Пълнени чушки с извара

Чудя се изобщо, как досега съм пропуснала да публикувам тук тази рецепта. Не, че е нещо особено, нито като вкус, нито като вид, но за мен е много, много мил спомен за моята баба Латинка.

Сега намирам и този пропуск, че за първи път ще пиша за нея в публикация, само веднъж май споменах в коментар.

Моята баба Латинка не е сред нас вече повече от 20 години. Но е най-добрия човек, когото съм познавала въобще. Не е клише, за мен е самата истина. Макар да съм кръстена на другата си баба, която се е грижила повече за мен, по стечение на обстоятелствата, баба Латинка беше уникален човек. Не приличам никак на нея външно, тя беше светлокоса и синеока, дребничка, аз от своя страна - тъмноока и тъмнокоса, висока, слаба, повече на другия род. Не знам дали приличам на нея и по характера, макар винаги да ми е била еталон за подражание и да съм се опитвала да бъда като нея, винаги да се опитвам да се поставям на мястото на другия... Беше дълбоко вярваща, притежаваше наистина онази християнска смиреност, за която пише по книгите, приемаше нелекия си живот с примирение и опрощаваше грешките на околните, отнасяше се с всички с благост и готовност да помогне, дори понякога дразнеше околните, включително и мен с това си качество. Беше и изключително скромна и пестелива, умееше да направи от нищо нещо и гледаше да живее с най-необходимото, хранеше се предимно с постна храна. Не съм прекарвала много време с нея, при нея живееше сестрата на мама със семейството си. Едва чаках лелини да отидат на море и да гостувам на баба. Тогава ми приготвяше от нейните гозби, които са ми били най-най-вкусните, никой и никога не можа да ги приготви по нейния начин. Не помня датата, когато баба почина, не помня и кога е родена, не знам и защо точно днес се сетих за нея...и ми стана мъчно, просълзих се, след толкова години.

Рецептата приготвям често, понякога нещо променям, не съм записвала и точните количества, снимките ми също са стари, и така и не можах да усетя повече онзи вкус на бабините пълнени чушки.

Пълнени чушки с извара

Продукти:
около килограм тънки чушки, с тънка люспица тип Сиврия или подобни
около 1/2 кг суха, гъста, извара(може и сирене, но бабините си бяха с извара)
2-3 яйца
сол
нарязан копър
наситнен чесън
олио

Приготвяне:

Приготвя се плънката, като се смесват и разбъркват изварата, яйцата, сол, чесън и копър на вкус, добавя се олиото, пак зависи колко е мазна изварата и от вкуса.
Чушките се изкормват, дръжките се почистват от семето и се запазват. Напълват се чушките със сместа и се запушват с дръжката. Нареждат се в тавичка. Налива се малко подсолена вода, до средата на чушките, малко олио и се слагат да се запекат до готовност. Понякога част от плънката изтича, но и така е вкусна. Може да се обърнат по средата на готвенето, за да се зачервят и от двете страни. Става бързо. С доматена салата са чудесни. Аз ги харесвам и топли, и студени.