събота, 3 октомври 2020 г.

Роженски манастир

Посетихме Роженския манастир през семтември, но едва сега намерих време да сглобя публикацията.

Текста който съм поставила е от интернет пространството, аз само съм го пригодила към моите снимки, винаги търся информация, при пътуване, не претендирам за авторство и за достоверност.

Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев "Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 г.

Роженският манастир е един от най-интересните и важни религиозни и културни центрове на територията на България. Намира се на 6 километра източно от град Мелник. Географско положение определя ролята му на посредник в многовековното културно взаимодействие на балканските народи, а също така и екзотичната красота на заобикалящата го природа. 

На югозапад от манастира е планината Славянка (Боздаг), по чийто хребет минава  границата между България и Гърция. 

На североизток се открояват с причудливите си очертания знаменитите мелнишки пясъчни скали (плиоценски езерни образувания),които оформят предпланинското понижение към долината на река Струма. 

А зад тях в долината издига величествените си  масиви Пирин планина.

В подножието на манастира сме, в едноименното село, на километър нагоре е нашата цел.








Яне Сандански е един от най-известните и обичани български революционери, деец на ВМРО и борец за освобождението на Македония. Роден е на 18 май 1872 г в село Влахи, което се намира на западните склонове на Пирин планина. Революционерът е убит на 21 април 1915-та година. Гробът му се намира над село Рожен, на около 500 метра от Роженския манастир. До гроба има църква, а на надгробната плоча е изписана една моя много любима фраза: "Да живееш, значи да се бориш. Робът - за свобода, а свободният - за съвършенство" .








Точни данни за основаването на манастира липсват. Счита се, че той е съществувал още през XIII в., когато цялата Мелнишка покрайнина е била управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян (1197-1207). 

Най-ранното сведение, в което манастирът се споменава със сегашното си име, се съдържа в ръкопис от 1551 година, днес в ръкописната сбирка на Великата лавра на Атон, написан от тогавашния игумен на манастира "Богородица Розинотиса" (т. е. Роженска) йеромонах Козма. 

Вероятно, първоначалният манастирски комплекс е претърпял сериозни разрушения и през XVI в. е бил отново възстановен. 

Още от началото на своето съществувание манастирът е независим от местния мелнишки митрополит, а подчинен само на вселенския патриарх - привилегия, с която се ползуват само най-значителните обители в православния свят.

 
















В една от сградите в манастирския комплекс е Трапезарията, вградена в югоизточното крило на манастира.  Открити бяха стенописни композиции и фрагменти "Тайната вечеря" в апсидата, сцената "Св. Пахомий и ангела", цикълът на "Богородичния акатист" и др. Изяществото и одухотворената красота на образите, ясната и уравновесена композиционна структура на сцените, светлият колорит, изграден върху съчетания меки пастелни тонове говорят за високите художествени качества на тези стенописи.






Трапезарията в Роженския манастир.


Главната църква, посветена на Богородица се датира от XVI век. Потвърждение на тази датировка намираме отвън на западната фасада, където в ниша над входа е запазен образът на Христос на трон, заобиколен от апостолите, с изписана 1597 година. 

Украсените с многоцветни стъклописи прозорци на църквата са една от нейните забележителности. У нас те не се срещат другаде, освен в Мелник, където са украсявали някои къщи на заможни жители (напр. Кордопуловата къща от 1756 г.).


 Снимките в църквата естествено са забранени




 

Към първата половина на XVIII в. се отнася решителното обновяване на манастира и цялостното вътрешно оформление на главната църква,  украсяване на църквата със стенописи, изработване на главния иконостас и иконите за него, обзавеждане на интериора с резбована мебел.

 

Стенописите, украсяващи притвора на главната църква са най-ранните, вероятно от XVI век. Те представят предимно сцени, илюстриращи деянията на Христос след възкресението: чудесата с Умножаването на хлябовете, с превръщането на водата във вино (Сватбата в Кана Галилейска), Чудесния риболов и чудотворните изцеления, които Христос дарява на верующите. Те включват и една рядка илюстрация на богослужебния химн "Достойно ест" в чест на Богородица. 

