Лято...

Сладки приказки в  SOintoFOOD 

Гери, Мария, и тук - благодаря за поканата, прегръщам ви!

Надявам се и на четателите на моя блог да допадне представянето:))

Лято...

Едва ли има по-голям фен на лятото и морето от мен сред кулинарните блогъри.

Опитвам се да бъда добър човек, по начина, по който аз го разбирам, но към лошото съм непримирима. Най-важното нещо за мен това е семейството ми - дъщеря ми и съпруга ми, а от няколко години насам и човека до дъщеря ми. Разбира се обичам и "голямото" си семейство. 

Обичам и работата си, а отскоро съм в чудесен колектив. 

Любовта - не мога да живея без нея, тя осмисля живота ми! 

Приятелите...не са много, но и тях много си ги обичам!

Не мога без интернет, но нямам фейсбук Предпочитам живия контакт с хората, когато е възможно. 

Обожавам да чета книги, но на хартия, а телефона си ползвам само за слушалка. Не отричам плюсовете на техническата революция, но съзнавам и минусите и.

Лятото! Цяла година го чакам...Жадувам за него, за тези 2-3 месеца в годината. Тогава се чувствам най-жива и истинска.

Обичам лятото! Харесвам и другите сезони - всеки си има своята красота, но лятото - обичам!

Обичам да ми е топло, обичам да ми е слънчево, обичам да не се навличам, а да имам само една дрешка на гърба си, обичам пъстротата на лятото, глъчката на децата навън до късно, усещането за безгрижност, за ваканция, за почивка, за море...

Морето! Него не само го обичам, обожавам го!

Като дете прекарвахме голяма част от лятото в Слънчев бряг и околностите. Сестрата на мама е омъжена там и това беше времето, в което и гостувахме - лятната ваканция (те пък идваха през коледната). Време, наситено с пясък, вода и слънце, с весели игри с братовчедките, Може би от тогава обикнах морето с цялото си сърце.

Морето едновременно ме плаши и привлича. Обичам да го съзерцавам, да се наслаждавам на всяка минута, в която го виждам и усещам с всичките си сетива.

Обичам го и спокойно, и бурно, и когато съм на самотен плаж, но не по-малко с целия шум, претъпкано от туристи, това ме зарежда, не ме изморява...

Морето е мястото, където намерих своята Любов..., а Китен е в сърцето ми завинаги, затова не пропускаме да вземем от него своята доза енергия, настроение, почивка и вдъхновение...до следващия път...

Лятото...него свързвам и с друг спомен от детството - останалата част от ваканцията прекарвахме с брат ми на село - при баба и дядо. Селцето е високопланинско, на 40 км от София. Няма такова спокойно и чудесно детство...весело, безгрижно, сред природата. За съжаление днес рядко ходим там...но това селце също има своето място в сърцето ми и ми липсва понякога, макар вече нищо да не е същото.

По отношение на рецептите много се колебаех  приемайки поканата за участие, защото у дома целогодишно се готви, такова понятие като "летни манджи" не ни е много познато, а да се вечеря само салата си е за мен загадка.

Сетих се за някои интересни рецепти, но тях вече съм приготвяла и показвала и нямаше да отговаря на изискванията.

Би било подходящо да напиша някаква рецепта от морската ми леля, или вуйчо, които цял живот са били главни готвачи в едни от елитните тогавашни ресторанти на Слънчев бряг, но уви - тогава не ме е вълнувало готвенето, а по-късно не съм се сетила да ги питам. Помня едни чудесни калкани, но те пък, освен че трудно се намират днес тук, са и с порядъчни цени.

Сетих се и за рецепта на моята баба - "бел маж"(бял мъж), която тя приготвяше лятото, но няма сега от къде да се снабдя с истинско прясно сирене, необходимо за приготвянето и.

Затова рецептите се постарах да подбера в тон със сезона, дано ви харесат!

Това е една моя изцяло авторска рецепта, получи се невероятно вкусно ястие.

Кокосово пиле с шафран и гарнитура от амарант със зеленчуци

Продукти:

300 гр пилешко филе
1 чаша бяло вино
вегета

1 голяма глава лук
1 с.л. брашно
200 мл кокосово мляко
400 мл прясно мляко
2-3 с.л. заквасена сметана
1 ч.л. куркума
1 ч.л. шафран
вегета
олио

1/2 ч.ч. амарант
1 чушка
1 морков
1-2 с.л. соев сос
1 с.л. балсамов оцет
1 яйце

Приготвяне:

Пилешкото филе се маринова във виното и вегетата, най-добре за цяла нощ, но може и няколко часа.

