Не чета много такава поучителна литература, напоследък всяка втора книга е на философски теми, всяка е наръчник как и защо да живеем, всеки втори автор ръси мъдрости.
И тази е такава - не блести с фабула, даже никак, няма някакво развитие на действието, поучава..но някак не ми беше толкова клиширана сякаш, на моменти ми се струваше банална, в друг момент откривах отговори на въпроси, успокояваше...
Четох я бавно, заедно с една две други книги, оставях я за известно време, пак четях, е, дочетох я!
Не вярвам, че човек може да се промени, прочитайки едва, две или стотици книги. О, да - ще стане по-умен, ще обогати душата, речника, културата си, но едва ли ще промени коренно начина си на мислене...Или може би да...
При всички случаи, може да е за кратко, но тази книга ме караше и може би още известно време ще е така, да се опитвам да живея повече в настоящето, да не ровя непрекъснато в миналото, да не се рея толкова в бъдещето, да се науча да живея тук и сега, или както казваше един мой колега и приятел (Тони, почивай в мир) - "живей за мига", да се опитам да бъда "присъствие". Четейки я, наистина се чувствах една идея по-смирена, опитвайки се да приемам нещата, които не зависят от мен...да осмисля очевидното - че не винаги всичко е на всяка цена, че благодарността наистина е сила.
С две думи - книгата не е шедьовър, определено, може би и донякъде диалозите звучат глупаво, звучи доста наивно и далечно за нашите разбирания и ширини, но ме обогати с нещо, което улових, но така и не успях да назова. Може би ме накара да пътувам - не само там някъде, на изток, но и "навътре в себе си".
"Дошла съм на този свят сама и сама ще си отида. Бих искала да споделя пътя си с теб. Не зад теб, за да те следвам, не и пред теб, за да те водя, а до теб, за да се подкрепяме взаимно. Без теб аз ще остана себе си, без мен ти ще останеш себе си, но заедно сме нещо ново. Да изминем пътя, който ни е бил отреден. Ако съдбата ни е такава, ще бъдем един до друг, ако не е - ще сме споделили една част от живота си заедно."
"Безусловната любов не иска условия. Тайната е, че колкото повече си любов, толкова повече тя ще се развива в теб. Радостта е в това да бъдеш любов. Лесно е да се влюбиш в аромата на някоя роза по-трудно е да приемеш и бодлите и, и корените и. Да обичаш безусловно означава да приемеш всичко"
Няма коментари:
Публикуване на коментар