Ще ви изненадам с рецепта, наследство от моята баба, която наскоро ми каза мама...Да ви кажа, мама го е споменавала този попарник, но нито баба, нито мама са ми го приготвяли, нито като дете, нито по-късно. Мама го споменаваше, като спомен от детството си, и толкоз. Наскоро по телефона ме каза, че това е приготвила и ми издиктува рецептата. Какво да ви кажа, дали защото предизвика у мен емоции, върна ме към корените, към едни много далечни времена - в петдесетте години, когато не е имало кой знае какви лакомства, хората са се хранили простичко и икономично. Моята баба е имала трудна съдба, представих си четирите и момичета, с лъжиците около тавичката, и ми стана мило.
Приготвих го, и ми беше вкусно, много интересен, различен вкус, сладко-солен, с аромат на масло, но вкусно. Пак бих си направила. Чудесно би било и с чаша истинска мАтеница (айрян), както казваше баба. Навремето с истински продукти, вкуса сигурно е бил още по-добър..
Аз направих половин доза, не знаех дали ще се хареса. Би могло да се хапва за закуска, или пък лека вечеря:) Ако се престрашите да опитате - грабвайте лъжицата и - споделете. Споделете и дали сте чували или опитвали подобно нещо преди.
Съжалявам за лошите снимки с телефона, ако направя пак - ще подменя с нови.
3 ч.ч. царевично брашно ( може 2ч.ч. царевично и 1 ч.ч. пшенично)
1 бакпулвер
1 ч.л. сода за хляб
800 гр кисело мляко (1 компотен буркан)
3/4 ч.ч. олио
2 ч.ч. захар
125 гр масло (мама каза :"знам че ти си пинта, ама сложи повечко:))")
Начин на приготвяне:
Всички продукти без маслото се объркват в купа на ръка, без миксер. За половината доза ползвах долната част на старата ми електрическа тенджена, с диаметър около 25 см. Тавата се намазва с олио/масло. Излива се тестото, с гъстота на кексово горе долу и се пече на 170 градуса до готовност, проверка с клечка.
Стопява се маслото, леко да се препържи апетитно. Изважда се след изпичането, накопава се с лъжица нагъсто, полива се със стопеното масло навсякъде, отгоре се поръсва с натрошено сирене. и се напада с лъжицата от тавата! С чаша домашен айрян (мътеница) е най-вкусно.
Веси,
ОтговорИзтриванеза първи път виждам подобно нещо.По нашия край не го правим.Но пък баба ми правеше качамак с точилката както го правят румънците в казанка и го режеше с конец.Не се изненадвам, в миналото царевичното брашно се е употребявало много.Моята баба леко го препичаше.Така то е хем по - трайно, хем по - вкусно.Царевичното брашно е без глутен и запазва зъбите за разлика от пшеничното.Не знам обаче дали захар са използвали навремето.Обикновено са правили петмез от захарна метла.Захар са ползвали много рядко, тя е била деликатес.Ще го изпрабваме този попарник и у дома, но подслаждането може би ще направя със стевия.
Поздрави, бъдете здрави !
Ели, опитай го, ше ти хареса. Колкото до захарта, говорим за 50-те години някъде, тогава мама е била дете, мисля, че ка ползвали захар, не ми е споменавала друго за заместител да е имало...ако се сетя ще я питам.
Изтриване