сряда, 28 октомври 2020 г.

Балада за Георг Хених на Виктор Пасков


 

Трудно ми е да повярвам, че толкова късно узнавам и посягам към тази книга, и въобще към този автор. Христо Блажев ми я препоръча на един книжен панаир. Освен неговото мнение, попрегледах и други, преобладават положителните, но има и негативни. За тази книга е писано и казано много. Не очаквах много, четох предпазливо...Една бих казала банална, обикновена история, случвала се и случваща се постоянно и навсякъде – самотен възрастен човек, чиято съдба завършва в старчески дом. Едно качество, далеч от геройството, което би трябвало да притежава всеки от нас – съпричастност. Но история, разказана така от Пасков, герои, така обрисувани, качества така чудно описани, че изведнъж усещаш, че ти е леко, мило и приятно, и продължаваш да четеш. Такава чистота струи между редовете, такава благост и смиреност те обземат и искаш, просто искаш да си добър и богуугоден.

И именно защото историята е банална е толкова истинска и толкова актуална...в заобикалящата ни духовна нищета да отстояваш себе си, да избереш „да бъдеш цигулка, а не бюфет“ е наистина предизвикателство, да търсиш и даряваш красота и любов е равносилно на геройство! Една много, много докосваща, майсторски написана човешка книга!

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар