Пирот и Ниш

Преди 2-3  седмици си направихме страхотна разходка.

Дестинацията беше Сърбия. Не бяхме ходили с мъжа ми от деца там (е, поотделно, де), въпреки, че ей го къде е!

Времето беше прекрасно за целта.

Минахме покрай Димитровград или Цариброд. За разлика от нас, сърбите продължават да си обработват земята – за тях тя е начин за съществуване.

Пирот


Пазара в Пирот е в събота, улучихме, и е точно, като от едно време, напомни ми за 70 - 80 години у нас. Истински, свежи продукти, директно продавани от производителите, наслагани направо на кашонче на земята, или на ниски масички.
Много съм впечатлена от качеството на хранителните продукти и от цените им. Определено си заслужава човек да отиде, дори само на пазар. Купихме и ние, това, онова, но не бях подготвена какво точно да търся. Мисля, че скоро ще повторим и този път ще имам списък.
Сега си напазарувахме сирене, кашкавал - по-хубави и по-евтини, червен пипер, каймак, макар че още отлежава в хладилника, без да знам какво да го правя и какво точно представлява, опитах го - вкусно е:))

Градът е известен с килимите си, но ние не успяхме да видим.

През Пирот минава река Нишава, чието корито е безупречно поддържано и превърнато в паркове и места за почивка.

Разходихме се по централната улица, около новия голям хотел в центъра.

Отидохме и до средновековната крепост - Калето, но беше затворено. Легендата свърза крепостта с юнака Момчил, станал независим владетел в Беломорието и Родопите. Доста занемарено ми се стори. Видяхме и парка на героите.

Страхотни закусвални, ухаещи на прясно изпечен хляб. 

Купихме за у дома и два вида колбас, шунковия ми хареса, но другия - между шпек и пресен - не особено. Имаше пилешки пържоли от бут, мариновани за скара, пресни, пресни, които бяха на цена около 3,50 лв., направо без пари, но нямаше как да вземем в жегата.

Нишка баня

Курорт, от рода на нашата Банкя. Разходихме се, пихме по кафе, домашно:)

Следващата ни дестинация е града на феите – Ниш.
През Ниш минава стратегическата пътна артерия, свързваща Близкия изток с Централна и Западна Европа. Градът е с население над 200 000 души. В средновековието Ниш е бил в рамките на българската държава.

Разходката ни започна от Нишката крепост - една от забележителностите на града. Крепостта е от най-запазените на Балканите.

Разположена е брега на р. Нишава на хълм, свързан с широк мост през реката с центъра на града. Изградена е върху останки от древни укрепления.
В крепостта има метеорологична станция, осигуряваща синоптични прогнози за града.

Много приятен парк, има зад стените на крепостта, може да се обиколи пеш, или със специални влакчета, на цена около 2 лева.
Не знам споделяла ли съм, но уви - историята е най-слабата ми страна, още от училище. Може би затова ми се видя интересен разказа на екскурзоводката за времето, когато и двата града са били в очертанията на Родината ни. А Ниш, според някои източници е бил средата на България:) Все още има семейства, считащи себе си за българи, както и такива, които не си го признават, и претопени вече с годините...

После се разхождахме по централните улици и по препоръка на екскурзоводката, която беше страхотна, се отправихме към Казанджийското сокаче - къса уличка, със ресторанти (кафани) от едната, и кафета от другата страна.

 Избрахме си една кафана, то всъщност само там се освободи маса.
Е, казвам ви - няма такава вкусна храна, каквато хапнахме там.
Аз не си падам много по скарата, но тази беше умопомрачителна от първата хапка.
Пийнахме си и биричка - зайчарско и макар рядко да консумирам алкохол, особено бира - услади ми се.
Мъжа ми си избра вешалица, а аз ядох пълнено пилешко филе с кашкавал и някаква пушено-солена мръвка...абе тези хора само месо ли ядат:))
Големи са майстори, сега разбирам значението на думите "сръбска скара", яла съм и у нас - няма нищо общо, повярвайте ми, включително и тази на небезизвестния майстор Миро.

Ще споделя и цената, защото много ме впечатли - двете огромни порции скара, които не успяхме да изядем, огромна сръбска салата, две чудни, също големи питки, и двете бири, ни излязоха около 25 лева...
Къде ти у нас такива цени, за качеството да не повтарям, има какво да научим от съседите, също и като отношение към клиента.
За езика сигурно си знаете - особено в Пирот - все едно сме си у дома, в Ниш по-трудно, но пак се разбираме.

Нямаше как да не снимам и общината:))

По пътя обратно видяхме, че новата магистрала, се строи от българска фирма:)

Не мога да кажа, че съм особено впечатлена от Пирот и от Ниш, но пък е нещо различно, места, където не сме били и затова останахме доволни.

Мога да кажа обаче, че не се усетихме като чужденци в Сърбия, по ред причини - исторически, социални, териториални.... Но с гордост твърдя, че някак се усеща, че сме малко повече европейци от тях.