този доста побъркан свят и обезсмислени отношения е трудно да пишеш за Любов...Кой ли ще разбере?! Но искам да има – хора романтици, хора с души, не само с банкови сметки.

Мнозина не вярват, съмняват се, подиграват се, имам дори близки сред тях, обаче само ние знаем какво има между нас!

Имам и страх –да не чуе дявола, казваше баба ми. Но и друго ме учеше другата ми баба – доброто и Бог са по-силни от злото. Избирам да вярвам в това!

Обаче толкова ми се иска, не да демонстрирам нещо във ФБ, не да се хваля, не да афиширам, иска ми се да посея вяра, че Любовта не е измислица, че връзката между двама души може да е толкова силна, че да се превърнат в цяло, в допълващи се две половини, и че обичта, ако я има, няма как да изчезне...дори след толкова много години, напротив! И не, не са съвършени мъжа и жената, просто е – много е просто – туптят заедно, прощават си, дори и да спорят, дори да се изнервени, но никога не пускат ръцете си, и не делят сърцата си!

Честита 37 годишнина от годежа ни...Сърцето ми е пълно с теб!

§§§

 

Не спомена. Не мечтата.

Теб - който си днес до мен -

                                 обичам те!

 

Теб - реалният, истинският.

Не спомена. Не мечтата.

                            Единственият!

 

Обичам те!

И в спомена. И в мечтите.

Защото си винаги с мен.

Защото си част от мен.

Теб - единствено теб -

                                    обичам те!

 

Преди повече от 30 години...

Защитено с авторско право