петък, 16 октомври 2020 г.

На село...

Планинско село, само на 40 км от София, по посока Самоков, в подножието на Плана планина, извисяващо се над язовир Искър и Щъркелово гнездо, с надморска височина почти като на Боровец, бялата порта на Рила.
Баба и дядо по бащина линия са от там, а по майчина - от съседното село Долни Окол.
Това селце ще остане завинаги в сърцето ми, независимо колко често ще ходя там, и дали ще ходя. Там съм прекарвала ваканциите при баба и дядо, там имаше щастието и моята дъщеря да бъде летата, заедно с нейните баба и дядо, моите родители, които след пенсионирането си избраха да живеят там, далеч от шума, лошия въздух и напрежението на столицата.
Има страхотни гледки и неща, които биха могли да се снимат, дано напролет съумея да го направя...Докато са живи и здрави родителите ми, този дом ще бъде отворен за мен винаги!
Мило...и тъжно...за едни отминали моменти...


















 





4 коментара:

  1. Прекрасно ти селцето, Веси! Минавала съм през него, чудесна природа, прекрасен въздух и зеленина. Живи и здрави бъдете всички и още дълги години да прекарвате там заедно! Целувки!

    ОтговорИзтриване
  2. Веси,
    за жалост нашите села са в пълна разруха.Но и в градовете е така.В повечето жилищни сгради апартаментите са празни.А нашите управници говорят за напредък.Да отидат и да видят какви села има в Австрия, Румъния, Гърция.Какво значи запазване на старото, какво значи поминък.В нашите села в момента няма поминък, избити са всички животни.А в Турция има разкошни стоки по пазарите от селскостопанска продукция по селата.
    Една държава, която е разбила селското си стопанство, поминък и производство за никъде не е.Само дето управниците ни говорят за напредък.Напредък със заеми, които ще плащат бъдещите поколения.България е тъжна и жалка картинка.А е била даже и по време на войните по - добре.Всичко сме произвеждали.Дори и аспержи, които след 1944 г. са забранени за производство като аристократичен зеленчук.
    Сега само с жалост и горчивина ще си спомняме колко хубаво беше на село - с чистата и прясна, вкусна храна, с разкошната природа, сред зеленина и животни.
    Поздрави и дано сте живи и здрави да поддържате всичко на село, защото ако не се стопанисва всичко бързо се руши.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ели, дълга тема...аз мисля малко по-различно. За мен виновници за съсипията са едни други управляващи, не сегашните. За мен сега се прави всичко, което е необходимо държавата ни да върви напред. И тя върви, макар и бавно. Към селата едва ли някой ще се върне тепърва, това си зависи и от хората. На мен пък ми прави впечатление, пътувайки из България, че навсякъде има обработваеми земи, преди няколко години пустееше всичко. Да не упрекваме само политиците, хората се научиха на лекото, хайде израслите в града - ясно, но тези по селата не искат да обработват и гледат животни, като предците си, искат да са на чисто и топло...Не зна, сложно е...
      Аз също не знам дали бих отишла след пенсионирането на село, не знам и дали ще има къде да отида...Честно казано, не си представям да живея там, само почивните дни евентуално, и бих садила цветя, някое коте и куче...Но ще ми е мило да ходя, поне от време на време...

      Изтриване