Факела Любов
Стихотворение №4 от поредицата
§§§
Опитал ли си някога така -
загледан във морето да мечтаеш
и в бледата прохлада на нощта
ти своя път във пясък да чертаеш?
Опитал ли си ти веднъж поне
в това море света да преоткриеш?
Попитал ли си някога къде
на твоя сън русалката се крие?
Опитал ли си в някоя вълна
рояка мисли свои ти да влееш,
приседнал на скалата край брега
на тъмните вълни да се люлееш?
Опитай се. Когато ти е трудно.
Морето винаги ще те зове.
Ти в мислите при него ще се връщаш-
при властното, притихващо море.
1988г.
Защитено с авторско право
Весеее,много се радвам,че си имаш твое местенце в което да пишеш тези хубави стихове и споделиш вкусни рецепти...Желая успех на блога и обещавам да бъда редовен посетител!
ОтговорИзтриванеТопла прегръдка-целувам те!
Ах, Живе, открила си ме :), за което се радвам! Добре си дошла и благодаря за похвалните думи. Ти си обещала и среща...И аз те прегръщам.
ОтговорИзтриванеАх,Весе..това стихче вече ми е любимо...поне веднъж на ден влизам при теб за да си го прочета...Исках да питам дали ще имаш нещо против да го публикувам на своята страничка на фесбука...като разбира се ще напиша автора..Много ми харесва...Просто е страхотно...
ОтговорИзтриванеОпитай се. Когато ти е трудно.
Морето винаги ще те зове.
Ти в мислите при него ще се връщаш-
при властното, притихващо море.
Аля, не можеш да си представиш колко ме зарадва...прегръщам те. Разбира се, че нямам против да го публикуваш. Наистина ми е странно това, че тези само мои си стихове сега се харесват и на друг...
Изтриване