Маринованото филе се нарязва на хапки и се запържват за кратко в олиото на силен котлон, добавя се главата лук, нарязана на лунички. Когато месото придобие загар, а лука омекне се добавя брашното, разбърква се и се налива кокосовото мляко, прясното и заквасената сметана. Ръсят се вегетата, куркумата и шафрана. Ври 5-10 минути на слаб котлон и се дръпва настрани.

Докато се приготвя ястието на другия котлон се сварява амаранта в съотношение 1:3 за около половин час. Моркова се нарязва на тънки ленти с белачката, чушката - на ивици. Поставят се във силно нагорещено олио, 1-2 с.л. и се объркват. След 2-3 минути се слага соевия сос и балсамовия оцет. След като се изпарят се добавя отцедения амарант, разбърква се, следва разбитото яйце, пак се разбърква за минута и се сваля от огъня. Сервира се топло.

Много е вкусно.

От Кауфланд взех идеята и продуктите за нещо бързо, лесно и оказа се - вкусно.

Брускети с бяло грозде, сирене и риган

Продукти:

200 гр бяло грозде (изберете без семки)
1 нарязана багета
100 гр краве сирене
зехтин
пресен риган
50 гр орехи
сол
шарен пипер
1 с.л. мед
1 скилидка чесън

Приготвяне:

Като детска игра е. Зърната грозде се поставят в огнеупорен съд, поръсват се с пресен риган, сол, шарен пипер и зехтин. Поставят се във фурната н сридно скоро. Около съда си нареждат филийките багета. На дъното на фурната се поставят ореховите ядки, също в някакъв съд. Всичко се запича на 200 градуса, докато хляба придобие приятен загар, не повече от 10-15 минути. Всичко се изважда. Скилидката чесън се разрязва на две и с половинките се натриват хлебчетата. Поставят се в подходяща чиния. Върху брускетите се натрошава сиренето, нареждат се зърната грозде, ореховите ядки. Отгоре се поръсват леко с течния мед. Може да се поръси и още пресен риган.

Може да ги поднесете с подходящо вино, но аз лично така си хапнах.

Освежете се в жегата с една идея за нещо тропическо

Кокосово фрапе

Продукти
1 ч.ч. кокосова сметана
1 ч.ч. прясно мляко
1 ч.ч. вода
4-5 с.л. захар
1 разтворимо кафе (аз не сложих, предпочетох без кафе)
канела

Приготвяне:

Всички продукти без канелата се слагат в блендер и се разбиват около минута,две. Изсипва се в подходящи чаши (моите не бяха точно такива) и се поръсва с канела. Поднася се със сламка (при мен не се намираше) и добре охладено, или с бучка лед. Много е приятно! Търпи и импровизации.

И накрая още нещичко от мен:

Жена - море

Като морето съм загадъчна, могъща...

не можеш цял живот ме разгада.

Досущ като вълните му съм същата,

прииждам и се дръпвам веднага.

В страстта си  в пясък мога да те сторя,

но мога да съм нежен морски бриз.

Аз нито миг не ще да се повторя.

И всяка песъчинка ще е мой каприз.

Със слънцето на свой език говоря,

приличам му и в изгрев, и в заник.

А тръгна ли със вятъра да споря,

във ураган превръщам се във миг.

Косите ми са морски водорасли,

със тях умело ще те заплета.

С морето всяко лято съм израсла,

от него черпя свойта суета.

Със слънчеви очи ще те погледна,

с усмивка ще разпръсвам  топлина.

В очите ще потъваш до последно,

защото аз съм сбъдната мечта.

От блясъка на слънцето крада,

понякога те заслепявам  с красота.

И в сънищата виждаш ме така-

жена-русалка с буря от коса.

Устните ми парят нажежени,

върху теб намират своя бряг,

ала вечно жадни и неутолени

търсят твоите устни пак, и пак...

Вълна-легло ще бъда нощем-

стаена, укротена и добра.

А ти ще умоляваш все за още,

едно море в сърцето си  побрал.

Разпръсвам аромата на жена,

всевечен, като този на море.

Привличам те със стегната снага,

дори и днес изглеждаща добре.

Създаден е живота във морето,

легенда ли е или истина това?

И ти на мене все ще си обречен,

защото съм море, а не жена...

Жена-море съм, аз дори не крия,

загадка...сложен ребус и жена-магия...

Защитено с авторско право