В наоса на църквата са включени изображения, специално свързани с култа към Богородица, на която е посветена църквата и самият манастир. В стилово отношение тези стенописи представляват един от най-своеобразните варианти на балканската монументална живопис от XVIII век.


Входът на църквата "Св. Рождество Богородично".



Северозападният параклис на църквата е посветен на св. Безсребърници (св. Врачи-лечители) Козма и Дамян, чийто култ е разпространен в цялата област, известна от древността с лековития си климат и минерални извори. Той е украсен със стенописи от XVIII век. Наред с образите на патроните св. Козма и Дамян вляво от входа се откроява изразителният портрет на монахинята Мелания. Фактът, че тя е изобразена с модела на параклиса в ръка, и че името й се споменава като име на дарителка във фрагментарно запазения надпис под прозореца на северната стена на параклиса дава основание да разглеждаме този образ като ктиторски портрет. 

Тук се намира най-ранният иконостас на Роженския манастир. Той включва орнаментален фриз с оцветена дърворезба, произхождащ от по-ранен иконостас, към който са добавени по-късно рисувани части и икони, сред който в царския ред се открояват "Богородица Елеуса" и храмовата икона "Св. Безсребърници" от 1776 година. 

Южната фасада на манастирския храм е изцяло покрита със стенописи. Над входа е изобразена Богородица на трон, заобиколена с допоясни изображения на пророци в медальони. Отдясно са сцените на Страшния съд, а отляво - т.нар. "Стълбица на добродетелите’, по която монасите се възкачват към праведността.

Главната църква на Роженския манастир се отличава с рядко единство и хармония на вътрешната си украса. Тя е от малкото запазени до днес оригинални ансамбли, в които всяка съставка е обмислено съчетана с останалите. Особено значение в църковния интериор, в организацията на храмовото пространство има иконостасът. Големият иконостас на Роженската църква (10,50x4,40) е изработен заедно със стенописите по време на голямото преустройство от 1732 година. Той е един от най-представителните сред запазените от XVIII в. иконостаси по българските земи, наред с този от църквата "Св. Богородица" в Бачковския манастир, от църквата "Св. Георги" в Арбанаси и др.

С голямото преустройство на Роженския манастир през XIX в. са свързани останалите манастирски сгради. Особено типични за балканската архитектура от XIX в. (и за българската възрожденска архитектура) са обширните дървени галерии с кьошкове, стълбища и парапети, които преминават през монашеските килии и гостните стаи на втория и третия етаж на северното крило.







Българската държава и църква проявява целенасочени грижи за опазване на художествените паметници в манастира. Завършена е реставрацията на стенописите, както и на много икони. Оформена е забележителна музейна сбирка, която съхранява ценни икони и други предмети от религиозния култ, дарявани на манастира от жителите на Мелник и околността, донасяни от поклонници от различни краища на България и православния свят. 

Роженският манастир продължава да бъде най-значителният духовен център в околността. Етнографският отдел притежава уникална сбирка от носии и шевици от Югозападна България.




И обратно надолу, към село Рожен.

















До нови пътешествия:)

4 коментара:

  1. Роженският манастир е прекрасен, Веси, благодаря, че ми напомни за него и за приятната ваканция, която имахме тогава! Чудесни снимки, а ей тази калената саксия точно на входа, синковецът я разтъркули по пътеката без да иска😂, ама виждам, че още е там на пост. Целувки и весело изкарване и на днешната дестинация!

    ОтговорИзтриване
  2. Веси,
    прекрасна дестинация за посещение е Роженския манастир.Посещавала съм го и ми припомни какво съм видяла и аз там.Райско кътче е , много красиво.Страхотни снимки и чудесна природа.
    Дано успееш и други манастири да посетиш.Това са места запазили българщината.
    Поздрави и усмихната есен !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ели, да пазят българщината и я предават на поколенията!

      Изтриване