Пълни длани с обич - за Него!

Нижат се годините, като броеница, наистина не ги усещаме... Не знам дали е така само в големия град. Свикнали сме на ритъма, на ежедневния стрес, който залива отвсякъде. Понякога си мечтая за по-спокойно място, макар да не вярвам, че ще мога да се адаптирам. По-скоро изпитвам носталгия по спокойствието на старата София, но и това няма как да се върне. Искам да имам време да обръщам внимание на дребните неща, на важните неща, на красотата, да се наслаждавам на мига...

Уви, и днес ще трябва едва след работния ден да отчетем подобаващо празника - рождения ден на моето момче.  Сякаш ставаме все по-заети с годините. Успокоението е близката отпуска, наистина имаме нужда от нея.

Думи, излезли от сърцето ми, по повод днешния ден и виновника за него, съм писала много, в смисъла им сигурно съм се повтаряла, ще се повторя и днес, но ще съм далеч по-кратка. 

Сигурно е едно - чувствата ни са все по-силни, връзката ни все по-хармонична, времето, прекарано заедно - все недостатъчно, пожеланията също са обичайните - да сме живи, здрави, да умеем да остаряваме красиво и мъдро, да са живи, здрави и щастливи децата ни, да ни даряват с радост и гордост, да са живи и здрави близките и приятелите! Само това е Смисъла, поне за нас!

Пожеланията са общи, но така или иначе сме като скачени съдове.
Защото моето щастие е Той, заедно с дъщеря ни, а ние двете - неговото!

Честит рожден ден на единствения Мъж в живота ми - моя съпруг - с пълни длани обич!

Торта ще има:) Стяга от снощи и си чака украсата:) Обещавам да е вкусна!
И малка изненада в кутията с очилата:))