Първата книга на Георги Бърдаров „Аз още броя дните“ ми
въздейства много емоционално! Толкова, че малко след това заминахме за Сараево
и плакахме на моста Връбаня и преминавайки през града, с нашарени от куршумите
и снарядите сгради, оставени да напомнят за ужаса на най-дългата блокада на
град в историята въобще!
Бърдров се правърна в един от най-любимите и уважавани от
мен български (и не само автори)! Мненията за него в нета са „от осанна до
разпни го“. Никога не се вълнувам от модната вълна в литературата( а и в
каквото и да било), или ми харесва даден автор, или не, без значение колко и
дали го харесват другите.
Очаквах новата му книга
Absolvo te!
Не искам да я сравнявам с първата. За мен Бърдаров е майстор
в увличането на читателя в сюжета. Няма един скучен ред, макар четенето да е
тежко, да те кара да спираш, да осмисляш, от ужас, от болка, от емоции.
История, вдъхновена от истински, братоубийствен конфликт. Темата
за болката, за насилието и безумието
на жестокостите по времето на Холокоста
и на арабско –израелския конфликт..Изключително умело преплитане на времена,
съдби и емоции. Поуки, които можем да извлечем до днес и днес - всички мислят,
че те са прави, а ти не си..., в ежедневието, от спокойния живот , та чак до време
на война. Превръщаме се от жертви в насилници, и обаратно, защото не искаме да се
поставим на мястото на другия, жадни за мъст и реванш.
Бърдаров може да те накара да преминеш от чувството на опустошение от жестокостта, от
съкрушението пред болката до прошкага. Вълнуващо, човешко, докосващо...Прошката
– най-великия, човешки, но и божествен
дар към самите нас! Прошката над различията и над егото!
Няма коментари:
Публикуване на коментар