За прошката...

За прошката...

Сирни Заговезни е, или както е по-известен празника - Прошка.
Християни сме и знаем, че единствен Господ може да съди и той прощава греховете ни..Навярно това го има и в другите религии, честно казано не съм запозната. Така или иначе дори самата изповед е пречистваща, на изповядващия му олеква, че е споделил греховете си, разкаял се е...
Помня  в детството си, на този ден баба и дядо на село, как обикаляха с въглени в една метална лопатка из градината с думите "Бягайте змии и гущери". После на отсрещния хълм кладяха огън и всички отиваха да го прескачат. Хамкахме халва и яйце, които се полюшваха вързани за една греда на тавана...Мили спомени... Събирахме се всички на трапезата, на която преобладаваха млечните продукти, яйцата и бялата халва. Честно казано не помня някой гласно да е искал прошка или да е давал. Това ставаше тихомълком. Мама и татко целуваха ръка на дядо и баба.
Днес сякаш стана модерно и да се пости, и да се ходи на черква, и да се иска прошка...Да, да се спазват обичаите съм съгласна, другото е излишно.
Аз определям себе си като вярващ човек, но не бих казала, че съм религиозна. Почитам по-големите празници, опитвам се да запазя традицията.
И си мисля винаги на този ден...трябва ли да се иска прошка, и трябва ли да се дава сякаш разменяш монета?
За мен е по-важно всеки един от нас вътрешно да погледне поне на този ден (а защо не и всеки ден?) в себе си и да си признае, че е сгрешил, че е казал някоя дума накриво, че с действие е навредил някому, че дори неволно не винаги постъпваме така, както е редно...
Както и всеки един от нас да помисли за грешките на другите, да разбере, че това, което ни е разгневило преди дни,  или този, който ни е наранил може би е имал своите основания и оправдания за това...
Дали ще изречем на глас или дали ще чуем думите "Простено-прости" не е толкова важно, важни са мислите ни и разкаянието и опрощението в душите ни!
И според мен има нещо още по-важно, много по-важно, най-важно - това да се опитваме всички ние, всеки ден да не грешим, да помислим преди да направим или кажем нещо - дали няма да обидим, нараним или навредим на някого!!!
Вместо да вършим зло и в този ден да поискаме прошка и да считаме, че е нужно да я получим.
Да, безгрешни хора няма, но можем, наистина можем да се опитаме да бъдем такива!