Трудно ми е да
повярвам, че толкова късно узнавам и посягам към тази книга, и въобще към този автор. Христо Блажев ми я
препоръча на един книжен панаир. Освен неговото мнение, попрегледах и други,
преобладават положителните, но има и негативни. За тази книга е писано и казано
много. Не очаквах много, четох предпазливо...Една бих казала банална,
обикновена история, случвала се и случваща се постоянно и навсякъде – самотен
възрастен човек, чиято съдба завършва в старчески дом. Едно качество, далеч от
геройството, което би трябвало да притежава всеки от нас – съпричастност. Но
история, разказана така от Пасков, герои, така обрисувани, качества така чудно
описани, че изведнъж усещаш, че ти е леко, мило и приятно, и продължаваш да
четеш. Такава чистота струи между редовете, такава благост и смиреност те
обземат и искаш, просто искаш да си добър и богуугоден.
И именно защото
историята е банална е толкова истинска и толкова актуална...в заобикалящата ни
духовна нищета да отстояваш себе си, да избереш „да бъдеш цигулка, а не бюфет“
е наистина предизвикателство, да търсиш и даряваш красота и любов е равносилно
на геройство! Една много, много докосваща, майсторски написана човешка книга!
Няма коментари:
Публикуване на коментар